О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 06.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 872 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юротроникс“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 2847/05.12.2018г., постановено по т.д.№ 458/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1903/11.10.2017г. по т.д.№ 5614/2015г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора „Юротроникс“ ЕООД против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 59416,68 щатски долара – застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка за рисковете при превоза на товари, сключена със застрахователен сертификат № 15-163/04.02.2015г. към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012г. за застрахователно събитие загуба на товар, представляващ 300 броя мобилни телефона „Самсунг“, опаковани в три кашона при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, [населено място] до място на доставка САЩ, Бруклин, Ню Йорк, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2015г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 27893 евро – застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка за рисковете при превоза на товари, сключена със застрахователен сертификат № 15-164/04.02.2015г. към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012г. за застрахователно събитие загуба на товар, представляващ 100 броя таблета „Епъл Айпад“, опаковани в три кашона при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, [населено място] до място на доставка САЩ, Уортингтън, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2015г. – дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] оспорва жалбата.
Третото лице – помагач „Флайинг Карго България“ ООД, [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.02.2012г. между ЗК „Лев Инс“ АД и „Флайинг Карго България“ ООД, като застраховащ е сключен абонаментен договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, с който застрахователят се е задължил да осигури застрахователно покритие на всички товари, чиято спедиция застраховащият организира на база на получена поръчка/договор за спедиция със собствениците на товарите, които имат качеството на застраховани по тези договори лица. Съгласно две апликации от 04.02.2015г. към застрахователния договор от 24.02.2012г. застрахован е дружеството ищец и настоящ касатор „Юротроникс“ ЕООД, като са застраховани 300 мобилни телефона за превоз от [населено място] до Бруклин, Ню Йорк през Будапеща, Унгария и Париж, Франция със застрахователна сума от 61800 щ.д. и 150 таблета за превоз от [населено място] до Уортигтън през Будапеща, Унгария и Париж, Франция със застрахователна сума от 32025 евро. На 04.02.2015г. застрахованите товари (300 телефона и 105 таблета) са предадени за превоз и договорите за застраховка са произвели действие. Решаващият състав е приел за безспорно установено по делото, че превозваните стоки са били налични до момента на натоварването им в Будапеща, Унгария за въздушен превоз с полет № ТВ 5112, като след разтоварването от самолета е настъпила загубата. Според въззивния съд загубата е осъществена по време на превоза по уговорения маршрут и с превозното средство, конкретизирано в застрахователните договори, поради което представлява покрит от застрахователя риск. За да отхвърли предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение, съставът на апелативния съд е приел, че е възникнало право на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ /отм./ да откаже заплащането му поради неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, а именно липса на ангажирани от застрахования доказателства за твърдяната загуба на застрахования товар. В случая ищецът по иска не е представил съставен от трето независимо лице авариен протокол, удостоверяващ вида и размера на щетата, с който е следвало да се снабди според чл.10.2 от Общите условия. По делото е бил представен доклад от 07.04.2015г. за процесните таблети, но същият не е съставен от посочен от застрахователя авариен комисар съгласно чл.9.5.2 от Общите условия, поради което този документ не е ценен като доказателство по делото. Изложени са съображения, че ако посочените в застрахователните сертификати аварийни комисари „Евроконтрола“ ООД и „Булгарконтрола“ АД са били възпрепятствани да установят твърдяната загуба на напусналите Европейския съюз стоки, то в изпълнение на поетото в чл.9.5.2 от Общите условия задължение застрахованото лице е следвало да поиска от застрахователя да посочи авариен комисар, който да състави необходимия за доказването авариен протокол. Софийският апелативен съд е формирал краен извод, че липсват ангажирани доказателства от застрахования за настъпване на застрахователното събитие и съответно за заплащането на обезщетение по чл.208 КЗ /отм./.
Касаторът поставя осем процесуални въпроса, четири от които на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и четири, заявени по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Всички въпроси са свързани с доказване настъпването на застрахователното събитие и на вредите за застрахования: за доказване на отрицателния факт – загубата на товари при доказан положителен факт – започнал превоз (въпроси 1 и 2); за разпределение на доказателствената тежест за доказване на положителните факти (въпроси 3 и 4); за доказателствената сила на аварийния протокол като частен свидетелстващ документ (въпроси 5 и 6); за начина на установяване на вида и размера на вредата при уговорки в застрахователния договор относно съставяне на документ – авариен протокол от посочени от застрахователя аварийни комисари (въпроси 7 и 8). Очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обоснована от касатора с твърдения за неточно тълкуване на клаузата на чл.9.5.2 от Общите условия, чрез което е вменено задължение на застрахования да поиска от застрахователя да посочи друг авариен комисар, който да състави авариен протокол в случай, че комисарите по договора са възпрепятствани да установяват загуби на стоки, напуснали Европейския съюз.
Настоящият състав на ВКС обобщава заявените въпроси като един общ въпрос, който е от обусловил за решаващите изводи на въззивния съд, относно значението на уговорения в застрахователния договор начин и ред за установяване на вида и размера на вредата при настъпило застрахователно събитие във връзка с правото на застрахователя да откаже заплащането на застрахователно обезщетение по чл.211, т.2 КЗ /отм./. Касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид съществуващата практика на ВКС, като например: Решение № 105/11.07.2017г. по т.д.№ 1325/16г. на І т.о., Решение № 49/29.07.2013г. по т.д.№ 840/2012г. на І т.е., Решение № 32/11.08.2014г. по т.д.№ 1262/2013г. на ІІ т.о., Решение № 124/04.08.2015г. по т.д.№ 440/2014г. на І т.о., Решение № 167/07.02.2017г. по т.д.№ 1655/2015г. на ІІ т.о. Не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, така както е мотивирано от касатора, с оглед на необходимостта от тълкуване на застрахователния договор, което в случая не представлява очевидна неправилност на въззивния акт, като по този довод касационната инстанция ще се произнесе с решението по чл.290 ГПК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 3214,63 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2847/05.12.2018г., постановено по т.д.№ 458/2018г. от Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Юротроникс“ ЕООД, [населено място], [улица], ет.3 в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 3214,63 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.