РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 244
София, 29.10.2018 година
Галина Захарова – председател на второ наказателно отделение във Върховния касационен съд, като проверих касационните жалби срещу въззивна присъда № 4/30.03.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 420/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, с вх. № 9802/22.10.2018 г. на ВКС,
УСТАНОВИХ:
Във Върховния касационен съд е постъпило в.н.о.х.д. № 420/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, с вх. № 9802 на ВКС от 22.10.2018 г. Към него са приложени: касационен протест с вх. № 3185/13.04.2018 г. и допълнения към него; касационна жалба с вх. № 3025/10.04.2018 г. и допълнение към нея от упълномощения защитник на подс. А. М. А. – адв. П.; касационна жалба с вх. № 3066 от 11.04.2018 г. от упълномощения защитник на подс. Ю. Г. – адв. П., касационна жалба с вх. № 3068/11.04.2018 г. от процесуалния представител на подс. С. М. – адв. К.; касационна жалба с вх. № 3191/16.04.2018 г. от защитника на подс. Б. У. – адв. Ч.; касационна жалба с вх. № 3215/16.04.2018 г. от процесуалния представител на подс. Х. Ш. – адв. В.; касационна жалба с вх. № 3216/16.04.2018 г. от защитника на подс. А. Х. – адв. В. и касационна жалба с вх. № 3217/16.04.2018 г. от процесуалния представител на подс. Н. Д. и подс. А. С. – адв. Л..
Касационната жалба от адв. П., защитник на подсъдимия А. М. А., е подадена в законоустановения петнадесетдневен срок съгласно чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК, а допълнението към нея е постъпило в дадения от съдията-докладчик с разпореждане от 27.08.2018 г. седемдневен срок от връчване на съобщението за указанията. По съдържание касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 и ал. 3 от НПК: подписана е от подателя, посочени са касационните основания и надлежно са изложени съображения и конкретни данни в подкрепа на заявените претенции. Изпълнени са изискванията за размяна на книжата. Жалбата е правилно администрирана, поради което същата представлява годно основание за образуване на касационно производство по реда на глава двадесет и трета от НПК.
По отношение обаче на всички останали описани по-горе касационни жалби съдията-докладчик е констатирал с идентични по съдържание разпореждания от 27.08.2018 г., че са недопустими на основание чл. 346, т. 2 от НПК, като е постановил да се изпратят по компетентност на ВКС ведно с делото и касационната жалба на защитника на подсъдимия А. М. А..
Намирам, че делото неправилно е придвижено до ВКС, като не са налице основания за образуване на касационно производство.
1. Разпоредбата на чл. 351, ал. 5 от НПК възлага на съдията от въззивния съд задължителна предварителна дейност, чрез която се установява възможността сезиращите документи да предизвикат касационна проверка. Проверката на допустимостта и редовността на сезиращите документи обхваща въпросите: дали с тях се атакува подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, дали правото на жалба е упражнено в установения от закона срок, дали са подадени от легитимирана страна, дали по форма и съдържание са съответни с изискванията на чл. 351, ал. 1 и ал. 3 от НПК. Първоначална преценка на допустимостта и редовността на постъпилите жалби и протести винаги предхожда администрирането им.
Обективираната в разпорежданията от 27.08.2018 г. оценка за „недопустимост” на жалбите насочва към извод, че съдията-докладчик е констатирал техен изначален, неотстраним порок – че са подадени срещу акт, неподлежащ на касационно разглеждане или че не са подадени в срок или от лице което има право на жалба. В такъв случай конкретната причина за недопустимост е следвало да бъде изрично уточнена, а жалбите е трябвало да се върнат на основание чл. 351, ал. 1, т. 2 или т. 3 от НПК, понеже не представляват годно средство за сезиране на касационната инстанция, като на подателите се осигури възможност за обжалване съгласно чл. 351, ал. 6 от НПК.
Тази процедура не е самоцелна, защото съставлява важна процесуална гаранция, осигуряваща реалното упражняване на правото на обжалване, респ. протестиране. Само този ред обезпечава възможност на страните се защитят от евентуална неправилна преценка за недопустимост (или нередовност) на подадените от тях жалби/протести, тъй като касационната инстанция е оправомощена да контролира разпореждането за връщане по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК.
