О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София, 31.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2155 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Р. И. С. против решение № 70/03.04.2018г. по в.гр.д. № 272/2017г. на ОС-Кюстендил за потвърждаване на решение № 283/16.06.2015г. по гр.д. № 1366/2014г. на КРС в частта, с която по отношение на касатора е признато за установено, че спрямо него съществува вземане на „Финанс Инфо А.“ ЕООД на осн. чл.422 ГПК за следните суми: 17 792,40лв., представляваща дължима главница; 1 108,20лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 26.03.2012г. – 29.09.2012г.; 1 179,74лв. – лихва по споразумението, начислена за периода 26.03.2013г.-07.10.2013г.; 29,32лв. – лихва за забава по споразумението за периода 26.03.2013г.-07.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2013г. до изплащането на задължението.
Обжалваното решение е било постановено по реда на чл.294, ал.1 ГПК. В решението по чл.293, ал.3 ГПК решаващият състав на ВКС е дал указания на въззивната инстанция да назначи ССЕ, която да установи кои вноски по погасителен план към процесния договор за банков кредит и по погасителния план към споразумението от 21.02.2013г. с настъпил падеж са останали непогасени към 07.04.2013г. и да приложи нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД по отношение отговорността на поръчителя-касатор спрямо тези вноски. Съобразно депозираното заключение въззивният съд е установил, че последната частично погасена вноска е тази за м.април 2012г., като след датата на цесията – 29.03.2013г. са били направени две вноски на 29.03.2013г. и на 29.08.2013г. в полза на цесионера. При тези данни КОС е приел, че няма преклудирани в хипотезата на чл.147, ал.1 ЗЗД вноски и е постановил решение, съвпадащо като резултат с отмененото от ВКС по реда на чл.293, ал.3 ГПК при първото разглеждане на спора от касационната инстанция въззивно решение.
С определение № 278/27.05.2019г. по т.д. № 2155/2018г. на ВКС, I т.о. е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка дали същото е очевидно неправилно с оглед приложението на правилото на чл.294, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че произнасянето по същество на касационната жалба е обусловено от отговора на въпроса, по който с Разпореждане от 31.10.2019г. на Председателя на ВКС е образувано ТР №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?”
Ето защо са налице основания по чл.292 ГПК за спиране на настоящето производство до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА, на основание чл.292 ГПК, производството по т.д. № 2155/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, до приключване на тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: