О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1077
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1436 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. Т. П., чрез адв. И. Ц. против решение № 153/05.12.2013 г. по в.гр.дело № 332/2013 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 174/11.07.2013 г. по гр.дело № 1677/2011 г. на Разградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против С. А. Й. и Н. Р. Д. искове с пр.осн.чл.29 и чл.30 ЗЗД, с които е поискано унищожаване на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2523 и съдържанието с рег. № 2524/20.04.2011 г. и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 67/27.04.2011 г., като сключени при измама и заплашване както и алтернативно предявения иск с пр.осн.чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 67/27.04.2011 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена, като неоснователни и недоказани.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателката от събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства се установява, че са налице предпоставките на чл.29 ЗЗД – че упълномощителната сделка и договора за покупко-продажба от 27.04.2011 г. са сключения поради измама. Твърди, че е въведена в заблуждение от съконтрагента или от трето лице, че в случая е налице създаване на измамливо убеждение у жалбоподателката, че процесното пълномощно се изготвя само и единствено за обезпечаване на задълженията на нейния зет и впоследствие при погасяване на паричните му задължения към работодателя същото ще бъде унищожено и в никакъв случай няма да се извършва прехвърляне на собствеността върху собствения на жалбоподателката имот. Поддържа, че разпитаните по делото свидетели установяват изцяло твърдяната от жалбоподателката фактическа обстановка. Неправилно според жалбоподателката е становището на въззивния съд, че въвеждането в заблуждение с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка трябва да се отнася до фактическия състав на сделката – т.е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД. Счита, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор, че при измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярна представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят. Счита за неправилен извода на съда, че от съдържанието на пълномощното е ясно, че същото се касае за разпоредителна сделка с имота. Не споделя доводите на съда относно недоказаност на иска за унищожаемост на сделката поради осъществена психическа принуда. Относно алтернативно предявения иск на осн.чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на сделката счита за неправилни изводите на съда за неоснователността на иска.
В изложението са поставени въпросите: 1. поставеният въпрос съдът уточни и конкретизира в съответствие с т.1,изр.3 от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС както следва – представлява ли измама по смисъла на чл.29 ЗЗД въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката/договора/ или за да е налице основание за унищожаване на сделката поради измама по чл.29 ЗЗД следва да е установено само въвеждането в заблуждение относно предмета и съдържанието на сделката/договора/, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. според жалбоподателката в случая се касае за материално правен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е необходимо да бъде преценено извършено упълномощаване отнесено към поставяне под продължително психическо въздействие, изразяващо се в създаване на измамлива представа за жалбоподателката за последиците му, че следва да бъде преценено и едновременното възбуждане на основателен страх у жалбоподателката от засягане на имуществени блага за нейни близки, а именно нейният зет да остане без работа и съответно без доходи и това обективно да рефлектира върху неговото семейство – т.е. дъщеря й и внучето. Според жалбоподателката този основателен страх спомогнал за извършване на волеизявлението за упълномощаване на нейната дъщеря, че този факт се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Ответницата по жалбата Н. Р. Д., чрез адв.Х. Р. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, нито са посочени допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Счита за неоснователна касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата С. А.Й., чрез адв.Р. Д. в писмен отговор е изразила становище за наличие на основание за допускане на касационно обжалване и за основателност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.29 ЗЗД, чл.30 ЗЗД и алтернативно предявен иск с правно основание чл. 87,ал.3 ЗЗД.
Прието е за безспорно между страните, че ищцата-жалбоподател С. П. с нот. заверено пълномощно от 20. 04. 2011 г., рег. № 2523 за удостоверяване на подписа и рег. № 2524 за удостоверяване на съдържанието на нотариус Н. С., е упълномощила своята дъщеря – ответницата по касационната жалба С. Й. да я представлява и да се разпорежда със собствения й недвижим имот – апартамент № 15,вх. А, ет.4,бл.16 в@@8@ [населено място]. Прието е, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 67, т. 3, рег. № 2636, дело № 200 от 27. 04. 2011 г. на нотариус Н. С., жалбоподателката С. П., чрез пълномощника С. Й. прехвърлила собствеността върху процесния апартамент на ответницата по касационната жалба Н. Д..
Въззивният съд е приел, че твърденията на ищцата-жалбоподател са, че за да извърши упълномощаването, била мотивирана от Н. Д., като последната й обещала, че процесния имот-апартамент няма да бъде продаден, а ще служи за обезпечение, че задължението на съпруга на ответницата С.Й. И. Й. към куриерска служба [фирма], ще бъде погасено, че в противен случай, ако не упълномощи С.Й. да се разпорежда с имота, Д. предупредила ищцата, че ще подаде сигнал в полицията и Й. ще бъде задържан и съден за извършено от него престъпление.
Прието е, че съобразно постоянната съдебна практика, при измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят или ще настъпят други последици. Прието е също, че въвеждането в заблуждение, с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася до фактическия състав на сделката – само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД. Според въззивния съд при упълномощаването законът определя като решаваща за действителността на съгласието спрямо третите лица тази воля, която упълномощителят е заявил в пълномощното. Прието е, че в случая, от приложените по делото декларации, които се съставят при прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и чл. 264, ал. 1 ДОПК, попълнени и подписани от ищцата-жалбоподател, нотариално заверени и съпътстващи упълномощаването не се налага извода, че в последната е било създадено убеждение за настъпване на други правни последици от упълномощаването. Прието е, че в този извод се извежда и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Според въззивния съд от съдържанието на показанията на разпитаните свидетели не се съдържат данни, от които да се направи извод, че ищцата е била умишлено въведена в заблуждение, за да подпише упълномощителната сделка. Съдът е взел предвид, че при изповядване на упълномощителната сделка е извършено нотариално удостоверяване на съдържанието й, съответно за да се извърши това удостоверяване, се изисква документът да се прочете от нотариуса и упълномощителят да изрази съгласие със съдържанието му. Прието е, че не са изложени твърдения нотариусът да е допуснал нарушение на законовите изисквания при изповядването на процесната упълномощителна сделка. С оглед на това съдът е направил извода, че ищцата-упълномощител се е съгласила със съдържанието й.
За неоснователен е преценен доводът за опорочаване воляизявлението на ищцата при упълномощаването. Според въззивния съд обещанието на ответницата Н. Д., че чрез упълномощаването, имота ще служи за обезпечение до издължаването на И. Й. не съставлява правно задължение и чрез него не е създадена невярна представа у ищцата. Въз основа на показанаията на разпитан по делото свидетел – св.В., извършил проверка по образуваната прокурорска преписка съдът е приел за установено, че ищцата е съзнавала, че такова обещание може и да не бъде изпълнено, съответно какви са последиците от упълномощаването. Прието е, че и в хипотеза да се приеме, че обещанието, че упълномощителната сделка няма да породи правни последици създава невярна представа съдът е взел предвид факта, че такова обещание не е дадено от упълномощената С. Й.. При тези съображения съдът е направил извода, че е недоказано твърдението на ищцата, че упълномощителната сделка е сключена при измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, както и сключения чрез нейния пълномощник – ответницата С. Й. договор за покупко-продажба на процесния имот.
Въззивният съд е приел че не е установено упълномощителната сделка да е сключена при заплашване според чл. 30 от ЗЗД. Прието е, че съгласно чл.30 ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора, само ако е сключен в резултат на непозволени, противоречащи на закона или морала действия на едната страна, които да се предизвикали у другата страх, под въздействието на който тя е сключила договора. Според съда предупреждението на ответницата Д. към ищцата, че ще търси наказателна отговорност от съпруга на ответницата С. Й. не представлява заплаха по смисъла на чл. 30 от ЗЗД.