В разглеждания случай делото е изпратено ВКС, без да е проведена и приключила цялостна процедура по връщане на жалбите на защитниците на подсъдимите Ю. Г., С. М.. Б. У., Х. Ш., А. Х., Н. Д. и А. С.. Щом по делото участват няколко подсъдими, недопустимо е да се образува касационно производство по жалбата само на един от тях, преди да са окончателно решени въпросите за допустимостта и редовността на жалбите на останалите.
Единствено за яснота трябва да се уточни, че процедура по чл. 351, ал. 5 от НК не се провежда, а делото се изпраща на ВКС за констатиране на недопустимостта на жалбата, когато обжалваният акт е постановен от въззивен съд по реда на глава двадесет и втора от НПК или обжалваният акт не подлежи на самостоятелна проверка отделно от крайния съдебен акт (например определенията по движение на делото, по допускане/недопускане на доказателствени материали, за отхвърляне на искания за отводи и пр.), определения на въззивен съд, постановени на основание чл. 65, ал. 9 от НПК, или се обжалват определения на въззивен съд, постановени на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, определения на въззивен съд, постановени на основание чл. 65, ал. 9 от НПК и др. В хипотези като неизчерпателно изброените по-горе процесуалният закон не предвижда изрична процедура по връщане, понеже се касае до постановени от въззивния съд окончателни актове. Споровете относно обжалваемостта им са изключени, защото в такива случаи производство пред касационната инстанция никога не може да се развие. Когато касационната проверка е изначално невъзможна, връщането на недопустимата жалба е безпредметно.
Процедурата по чл. 351, ал. 5 от НПК не е самоцелна, а има конкретно предназначение – да гарантира на страните правото на обжалване. Съгласно чл. 351, ал. 5 тя е приложима към жалби и протести срещу актове на въззивния съд: а) предвидени в чл. 346 НПК и б) такива, които не подлежат на разглеждане по касационен ред. Втората група актове – неподлежащите на касационна проверка – включва не всякакви актове извън обхвата на чл. 346 от НПК в широк смисъл, а само онези, които са постановени по реда на глава двадесет и първа от НПК. По отношение жалбите и протестите срещу такива актове би могъл да съществува спор относно допустимостта на касационната проверка, поради което е и предвидена гаранцията на чл. 351, ал. 6 от НПК.
2. Ако съдията от ПАС достигне до извод за недопустимост на подадените жалби или протест срещу постановената по в.н.о.х.д. № 420/2016 г. присъда, в акта за връщане трябва да се конкретизират съответните съображения и точното основание за това. В разпорежданията на съдията-докладчик от 27.08.2018 г. е приета недопустимост „на основание чл. 346, т. 2 от НПК”, която формулировка по никакъв начин не изяснява волята на решаващия орган. Цитираната разпоредба сочи една от категориите дела, които могат да бъдат обжалвани по касационен ред, а именно: новите присъди на окръжния съд, постановени като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които е приложен чл. 78а от НК, докато по настоящото дело се атакува съдебен акт, постановен от апелативен съд.
3. Ако съдията-докладчик счете жалбите за допустими, то следва да прецени и тяхната редовност от гледна точка на изискуемото съдържание, като при необходимост укаже на подателите да отстранят съответните недостатъци, а при надлежно изпълнение на указанията – да осъществи размяна на книжата между страните.
4. Специално по отношение на подадената касационна жалба с вх. № 3066 от 11.04.2018 г. от упълномощения защитник на подсъдимия Ю. Г. адв. П., следва да се отбележи, че също е резолирана като процесуално недопустима на основание чл. 346, т. 2 от НПК, въпреки че в диспозитива на присъдата е посочено, че може да бъде обжалвана от подс. Г.. За преценката на въпроса дали тази жалба е годно средство да инициира касационна проверка следва да се вземе предвид обстоятелството, че с въззивната присъда подсъдимият е признат за невиновен и е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение, а от друга страна – нейното съдържание.
5. В рамките на правомощията си съдията-докладчик следва да подложи и подадения протест, като вземе предвид неговото съдържание, указанията си, дадени с разпореждане от 27.08.2018 г., датата на постъпване на допълнението към протеста в съда.
Предвид изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд по подадените касационни жалби.
Делото да се върне на Пловдивския апелативен съд за изпълнение на указанията, отразени в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
(ГАЛИНА ЗАХАРОВА)
см