ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 740
гр. София, 23.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04.12. , две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №920/19г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Я. Я. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1480 от 30.11.2018 г., постановено от ОС-Пловдив по гр.д. №1723/2018г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №855от 12.03.2018 г. на ПРС по гр.д. № 11994/17, за отхвърляне на иска на касатора срещу „Вивиен Консулт“ЕООД ЕИК[ЕИК] за заплащане сумата от 18 000 лева на основание чл.55 алЛпр.З ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. до окончателното плащане, както и 435,87 лева лихва-обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД за периода 02.05.2017 г. до 27.07.2017 г.върху горната сума, както и в частта за разноските. Сумата по главния иск се претендира на отпаднало основание като платен аванс по договор за консултантски услуги от 23.03.2015 г. от страна на ищеца като възложител на ответното дружество-изпълнител по същия договор. Твърди се, че ищецът се е отказал от договора в следствие на постановен на 24.02.2016 г. отказ от страна на ДФ Земеделие да финансира проекта му, с който кандидатства.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за везаконосъобразности необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и т.З ГПК.
От страна на ответното по касационната жалба дружество е депозиран писмен отговор на същата със становище за неоснователност.Претендира се присъждане на разноски в настоящата инстанция в размер на договорено и платено възнаграждение за адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева и спорът е граждански намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил главния и акцесорния иск, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Страните не спорят, а и от съдържанието на самия договор за консултантски услуги от 23.03.2015 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави консултации за кандидатстване от страна на възложителя за безвъзмездна финансова помощ по плана за развитие на селските райони 2014-2020 година за инвестиции в изграждане на оранжерия срещу възнаграждение за изпълнителя-консултант в размер на 5 на сто от стойността на инвестицията при авансово плащане в размер на 18000 лева, извършено от страна на възложителя на 27.03.2015 г.. Уговорено е, че възложителят може да се откаже от договора при основателна причина за това като авансовото плащане се възстановява само при неодобрение на проекта.
От своя страна между страните е сключен втори договор със същия предмет от 06.05.2015 г. , но за кандидатстване за помощ за 2016 г., за който е прието, че е подписан през м.юни 2015 г., и в изпълнение на който са изготвени комплект документи от страна на изпълнителя, които са входирани в ДФЗ -Разплащателна агенция Благоевград, заедно със заявление за отпускане на парични средства на 05.07.2015 г.. По така подаденото заявление е отказано финансиране със заповед на ИД на ДФ Земеделие от 24.02.2015 г..
Съдът е приел за недоказани по основание възраженията на ищеца за нищожност на втория договор със същия предмет, поради липса на съгласие, евентуално с невъзможен предмет, както и за унищожаемост, поради измама, доколкото от заключението на СГр.Е се установява, че подписът по втория договор да възложителя се е подписал именно ищеца, а по своето съдържание предметът на договора/ извършване на консултантски услуги и изготвяне на съответната документация/ не е нито фактически,нито правно невъзможен .
От показанията на двамата разпитани свидетели, съдебният състав е заключил, че по този втори договор изпълнителят е осъществил задълженията си. От друга страна по него не се установява извършено авансово или друго плащане на договореното възнаграждение на консултанта в размер на 68 000 лева с ДДС.
По факта на изпълнението на процесния договор от 23.03.2015 г.от страна на ответника , съдът е кредитирал свидетелските показания в насока, че съответните дейности по консултация и изготвяне на документи за кандидатстване пред ДФЗ са изпълнени и пакетът с изготвена документация е предаден от разпитания свидетел лично на възложителя през м.декември 2016 г. . Не се установява изготвената документация по този договор да е била внесена в ДФЗ със заявление за отпускане на финансови средства и по нея да има съответното произнасяне от страна на ИД на ДФЗ.
От всичко изложено е направен изводът за липса на основание за предвидената в клауза в T.VI.1 от процесния договор от 23.03.2015 г. възможност от страна на ищецът- възложител по него да се откаже от договора, съответно-да му бъде възстановен от страна на консултанта получения аванс, поради неодобрение на изготвения проект. Тези основания са налице по отношения на втория сключен между страните договор за консултантски услуги от 06.05.2015 г., по който липсва заплащане на възнаграждение.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси следните такива: следва ли съдът да обсъди всички доказателства и да се произнесе по всички доводи на страните по спора относно установяване на релевантните факти- по специално относно налично едно договорно правоотношение и необсъждане на довод за нищожност на втория договор и следва ли въззивният съд да изложи свои мотиви по наведените доводи във ВЖ и как, т.е. по какви критерии, следва да се тълкува волята на страните при сключването на два договора със сходен предмет. Твърди се, че по въпросите са налице основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.З ГПК.
Така формулирани, първите три въпроса предполагат допуснати процесуални нарушения и пропуски на съда, каквито обаче не се установяват-от страна на въззивния съд са обсъдени всички доводи и доказателства, включително са изложени в мотивите съображения, защо съдът счита, че са налице два самостоятелни договора, а не един . Обсъдени са и възраженията за нищожност на втория договор. Дали изводите на съда правилни е въпрос по същество на спора, а не по преценка на основанията за допускане на касационно обжалване.
Последният въпрос: как, т.е. по какви критерии, следва да се тълкува волята на страните при сключването на два договора със сходен предмет се явява обуславящ изхода по спора.
По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване за проверка за съответствие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочена от страна на касатора :Р №
85 по гр.д. № 1207/14 на III гр.о., Р №502/26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 на IVг.о. на ГК и други.
Касаторът следва да внесе държава такса по касационната жалба в размер на 385 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок. С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1480 от 30.11.2018 г., постановено от ОС-Пловдив по гр.д. №1723/2018г
УКАЗВА на касатора Я. Я. К. ЕГН: [ЕГН] да внесе държава такса по касационната жалба в размер на 385 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи в същия срок документ за това в деловодството на ТК на ВКС.
След внасяне на държава такса по касационната жалба делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.