Съдът е преценил като неоснователен и недоказан и алтернативно предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Прието е, че не е оборена доказателствената сила на материализираното в нот. акт № 67/2011 г. на нотариус Н. С. изявление на ответницата С.Й. – пълномощник на ищцата, че продажната цена на имота е платена в брой на нея в качеството й на пълномощник на продавача.
С оглед на тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени.
По правните въпроси:
Съдът намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване п о чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателката, който съдът уточни и конкретизира както следва – представлява ли измама по смисъла на чл.29 ЗЗД въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката/договора/ или за да е налице основание за унищожаване на сделката поради измама по чл.29 ЗЗД следва да е установено само въвеждането в заблуждение относно предмета и съдържанието на сделката/договора/. Съдът преценява, че е установена предпоставката на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, а не на т.1-ва на същата алинея, тъй като е посочено решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./.
С решение № 532/29.08.2003 г. по гр.дело № 1142/2002 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор, че при измамата страната съзнава напълно ясно съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят/съществуващо право няма да се измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено/ или ще настъпят други последици/страната ще получи още него или нещо друго/. Със същото решение е прието, че ако страната има невярна представа за съдържанието на договора е налице грешка, която може да бъде извинителна, неизвинителна, предизвикана от насрещната страна и др. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с посоченото разрешение, поради което касационно обжалване следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този въпрос в частта на въззивното решение, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за унищожаване на упълномощителната сделка и договора за покупко продажба на недвижим имот, извършен с нот. акт № 67/2011 г., като сключени при измама.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.2-ри в изложението. Тези въпроси представляват доводи по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство. Съгласно т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Всеки от поставените въпроси в п.2-ри от жалбоподателката е относим към правилността на обжалваното решение, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Както се посочи касационно обжалване следва да се допусне на въззивното решение на Разградския окръжен съд само в частта по предявения иск с пр.осн.чл.29 ЗЗД. В останалата част на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по предявеният иск с пр.осн.чл.30 ЗЗД и по алтернативно предявения иск с пр.осн.чл.87,ал.3 ЗЗД касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като не са поставени правни въпроси от жалбоподателката, касаещи тези искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 153/05.12.2013 г., постановено по в.гр.дело № 332/2013 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 174/11.07.2013 г. по гр.дело № 1677/2011 г на Разградския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения иск от С. Т. П., [населено място], [улица] против С. А. Й. с адрес [населено място], [улица] Н. Р. Д., с адрес [населено място], [улица], ет.4,ап.7, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис № 5, адв.Х. Р. с пр.осн.чл.29 ЗЗД , с който се иска унищожаване на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно с нот.заверка на подписа с рег. № 2523 и съдържание с рег.- № 2524, акт № 109/20.04.2011 г. и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 67/27.04.2011 г., като сключени при измама по касационна жалба вх. № 122/10.01.2014 г., подадена от ищцата С. Т. П., чрез адв.И. Ц..
Не допуска касационно обжалване на решение № 153/05.12.2013 г., постановено по в.гр.дело № 332/2013 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 174/11.07.2013 г. по гр.дело № 1677/2011 г на Разградския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от С. Т. П., [населено място], [улица] против С. А. Й. с адрес [населено място], [улица] Н. Р. Д., ЕГН [ЕГН] с пр.осн.чл.30 ЗЗД, с който се иска унищожаване на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно с нот.заверка на подписа с рег. № 2523 и съдържание с рег. № 2524, акт № 109/20.04.2011 г. и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотакт № 67/27.04.2011 г., като сключени при заплашване, както и алтернативно предявения иск с пр.осн.чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 67/27.04.2011 г. на нотариус Н.С., поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена, като неоснователни и недоказани по касационна жалба вх. № 122/10.01.2014 г., подадена от ищцата С. Т. П., чрез адв.И. Ц..
Указва на жалбоподателката С. Т. П. с посочен адрес в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 295 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба в тази част ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание относно допуснатата до касационно обжалване касационна жалба на С. Т. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: