О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 14.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1828 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], срещу решение № 560/07.03.2019г. по т.д. № 2983/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с коeто e потвърдено решение № 777/16.04.2018г. по т.д. № 1526/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав за отхвърляне на предявения от синдиците на „КТБ” АД (н.) срещу „ГЛОБЪЛ П. СЪРВИС”ЕООД иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН за осъждане на ответника да върне имущество с произход банката.
Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „ГЛОБЪЛ П. СЪРВИС”ЕООД не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че „Биокемикъл БГ”АД е длъжник на „КТБ” /н./ въз основа на договор за кредит от 2011г., изменен с четири анекса, за вземане в общ размер на 23 918 049,67 евро. С договор за покупко-продажба по НА № 38/2011г. кредитополучателят е закупил процесните недвижими имоти на цена 1 007 569,56 евро, които на 06.08.2014г. е прехвърлил на „Екохим БГ”О. за сумата от 154 410 лв. без ДДС. По делото не е било установено да е извършен трансфер на парични средства от „Екохим БГ”О. към „Биокемикъл БГ”АД. САС е констатирал, че за парично задължение на „Екохим БГ”О. към „ГЛОБЪЛ П. СЪРВИС”ЕООД последното се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу която заповед длъжникът не е подал възражение. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20157020400256 на ЧСИ рег. № 707, като на 20.04.2015г. ЧСИ е вписал възбрани върху процесните имоти и е провел публична продан на същите. В резултат на последната за цена в размер на 235 000лв. имотите са били възложени на направилия това наддавателно предложение – взискателя „ГЛОБЪЛ П. СЪРВИС”ЕООД. Според изслушаната експертиза по делото САС е приел, че тази цена е била равна на пазарната такава за същите имоти към юли/ август 2015г. Задължението за плащане на цена е било погасено чрез прихващане с вземането, което взискателят е имал спрямо длъжника „Екохим БГ”О.. Въззивният съд е счел, че макар и да не е докрай изчерпателен докладът на първата инстанция, за ищеца е било ясно за кои факти следва да ангажира доказателства. Според решаващия състав съобразно заключението на ССЕ не се установява с преки доказателства отпуснатите по банковия заем средства да са отишли за заплащане на продажната цена на недвижимите имоти. Освен това третото лице, което е придобило посоченото имущество, е извършило престация, като е прихванало с предложената от него продажна цена вземането, което има срещу длъжника /в размер на 750 000лв., надвишаващ продажната цена на имотите/. За неоснователно САС е приел оплакването на касаторите във връзка с допуснато от първата инстанция процесуално нарушение за отхвърляне на искането на синдиците да се назначи ССЕ, която да установи реалното вземане на ответника по иска спрямо „Екохим БГ”О., поради преклудирането му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1/ Следва ли второинстанционният съд да допусне доказателствено искане, когато в доклада на първоинстанционния съд не е указано, че страната не сочи доказателства за съответното доказателство съгласно чл.146, ал.2 ГПК, но въпреки това първоинстанционният съд не е допуснал доказателственото искане?; 2 / Следва ли да се приеме, че е налице предпоставката – „претендираното имущество да има произход от несъстоятелната банка” по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН, в хипотеза, че е доказано банката да е отпуснала на кредитополучателя кредит в достатъчен размер за придобиване на имуществото, предмет на иска по чл.60а ЗБН, в случай, че по делото не е доказано от страна на ответника, че кредитополучателят е имал други средства в достатъчен размер?; 3/ Налице ли е нееквивалентност на престацията по смисъла на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН, когато собствеността върху претендираното имущество не е придобита от ответника чрез заплащане на парична сума, а чрез прихващане на задължение на продавача /установено чрез провеждане на заповедно производство/ в рамките на производство по публична продан? Първи въпрос касаторите обосновават с допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 17/05.02.2018г. по гр.д. № 1578/2017г. на ВКС, I г.о. и Решение № 54/25.03.2014г. по гр.д. № 3066/2013г. на ВКС, IV г.о. По останалите два въпроса касаторите се позовават на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като считат, че произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че първият въпрос изпълнява изискванията на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В случая въззивният съд е направил извод за липса на релевантна за спора по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН предпоставка – „трето лице не е изпълнило насрещна престация”, като се е обосновал с недоказаност от страна на ищците на същата, поради настъпила преклузия в първата инстанция за ангажиране на доказателства от тяхна страна, че вземането на ответника по иска спрямо предходния собственик на имотите не съществува. С оглед на което е отхвърлил възражението им по въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с назначаване на ССЕ по допълнителната задача и не е допуснал такава във въззивното производство, без да разгледа оплакването за разпределението на доказателствената тежест относно сочената предпоставка и даването на указания за ангажиране на доказателства. Следователно поставеният първи въпрос се явява обуславящ крайния извод по конкретния правен спор.
Според приетото в цитираните от касаторите решения на ВКС и съгласно т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните (списък на правно релевантните факти). Когато някое от претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Заинтересована е страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от този факт и чиято е тежестта да го докаже или опровергае. Когато заинтересованата страна заяви становището си по факта (осъществил се е или не се е осъществил), съдът записва нейното изявление в протокола и дава съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в доклада съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада. При допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, на което се е позовала страната във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест, като следва да укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения в исковата молба и оспорванията, направени от ответника.
За проверка съответствието на въззивното решение по поставения първи процесуалноправен въпрос: относно правомощията на въззивната инстанция, когато с въззивната жалба е направено оплакване и бъде поискано събирането на доказателства за обстоятелства, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, с цитираната по-горе от касаторите съдебна практика на ВКС следва на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване.
Втори въпрос не отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касае преценка на доказателства: писмени доказателства и заключение на ССЕ, а не приложение на конкретна правна норма. По отношение на трети въпрос не е налице допълнителното основание, на което се позовават касаторите – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН изисква третото лице да не е изпълнило насрещна престация, т.е. следва да не е погасило задълженията си спрямо прехвърлителя във връзка придобиване на имуществото. Съществуващата съдебна практика и правната теория са категорични, че прихващането е способ за погасяване на парични задължения, което следва и от изричната разпоредба на чл.104, ал.2 ЗЗД. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с това разрешение.
На осн.чл.60а, ал.2 ЗБН касаторите, като лица, изброени в чл.62, ал.1 ЗБН, не дължат заплащане предварително на държавна такса за разглеждане по същество на касационната им жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 560/07.03.2019г. по т.д. № 2983/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: