3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 08.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4527/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. С. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 203/06.06.2019 г. по в. гр. д. № 218/2019 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 186/08.02.2019 г. по гр. д. № 4691/2018 г. на Русенски районен съд, с което частично е уважен предявеният от Т. Г. Г. от [населено място] иск за изменение на определения с решение № 49 F 15/14 от 15.04.2014 г. на Районен съд – гр. Фрайбург, Германия, режим на лични отношения между него и детето А.-Б. Т. Г., както следва: всяка събота и неделя в нечетните календарни седмици, с преспиване, от 10.30 ч. в събота до 18.30 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, като бащата взема детето от майката и/или нейния съпруг и го връща обратно на майката и/или нейния съпруг; отхвърлен е предявеният от Г. К. насрещен иск за изменение на режима на лични отношения между бащата и детето чрез ограничението му до съботите на всяка нечетна седмица от годината, от 10.30 ч. до 18.30 ч., като срещите да се осъществяват задължително на територията на населеното място по настоящия адрес на майката.
Касационната жалба е редовна и допустима. В нея са изложени доводи за нарушение на материалния закон (чл. 11, ал. 2 от Закона за закрила на детето), допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото и необоснованост. Според касатора ищецът не е въвел като изменение на обстоятелствата „синдром на родителското отчуждение“, а по делото липсват и доказателства за установяване на такъв факт. Сочи се, че съдът не е обсъдил и е изключил от доказателствата по делото факти относно проявените от бащата насилие и агресия към детето, майката и новата му съпруга. Не било отчетено и образуваното досъдебно производство срещу ищеца за нарушаване на заповед за закрила от домашно насилие. Предвид това, жалбоподателката счита, че са налице предпоставки за ограничаване на режима на лични отношения между бащата и детето. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото.
В срока за отговор Т. Г. излага становище за липса на основания за допускането на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебни разноски.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е приел за установено, че страните са родители на детето Александър-Б., родено на 11.09.2010 г. С решение № 49 F 15/14 от 15.04.2014 г. на Районен съд – [населено място], Германия, бил определен следният режим на лични отношения между детето и бащата: всяка събота и неделя в нечетни седмици, от 10.30 ч. в събота на 18.30 часа в неделя, без придружител. Установено е, че детето живее в [населено място] с майка си и съпруга ? К. К.; че бащата живее в [населено място] със съпругата си А. Ш. и двете им деца; че при упражняване на определения режим на лични отношения ищецът води детето при семейството си в [населено място]. Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че е налице изменение на обстоятелствата, свързани с упражняването на родителските права, а именно – отчуждаване на детето от бащата вследствие на влошените отношения на родителите. Поради това е прието, че следва да бъде определен разширен режим на лични отношения между бащата и детето с оглед укрепването на тяхната връзка, която е необходима за правилното психическо и емоционално развитие на детето, и за преодоляване на възникналото отчуждение с бащата. Отчетена е възрастта на детето и неговия интерес да поддържа връзка и с родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права, а също и с роднините по бащина линия. За неоснователни са възприети възраженията на майката за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗЗДет., тъй като данните за наличие на множество проверки и производства, инициирани от майката, не налага ограничаване на режима на лични отношения на бащата с детето.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. В случая въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е обсъдил нововъзникналите обстоятелства, представляващи образувано досъдебно производство срещу ищеца за нарушаване на заповед за защита от домашно насилие, както и новоиздадена заповед за защита от домашно насилие срещу ищеца относно настоящата му съпруга.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 203/06.06.2019 г. по в. гр. д. № 218/2019 г. на Русенски окръжен съд.
Указва на Г. С. К. да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанцията.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: