О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
[населено място], 09.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 90 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, упражняващи правомощията на синдикци на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], срещу решение № 1506/18.06.2018 г. по т.д. № 2109/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 153/20.01.2017 г. по т.д. № 5142/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ” АД (н.) срещу „Си Ен Джи Марица” ООД иск с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено с изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г., за вземания по договор за цесия от 06.11.2014 г., сключен с „Булгаргаз” ЕАД, в размер на 12 385 437,55 лв.
С определение № 198/04.10.2019г. производството по делото бе спряно до приключване на конституционно дело № 11/2018г. на Конституционния съд на Република България. С определение № 112/10.06.2019г. производството по делото бе спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д.№ 1/2019г. на ОСТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 1/2019г. от 20.12.2019г. ОСТК на ВКС се произнесе по тълк.д.№ 2/2019г., поради което са налице предпоставките по чл.230 ГПК за възобновяване на делото.
Подадена е касационна жалба и от „Си Ен Джи Марица” ООД, [населено място], чрез процесуален представител адв.Т. Ф., срещу посоченото по – горе въззивно решение на САС в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на СГС е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД (н.) по предявен от синдиците на банката в несъстоятелност срещу „Си Ен Джи Марица” ООД иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от ответника с изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г., за вземания по договор за цесия от 06.11.2014 г., сключен с „Булгаргаз” ЕАД, в размер на 12 385 437,55 лв.
Касаторът „Корпоративна търговска банка” АД (н.) поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът „Си Ен Джи Марица” ООД излага становище за недопустимост, евентуално за неправилност на решението на САС в обжалваната от него част, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
В писмения си отговор „Корпоративна търговска банка” АД (н.) оспорва основателността на касационната жалба на „Си Ен Джи Марица” ООД и наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „КТБ”АД и „Си Ен Джи Марица” ООД са сключени: 1/договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с 12 анекса, като последният е от 16.01.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 2 390 000 лв. към датата на последния анекс; 2/договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с 15 анекса, последният е от 28.05.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредитна линия в размер на 1 500 000 лв. към датата на последния анекс, и 3/договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с 15 анекса, последният е от 19.01.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 8 000 000 лв. към датата на последния анекс. С изявление за прихващане по чл.104 ЗЗД с вх. № 11273/06.11.2014 г. „Си Ен Джи Марица” ООД е уведомило „КТБ” АД, че с договор за цесия № 2/04.11.2014 г. е придобило от „Булгаргаз” ЕАД вземане от банката, произтичащо от договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 85238/19.01.2007 г. на стойност 12 385 437,55 лв. към 04.11.2014 г. С писмо с вх. № 11271/06.11.2014 г. „Булгаргаз” ЕАД е уведомило „КТБ” АД за прехвърлянето на част от вземанията си на „Си Ен Джи Марица” ООД. Въз основа на тази фактическа обстановка, на първо място САС се е произнесъл относно твърдяната недопустимост на първоинстанционното решение, като е приел възражението за неоснователно. Счел е, че липсата на нотариална заверка на подписите в изявлението за прихващане не рефлектира върху валидността му, като е изложил съображения относно неприложимостта на хипотезата на чл.59, ал.2 ЗБН. По отношение на иска с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН САС е приел същия за неоснователен. Посочил е, че прихващанията като погасителен способ поначало нямат увреждащ масата на несъстоятелността ефект. Разпоредбата на чл.59 ЗБН е специална и с нея са уредени предпоставките за недействителност на извършени прихващания спрямо кредиторите на несъстоятелността. С оглед на това САС е заключил, че същите са изключени от обхвата на чл.3 ЗБН. По отношение на иска с правно основание чл.59, ал.3 във връзка с ал.4 ЗБН апелативният съд, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че релевантна за спора е датата на сключване на договора за цесия, а не датата на уведомяване на банката като длъжник. Във връзка с оспорената от ищеца и поддържана от ответника дата 04.11.2014 г. като дата на сключване на договора за цесия, САС е изложил съображения относно достоверната дата по смисъла на чл.181 ГПК и настъпването на друг факт, установяващ по безсъмнен начин, че документът вече е съществувал. С оглед на това и поради некредитиране на свидетелските показания, решаващият съд е приел, че договорът за цесия е сключен на 06.11.2014 г., когато подписите върху документа са нотариално удостоверени. Предвид факта, че датата съвпада с деня, в който е извършено оповестяването на отнемане на лиценза на банката чрез прессъобщение на сайта на БНБ, САС е счел, че от значение е и часът, в който е сключен договорът и дали същият предхожда 13:30 ч. Поради липсата на други доказателства е приел, че часът 14:52:21 на входиране на уведомлението за прихващане в деловодството на „КТБ” АД е най – ранният доказан за сключване на договора, който от своя страна следва часа 13:21 на оповестяване на решението на БНБ и покрива фактическия състав на установената с чл.59, ал.4 ЗБН презумпция за знание, обуславяща извършеното прихващане за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. Посочил е, че дори и договорът да е сключен преди оповестяване решението на БНБ, искът по чл.59, ал.3 ЗБН отново ще бъде уважен поради доказана недобросъвестност на прихващащия кредитор към момента на придобиване на вземанията 06.11.2014 г. Този извод САС е свързал с общоизвестните към визираната дата факти на спиране на плащанията на банката и поставянето й под особен надзор, предмет на решения на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. и № 74/22.06.2014 г.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Корпоративна търговска банка” АД (н.) поставя при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните правни въпроси: 1/ Попадат ли в обхвата на чл.3, ал.2 ЗБН прихващания, извършени от кредитор със свое задължение към банка в несъстоятелност?; 2/ В съотношение обща към специална норма ли се намират разпоредбите на чл.3, ал.3 във връзка с чл.2 ЗБН спрямо чл.59 ЗБН? Изключва ли чл.59 ЗБН нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността съгласно чл.3, ал.3 във връзка с чл.2 ЗБН?; 3/Задължително условие ли е наличието на увреждащ ефект за банката в несъстоятелност, който да се отразява негативно върху имуществото й, съответно върху масата на несъстоятелността, за да се приеме, че се явяват нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделките и действията, извършени с имуществото на банката след датата на решението за отнемане на лицензията по смисъла на чл.3, ал.2 ЗБН?; 4/Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава реда на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН? Навежда се и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради постановяване на въззивното решение при очевидна неправилност.
В изложението към касационната жалба на „Си Ен Джи Марица” ООД по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1/Нотариусът не представлява ли лицето, на което е предоставена нотариалната компетентност, притежаващо субективното публично правомощие да удостоверява извършените пред него частноправни изявления? Съгласно чл.2, ал.1 ЗННД нотариусът не разполага ли с обща нотариална компетентност, поради което издаваните от него документи при изпълнение на възложените му функции в чл.569, т.3, пр.3 ГПК не представляват ли официални свидетелстващи документи?; 2/ Когато за достоверна дата се сочи заверката от нотариуса на подписите върху частен документ, то не следва ли да се зачете достоверност на отбелязания от него час, в който е входиран в нотариалните му книги документът, върху който са заверени подписите, спазвайки принципа на завършеност на фактическия състав на нотариалното удостоверяване?; 3/ Представлява ли официален свидетелстващ документ удостоверението на нотариуса, в което се възпроизвеждат данните от констативния протокол, съставен по чл.593 ГПК, в който е посочен точният час на снемане на подписите на страните?; 4/ Представеното удостоверение от нотариуса не следва ли да се тълкува и като друг факт, който може да установи достоверната дата по смисъла на чл.181 ГПК?; 5/ Следва ли да се приеме, че касаторът – кредитор е бил недобросъвестен и че е формирал знание за неплатежоспособността на Банката, след като в пресата се въвеждат противоречиви твърдения относно нейното материално състояние, и след като Централната банка поставя „КТБ” АД под специален надзор само за три месеца, след като последователно обещава Банката да отвори на 21.07.2014 г. и след тази дата?; 6/ В съобразителната част на въззивното решение въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича относителната недействителност спрямо кредиторите на извършеното прихващане, както и аргументите на ответника относно достоверната дата и час?; 7/ В случай, че частен документ, за който няма изискване да е съставен с достоверна дата, за да бъде противопоставен на трето лице, притежава такава дата с оглед извършена нотариална заверка на подписите на страните на документа, за която страната, представила и подписала документа, твърди, че е извършена по – късно, като подписите са потвърдени пред нотариуса, ограничава ли се доказването на датата на съставянето на документа от ограничения за доказване със свидетелски показания на достоверната дата на частния документ, следващи от чл.181 ГПК?; 8/ Представлява ли частен документ/ договор за цесия, с който се прехвърля вземане от банка/, документ по смисъла на чл.181 ГПК, когато се противопоставя на синдика на банката – длъжник в производството по специалните искове по ЗБН, и при оспорване на датата на такъв частен документ следва ли да притежава достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК и приложими ли са ограничения за доказване на достоверната дата по смисъла на чл.181 ГПК към доказване на датата на съставяне на документа?; 9/ Представлява ли длъжникът трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, на когото, за да се противопостави договорът за цесия на вземането, е необходимо договорът да има достоверна дата, и ако не, в случай че договорът за цесия все пак има достоверна дата с оглед извършена нотариална заверка на подписите на страните, която съобразно датата на сключване на договора за цесия, посочена в него, е последваща сключването му, може ли цесионерът да доказва със свидетелски показания датата на сключване на договора за цесия и обстоятелствата по сключването му и последващата нотариална заверка?; 10/ При липсата на спор, че частен документ – договор за цесия, е сключен и относно съществените елементи от съдържанието му, допустимо ли е доказване със свидетелски показания на датата на сключване на договора за цесия и обстоятелствата преди, по време и след сключване на договора, в т.ч. че договорът е съществувал преди представянето му на нотариус за заверка на положените преди това подписи на цедента и цесионера?; 11/ При положение че прилагането на необоримата презумпция по чл.59, ал.4 ЗБН изисква като презумпционна предпоставка да е вписан акт в ТР – решението за отнемане на лиценза на банка, допустимо ли е приемане на приложението на необоримата презумпция въз основа предпоставката – оповестяване на електронна страница на БНБ на същия акт, вписването на който създава противопоставимост, когато е вписан в ТР, и без да е необходимо ищецът да доказва при условията на пълно и главно доказване на факта на узнаване от страна на кредитора, придобил вземането, на факта на оповестяване на решението за отнемане на лиценза от страна на БНБ?; 12/Покрит ли е фактическият състав на необоримата презумпция за знание по чл.59, ал.4 ЗБН и допустимо ли е приемане на приложението й, когато вземането е придобито от кредитора след часа на оповестяване на решението за отнемане на лиценза от страна на БНБ, но преди вписването му в Търговския регистър, и не представлява ли приемането на приложението преди вписване на решението в ТР неточно и недопустимо разширително правоприлагане на презумпцията?; 13/ Дори и да може да се приеме, че оповестяването на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банка от страна на БНБ чрез публикацията му на интернет страницата на БНБ може да се приравни и да му се придадат правните последици на вписване на решението като акт в Търговския регистър, предвид че във втория случай недобросъвестността се презюмира от деня, следващ вписване на акта, то може ли в първия случай недобросъвестността да се презюмира от часа на оповестяването на решението, а не в разумен срок след това – напр. от деня, следващ оповестяването?; 14/ Оповестяване на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банка на интернет страницата на БНБ като факт с различно съдържание от предвидения в чл.59, ал.4 ЗБН (обявяване на решението в ТР) не следва ли да се цени само като факт, който би могъл да залегне в основата на фактически извод за наличие на знание, като се държи сметка и за други обстоятелства в конкретния казус, в т.ч. проведеното доказване, или близостта на фактите (касае се за един и същ акт) е достатъчно основание за разширително прилагане на презумпцията? 15/ Знанието на обективния факт за спиране на плащания и поставянето на банка под особен надзор (поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ, но при липса на констатации относно настъпила неплатежоспособност съгласно цитираните от САС решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и 22.06.2014 г.), покриват ли признаците и достатъчно ли е да се приеме за установено наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на банката и то без да е прието или установено знание за някое от обстоятелствата, предпоставящи състоянието на банковата неплатежоспособност съгласно ЗКИ?; 16/ При положение че лицензът на „КТБ” АД (н.) е отнет поради отрицателен собствен капитал и нито съдът по несъстоятелността, нито УС на БНБ някога са установили другата предпоставка за отнемане на лиценза – спрени плащания, когато е по причини, пряко свързани с финансовото състояние на банката, достатъчно основание ли е знанието за наложен особен надзор и спиране на плащанията за извод за формиране знание за настъпила неплатежоспособност? Първите десет въпроса, както и въпрос № 15 са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като противоречието по първите четири въпроса е със задължителна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС; по пети въпрос – с практика на ВКС, обективирана в решение № 35/25.02.2013 г. по гр.д. № 669/2012 г. на ВКС, II г.о.; по шести въпрос – в решение № 73/05.07.2018 г. по гр.д. № 3228/2017 г. на ВКС, III г.о. и решение № 200/02.01.2018 г. по гр.д. № 350/2017 г. на ВКС, I г.о.; по въпроси от седми до десети – в решение № 177/13.06.2012 г. по гр.д. № 1672/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 309/20.02.2014 г. по гр.д. № 742/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 287/10.09.2012 г. по гр.д. № 1782/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 237/25.10.2017 г. по гр.д. № 5093/2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 253/17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., а по петнадесети въпрос – в решение № 160/04.07.2018 г. по т.д. № 1164/2017 г. на ВКС, II т.о. По първите четири въпроса, както и по въпроси от седми до шестнадесети се обосновава и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навеждат се и основания по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК, като се излага твърдението, че въззивното решение е недопустимо, евентуално очевидно неправилно.
По касационната жалба на сидниците на „Корпоративна търговска банка”АД:
Всички въведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси се отнасят до приложението на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН по отношение на прихващанията, извършени от кредитор с негово задължение към банка в несъстоятелност. Така поставените въпроси отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол – да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато относимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По поставения от касаторите въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 239/15.05.2018г. по т.д. № 986/2017г. на ВКС, I т.о., с което е прието, че прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките по чл.3, ал.2 ЗБН и подлежи на оспорване само в хипотезите на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, които са специални норми, регламентиращи недействителността на този погасителен способ. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в цитираното решение аргументи и не намира, че се налага ново и различно тълкуване.
Не е налице и хипотезата на „очевидна неправлиност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, която не се свързва с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, в който смисъл следва да се квалифицират доводите на касаторите, а със случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
По касационната жалба на „Си Ен Джи Марица” ООД:
Не е налице соченото основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, тъй като доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение в частта по иска с правно осн.чл.59, ал.3 ЗБН се основават на твърдение за ненастъпване на процесуалното условие за разглеждане на този иск – същият е бил предявен при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът по чл.3, ал.3 ЗБН. Последният според касатора е бил разгледан от въззивния съд на непредявено основание, поради което се явява недопустим. Настоящият състав на ВКС не може да преценява преюдициално допустимостта на решението на САС в необжалвана от касатора „Си Ен Джи Марица” ООД част, а именно тази по иска по чл.3, ал.3 ЗБН, който е самостоятелен спрямо иска по чл.59, ал.3 ЗБН.
Първите десет въпроса в изложението касаят приложението на чл.181 ГПК по отношение на договора за цесия и начина на установяване на точен час на сключване на същия, а въпроси от № 11 до № 14 включително се поставят във връзка с приложението на чл.59, ал.4 ЗБН. Настоящият състав на ВКС намира, че същите въпроси не покриват изискването по чл.280, ал.1 ГПК. Съображенията на въззивния съд относно момента на сключване на договора за цесия и съпроставянето му с момента на обявяване на решението на БНБ за отнеманане на лиценза на банката, както и приемането за релевантен по смисъла на чл.59, ал.4 ЗБН на момента на оповестяването на отнемане на лиценза на банката чрез прессъобщение на сайта на БНБ, а не вписването на решението в ТР, не са единствените, които обуславят заключението за основателеност на иска. САС като краен и решаващ аргумент се е позовал на общата разпоредба на чл.59, ал.3 ЗБН и е счел, че дори договорът са цесия да е бил сключен преди оповестяване решението на БНБ, недобросъвестността на прихващащия кредитор е доказана към момента на придобиване на вземанията предвид общоизвестните към визираната дата факти на спиране на плащанията на банката и поставянето й под особен надзор, предмет на решения на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. и № 74/22.06.2014 г. Следователно основният решаващ за спора правен въпрос се явява този под № 15: Знанието на обективните факти на спиране на плащанията и поставянето на банка под особен надзор, покрива ли признаците и достатъчно ли е, за да се приеме за установено наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН? По отношение на този въпрос е налице и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва практика на ВКС по тълкуването на чл. 59, ал. 3 ЗБН, а е налице неяснота относно действително вложения от законодателя смисъл в понятието „знание за неплатежоспособност“. Доколкото поставянето на банка под специален надзор не е обусловено от състояние на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и не е предвидено от закона като елемент от производството по несъстоятелност, а чл. 59, ал.3 ЗБН освен „знание за неплатежоспособност“ предвижда като алтернативна предпоставка „знание, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност“, което производство се предхожда от отнемане на лиценза за банкова дейност, е налице необходимост от анализ за съотношението на двете предпоставки в контекста на спецификите на състоянието на неплатежоспособност и производството по банкова несъстоятелност. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че отговорът на поставения въпрос е обуславящ по смисъла на задължителните указания в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното следва да бъде допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Си Ен Джи Марица” ООД и да не се допусне такова по касационната жалба на синдиците на „КТБ”/н./.
Касаторът „Си Ен Джи Марица” ООД дължи държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 247 708,74 лв., на осн.чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 90/2019г. по описа на ВКС, I т.о.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1506/18.06.2018 г. по т.д. № 2109/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 153/20.01.2017 г. по т.д. № 5142/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) по предявен от синдиците на банката в несъстоятелност срещу „Си Ен Джи Марица” ООД иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от „Си Ен Джи Марица” ООД с изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г., за вземания по договор за цесия от 06.11.2014 г., сключен с „Булгаргаз” ЕАД, в размер на 12 385 437,55 лв.
УКАЗВА на касатора „Си Ен Джи Марица” ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 247 708,74 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, упражняващи правомощията на синдикци на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], срещу решение № 1506/18.06.2018 г. по т.д. № 2109/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 153/20.01.2017 г. по т.д. № 5142/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ” АД (н.) срещу „Си Ен Джи Марица” ООД иск с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено с изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г., за вземания по договор за цесия от 06.11.2014 г., сключен с „Булгаргаз” ЕАД, в размер на 12385437,55 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.