ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
гр. София, 15.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1613/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „Дилов Инвест“ЕООД-гр.Варна, ЕИК:[ЕИК] срещу решение №259 от 13.11.2018 г. по в.т.д. № 635/17 на Варненски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №594 от 15.09.2017г. по т.д. №1631/2015 на ОС-Варна, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Ивтур“ООД-Варна ЕИК[ЕИК] на осн. чрл.265 ал.1,предл.второ ЗЗД сумата от 53 071,99 лева-остатък от дължимо обезщетение за отстраняване недостатъци от лошо изпълнение по договор за изработка от 24.10.2006 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба чрез своя пълномощник изразява становище за нейната неоснователност.
От страна на пълномощника на ищеца „ Ивтур“ООД е постъпила също КЖ срещу същото въззивно решение в останалите части, с които е: отменено първоинстанционното решение в осъдителната част за разликата между 53 071,99 лева и 101 910,27 лева и искът е отхвърлен в тази част, както с която е обезсилено обжалваното решение за разликата между 101 910,27 лева и 114 984,75 лева.
В КЖ се обжалва решението в горните части като очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК, с оплаквания за необоснованост относно приемането за част от недостатъците, за които е присъдено обезщетение по чл.265 ал.1 пр. 2 ЗЗД като непредявени с ИМ и с оглед позоваване на стойността на необходимите разходи за ремонт, приети от страна на тройната експертиза,вместо на единичната и неначисляването на ДДС върху тезе разходи.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба чрез своя пълномощник изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3, т.1 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови решението си в цялост, съставът на въззивния съд е приел като релевантни за спора следните факти:
Между страните е сключен договор от 24.10.2006 г. , по силата на който „Дилов Инвест“ЕООД се задължава към „Ивтур“ООД и Д. А. К. да построи апартаментен хотел и да предаде конкретни обекти в него в уговорената степен на завършеност. Уговорено е и бъдещо прехвърляне на ид.части от терена и взаимно учредяване право на строеж за конкретните обекти в изграждащата се сграда. Изпълнителят дължи изработка на отделните сгради в съсобствения терен на всеки един от съсобствениците-възложители поотделно за съответната площ от бъдещата сграда, разпределена съобразно Приложение №2 . `Ищецът „Ивтур“ООД претендира обезщетение по чл.265 ал.1,пр.2 ЗЗД само за недостатъците за конкретните обекти в построената сграда, с които следва да бъде обезщетен като собственик на терена. С влязло в сила съдебно решение №1214/18.12.2014 г. по т.д. № 1983/2013 г. на ВОС ответникът по настоящия иск е осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева-като част от разходите, необходими за поправка на недостатъците в строителството по процесния дотговор, общо заявени в частичния иск в размер на 121 700 лева.
С оглед така постановеното и влязло в сила съдебно решение по частичния иск по претенцията за обезщетяване на всички недостатъци в изпълнението на строителството, съдът е счел че от сила на пресъдено нещо се ползват всички релевантни за отговорността на изпълнителя по чл.265 ал.1,пр.2 ЗЗД факти. Спорът за остатъка се разпростира само до размера на дължимото обезщетение над този присъден по предходния частичен иск.
Разглеждайки поотделно всеки един недостатък на изпълнената работа по пунктовете от №1 до №8 по ИМ, съдът е счел за установени на база изслушаната тройна СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието по делото, съответните суми необходими за отстраняването им. По отношение на недостатъците по пунктове 7 и 8 от ИМ, касаещи общи части на сградата: съответно покрива и фоайе и стълбище е прието, че относно необходимия ремонт на покрива следва да се присъди в полза на ищеца-съсобственик пълната стойност на разходите за поправка на същия, доколкото недостатъка представлява видим недостатъчен наклон, което не позволява отвеждане на водата и осушаване и води до течове в обектите под него, възложител за изграждането на които е именно ищецът. По отношение на фоайето и стълбището съдът приема,че същите са общи части,но ищецът е собственик и възложител само за припадащата му се част-32,67 %, поради което обезщетението следва да се формира от общия разход , съобразно този процент. Върху сумата за обезщетение не следва да се начислява ДДС, доколкото същият би бил възстановен на ищеца ,ако поправката се извърши от трето лице. Във връзка с евентуален разход за осигуряване на печалба на такова трето лице е признат такъв от 12 % . С оглед изложеното е счетено, че за отстраняването на всички недостатъци е необходимо заплащането на 103 071,99 лева, от които е извадена сумата присъдена по предходно дело по частичен иск от 50 000 лева и настоящият иск е счетен за основателен до размер на остатъка от 53 071,99 лева.
Относно наведените основания за допускане на касационно обжалване по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „Дилов Инвест“ЕООД-гр.Варна, ЕИК:[ЕИК] срещу решение №259 от 13.11.2018 г. по в.т.д. № 635/17 на Варненски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №594 от 15.09.2017г. по т.д. №1631/2015 на ОС-Варна, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Ивтур“ООД-Варна ЕИК[ЕИК] на осн. чрл.265 ал.1,предл.второ ЗЗД сумата от 53 071,99 лева-остатък от дължимо обезщетение за отстраняване недостатъци от лошо изпълнение по договор за изработка от 24.10.2006 г, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното:
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК са формулирани, следните, уточнени от съда, въпроси:
1.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, доколкото според касатора-ответник по иска, такива липсвали относно това,защо след като покривът на сградата е обща част и при липса на решение на ОС за ремонта му, съдът е счел претенцията за основателна.
2. За правомощията на въззивната инстанция да се произнася по въпроси,които не са наведени като спорни между страните: неправилно съдът се е произнесъл недостатъци в дограмата на източната фасада, като недостатък в обект на ищеца, а не за обща част.
3.За това, дали неоспорването на З.на в.л. е пречка да изложи доводи пред въззивната инстанция да недължимост на обезщетението.
4. За преклузивния характер на срока по чл.372 ал.2 ГПК за изменение на иска.
5. За противоречие в мотивите по отношение на общите части по п.7 и п.8 от ИМ: Представлявали ли разноските за поправяне на недостатъците в покрива чрез пълна подмяна на предвидената по проект хидроизолация с друга по вид,материал и цялостна технология на изпълнение,необходими и присъщи разходи или има характер на подобрения в ЕС, за което е необходимо решение на ОС,
6. Материалноправно легитимиран ли е възложител-етажен собственик да претендира в пълен размер обезщетение за поправяне на недостатъци на покрива на сграда, представляващ обща част , ако недостатъците намират проявление в обект-негова собственост и в този смисъл не следва ли да бъде обезщетен само до размера на притежаваните от него идеални части от покрива.
7. В претендираното обезщетение по чл.265 ал.1,предл. 2 ЗЗД следва ли да се включва и процент печалба на третото лице,което ще извършва бъдещия ремонт при положение,че такъв не е изрично претендиран и не са ангажирани доказателства за сключен договор за това.
Останалите въпроси се свеждат до това, дали е редовна ИМ, с която се претендира обезщетение за недостатъци в СМР до пълния им размер, след уважаване на частичен иск за същите, при положение,че в ИМ по първия частичен иск липсва конкретизация на претендираните с нея частични размери по всяка некачествена СМР поотделно и води ли това до нередовност на ИМ за остатъка над присъдения по ЧИ размер и допустимо ли е по втория частичен иск да се присъжда сума над тази заявена като обща претенция по първия частичен иск,по който има влязло в сила решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Въпрос номер едно не е обуславящ изхода по спора, доколкото същият е за обезщетение за отстраняване на недостатъци по договор за изработка, включващ и направа на покрив и това дали има решение на ОС за неговия ремонт е неотносимо към спорното правоотношение, основано на договор за изработка.
В случая , по въпросите 2,3,5,6 са изцяло фактически и по правилността на обжалваното решение,доколкото се основават на конкретни факти, специфични за спора, а не до тълкуване на определени правни разпоредби, с оглед изясняване на съдържащите се в тях правни норми. Отделно от това липсва и каквато и да е била обосновка на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, посочени в изложението само като законов текст. Същите представляват оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност и са от значение по отношение правилността на въззивното решение, което не е предмет на преценка във фазата на произнасяне на ВКС по чл.288 ГПК относно наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
По четвъртия въпрос- за възможността ищецът да увеличи иска само по размер в първоинстанционното производство и след изтичане на срока по чл.372 ал.2 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване, доколкото отговорът му в обжалваното решение се основава на цитираната в можтивите на същото практика на ВКС .
По въпроса , дали претендираното обезщетение по чл.265 ал.1,предл. 2 ЗЗД следва ли да се включва и процент печалба на третото лице,което ще извършва бъдещия ремонт при положение,че такъв не е изрично претендиран и не са ангажирани доказателства за сключен договор за това следва да се допусне касация при условията на проверка за евентуална недопустимост на решението в тази част.
Въпросите за това, дали е редовна ИМ, с която се претендира обезщетение за недостатъци в СМР до пълния им размер, след уважаване на частичен иск за същите, при положение,че в ИМ по първия частичен иск липсва конкретизация на претендираните с нея частични размери по всяка некачествена СМР поотделно и води ли това до нередовност на ИМ за остатъка над присъдения по ЧИ размер и допустимо ли е по втория частичен иск да се присъжда сума над тази заявена като обща претенция по първия частичен иск,по който има влязло в сила решение намират своя отговор в т.2 и т.3 от ТР №3/16 на ОСГТКВКС за частичния иск.
Така наведените въпроси са възпроизведени и като основания за очевидна неправилност на обжалваното решение, съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
От страна на втория касатор се претендира също очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от негова страна част, с която с която е обезсилено обжалваното решение за разликата между 101 910,27 лева и 114 984,75 лева и е отменено първоинстанционното решение в осъдителната част за разликата между 53 071,99 лева и 101 910,27 лева и искът е отхвърлен в тази част. Като основание за очевидна неправилност се навеждат оплаквания, че в обезсилената част първоинстанционният съд правилно бил уважил иска и допуснал преди това увеличение на същия, доколкото се касаело само до размера, а не и до въвеждане на нов недостатък, както го бил възприел първоинстанционния съд. На второ място неправилно въззивният съд възприел стойностите на ремонтните дейности за отстраняване на недостаатъците на извършените СМР, според заключението на тройната, а не на единичната експертиза и неправилно не бил включил и ДДС върху съответните присъдени обезщетения.
По отношение на очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК, то съгласно константната практика на ВКС, такъв недостатък на въззивното решение е налице само по отношение на постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.
В случая наличието на такъв недостатък не се установява да е налице от наведените в двете касационни жалби оплаквания, изложени по-горе. Последните не се съотнасят към очевидната неправилност, тъй като не могат да бъдат установени само от съдържанието на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Такова се обосновава само при условията на проверка за евентуална недопустимост на решението в частта, за присъждане на осн.чл.265 ал.1,пр.2 ЗЗД на сумата от 11 043,42 лева-бъдещ разход за формиране на 12 % печалба на трето лице при отстраняване на недостатъците на извършената работа по процесния договор.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „Дилов Инвест“ЕООД-гр.Варна, ЕИК:[ЕИК] на решение №259 от 13.11.2018 г. по в.т.д. № 635/17 на Варненски апелативен съд, САМО В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №594 от 15.09.2017г. по т.д. №1631/2015 на ОС-Варна, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Ивтур“ООД-Варна ЕИК[ЕИК] на осн. чл.265 ал.1,предл.второ ЗЗД сумата от 11 043,42 лева-бъдещ разход за формиране на 12 % печалба на трето лице при отстраняване на недостатъците на извършената работа по процесния договор.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение в останалите обжалвани от двете страни част.
УКАЗВА на „Дилов Инвест“ЕООД-гр.Варна, ЕИК:[ЕИК] да внесе държавна такса от 220,87 лева, в едноседмичен срок от съобщаването, след изпълнение на което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.