№1209 от 30.10.2014 по гр. дело №655/655 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1209

София, 30.10.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2459/2014 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10986/15.10.2013 г., подадена от Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура – София, представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, и касационна жалба, вх.№11875/01.11.2013 г.-, подадена от адв. М. Ц. – процесуален представител на ищците Я. Б. Я. и Е. А. Г., против въззивно решение №1798/21.8.2013 г. по гр.д.№4146/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., ІІ-ри състав.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал правното основание, обосноваващо отговорността на ответника по исковата молба, като е приел, че е повдигнатото и поддържано обвинение срещу двама служители на МП-ГДИН за тежко умишлено престъпление, свързано с тяхното служебно положение, като наказателното преследване е продължило повече от две години. Прието е също така, че подсъдимите са оправдани, като средствата за масова информация са огласили процеса срещу ищците, а през време на разследването е взема макар и краткотрайна мярка за неотклонение “задържане под стража”. Съдът стигнал до извод, че постановяването на оправдателна присъда обосновава незаконосъобразността на наложената мярка за неотклонение. Отчетена е местоработата на ищците, чистото им съдебно минало и характеристичните им данни. Относно размера на присъдените обезщетения въззивната инстанция е приела, че същите са правилни и е приложена разпоредбата на чл.272 ГПК.
В изложенията на касационните жалбоподатели се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваните от страните части.
Процесуалният представител на ищците е депозирала отговор по касационната жалба на ответника по исковата молба, който не е депозирал отговор по касационната жалба на ищците.
Ответникът по касационните жалби Министерство на правосъдието не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби, взе предвид отговора на процесулания представителна ищците по касационната жалба на ответника по исковата молба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложенията се цели допускане на въззивното решение в обжалваните части относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от спора разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени, поради което искането на процесулания представител на ищците – касационни жалбоподатели, за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1798/21.8.2013 г. по гр.д.№4146/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., ІІ-ри състав, по касационна жалба, вх.№10986/15.10.2013 г., подадена от Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура – София, представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, и касационна жалба, вх.№11875/01.11.2013 г.-, подадена от адв. М. Ц. – процесуален представителна ищците Я. Б. Я. и Е. А. Г.,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците Я. Б. Я. и Е. А. Г. за присъждане на разноски за въззивното и касационното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: