6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 23.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2372 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Руен, [населено място], обл. Бургас, срещу решение №1955/30.07.2019г., постановено по т.д.№ 2315/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 491/21.01.2019г. по гр.д.№ 15721/2017г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявите от касатора против Министерство на околната среда и водите, [населено място], искове за заплащане на сумата от 200000 лв., като част от задължение в размер на 1044786,84 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор № 58111-С087-278 по проект „Подобряване на басейна на река Камчия чрез изпълнение на интегриран воден проект на [населено място], община Руен“ по процедура за подбор на проекти В016Р0005/08/1.10./01/02, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, и на сумата от 51482,67 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 200000 лв. за периода от 02.12.2013г. до 13.06.2016г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Министерство на околната среда и водите оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по спора е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ на 15.12.2008г., изменен с допълнително споразумение от 26.08.2010г. По силата на договора договарящият орган – МОСВ, ответник по иска и по касационната жалба, е приел да предостави на бенефициера – Община Руен, ищец и настоящ касатор, безвъзмездна финансова помощ в размер до 80 % от общите допустими разходи с максимална стойност 40582610 лв. по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност по проект „Подобряване на басейна на река Камчия чрез изпълнение на интегриран воден проект на [населено място], община Руен“. С решение № 17/10.10.2011г. Община Руен е открила процедура за възлагане на обществена поръчка – открит конкурс, а на 12.04.2012г. е сключила договор с консорциума „Понс – Арема – Еко ПСОВ Руен 2011“ за възлагане на изпълнението на „пълен инженеринг – проектиране и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води с помпена станция, стопанско-административна сграда, трафопост и външно ел.захранване в землището на [населено място], община Руен“. С писмо от 23.08.2012г. ръководителят на управляващия орган по програмата е уведомил бенефециера, че в резултат на прилагане на Методиката за комплексна оценка на офертите на участниците в процедурата по проведената обществена поръчка се е стигнало до по-високи разходи за бюджета на ЕС и се одобрява предложения подход за налагане на финансова корекция в размер на реалното финансово влияние върху бюджета, а именно разликата между ценовите оферти на първия и втория участник в размер на 870 655,70 лв.
Предявеният иск от Община Руен е за заплащане на остатъка от сумата по договора за безвъзмездна финансова помощ с твърдения, че същата неоснователно е удържана от ответника предвид на незаконосъобразно наложената му финансова корекция.
Спорът в инстанциите по същество е бил относно основанията за налагане на финансовата корекция. В исковата молба ищецът е коментирал мотивите за налагането й, основани на Методиката за оценка на офертите, и неправилната преценка на ответника за финансовия ефект от допуснатата нередност по смисъла на Регламент № 1083/2006 на Съвета за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. В Методиката за оценка на офертите, изготвена и приложена от ищеца в процедурата за обществена поръчка, е предвиден финансов показател Ф1 за предложен аванс от изпълнителя. Според методиката този показател се изчислява по формула: Ф1=(Amin/Аi)х40, където „Amin“ е минималният предложен процент за искан аванс на участника за изпълнение на поръчката, а „Аi“ е предложеният процент на съответния участник за искан аванс за изпълнение на поръчката. В методиката е посочено, че с оглед предложения метод на оценяване за показател „Аi“, участникът е длъжен да посочи като стойност положително число, различно от нула, а исканият процент аванс не трябва да надхвърля 10 %.
Първоинстанционният съд е дал указания на ответника, че следва да докаже икономическите последици от избраната от възложителя формула за оценяване на подадените оферти в процедурата по проведената обществена поръчка, както и е уведомил страните, че не притежава специални знания в областта на математиката, които да му позволят да направи съответните изчисления. В мотивите на решението Софийският градски съд е посочил, че не може да установи еднозначно негативен икономически ефект като последица от структурата на посочената формула, независимо че е направил опит самостоятелно да извърши изчисления.
Ответникът е мотивирал въззивната жалба с невъзможността да се проверят съображенията на съда, като се е основал на писмо от 25.06.2012г. относно становището на МОСВ за налагане на финансова корекция, в което на страници от 7 до 11 е посочено как управляващият орган е стигнал до заключението за финансови загуби след прилагане на формулата за изчисление по методиката.
Въззивният съд е възприел изцяло констатациите на управляващия орган и е приел, че включването на показателя Ф1 в методиката би било обосновано, само ако той би способствал за постигането на икономически по-изгоден резултат за възложителя. При прилагане на заложените показатели е приел за логично и обяснимо всеки от участниците да предложи минималния възможен процент – 0,01%, чието парично измерение е 1 стотинка, т.е. това е възможно най-ниската стойност на стока или услуга, оценима в пари. С това изискване се нарушавал принципът на равнопоставеност, като се благоприятствал кандидатът, който е предложил по-висока цена, а показателят „предлагана цена“ също участвал като компонент в оценката. За този кандидат винаги щял да бъде гарантиран максималният брой точки – 40 по показателя „предложение за искан аванс“, тъй като участниците, които са предложили по-ниска цена ще трябва да предложат процент, по-нисък от 0.01, което било практически невъзможно, защото паричното му измерение ще бъде под една стотинка, т.е. равно на нула. От друга страна, възможността за поставяне на оценка, различна от 40 т., и на участниците, предложили по-ниска цена, се осуетявала и в хипотезата, в която всеки един от тях е посочил минималния възможен процент – 0,01, защото какъвто и да е размерът на цената на договора, която са предложили, крайният резултат във формулата Ф1=(Amin/Аi)х40 ще бъде много под 0,01%, което означавало, че стойността на искания от всеки един от тях аванс е под 1 стотинка. Липсата на икономическа логика за това участникът с по-ниско ценово предложение да получи по-малко точки от участник с по-високо ценово предложение, е основана на обстоятелството, че предложените стойности на авансовите плащания са еднакви и равни на 1 стотинка. Изложени са съображения, че този показател не носи никаква практическа полза за възложителя, а има твърде висока относителна стойност сред останалите компоненти. След извършената преценка на методиката и анализиране на уговорките в договора, при съобразяване и на законодателната уредба, решаващият състав е приел, че финансовата корекция е наложена правилно, поради което е отхвърлил иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил четири процесуални въпроса, всички те свързани с аргументацията на въззивния съд относно възприемането на методиката за оценка на офертите и следващите от това правни изводи, поради което съставът на ВКС възпроизведе подробно съответната част от мотивите на съда.
Първите три въпроса са заявени на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. „Дали е допустимо при проверка на първоинстанционното решение въззивният съд да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства, за чието установяване първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест за ответника и въпреки липсата на ангажирани доказателствени искания?“; 2. „Може ли въззивният съд служебно да установява обстоятелства, които изискват специални знания, при условие, че първоинстанционният съд съгласно неоспорения доклад е указал необходимостта от експертиза?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд в решението си да мотивира защо приема или отхвърля аргументите на страните?“. Четвъртият въпрос: 4. „Следва ли въззивният съд на база останалия доказателствен материал служебно да приеме тези факти за установени при условие, че ответникът не е направил доказателствени искания в първата инстанция?“, е въведен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че първият и четвъртият въпроси следва да се обобщят като въпрос за правомощията на въззивния съд да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства по спора и да приеме същите за доказани, без страната, която носи доказателствената тежест за установяването им, да е ангажирала доказателства. По този въпрос е налице практика на ВКС, което изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В мотивите на Тълкувателното решение са дадени разяснения, че въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.
С посоченото тълкувателно решение е даден подробен отговор на поставения от касатора въпрос. В случая въззивната жалба е съдържала оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение, поради което Софийският апелативен съд е обсъдил подробно представения документ – Методика за оценка на офертите и е приел, че твърденията на ответника по иска се установяват от същия и не е назначил служебно експертиза, като е преценил, че не се налага ползването на специалния знания, с които съдебният състав не разполага.
Отговорът на поставения трети въпрос се извежда от законодателната уредба в чл.236, ал.2 ГПК и съдебната практика, включително цитираната от касатора, но въпросът е изцяло по правилността на въззивното решение и не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Вторият въпрос е от значение за решаването на спора, предвид и на съображенията, които изложи настоящият съдебен състав по обобщените първи и четвърти въпроси. Преценката дали за установяването на определен факт са нужни специални знания е предоставена на въззивния съд в посочените в т.3 на ТР № 1/2013г. хипотези. Съобразяването на необходимостта от прилагането на познания от областта на науката от страна на въззивния съд не следва да се счита за обусловена от становището, изразено по този въпрос от първоинстанционния съд. Независимо от това касаторът поставя въпроса и в контекста на това необходими ли са специални знания в конкретния случай за изясняване на спорните между страните обстоятелства. Съставът на ВКС констатира, че специалните познания не са свързани пряко с установяването на определен факт, а с преценката, при така зададените показатели в Методиката за оценка на офертите, дали се нарушава принципът на равнопоставеност на участниците в процедурата за обществена поръчка и дали не се облагодетелства един от тях за сметка на друг. Преценката е относима към математически възможните варианти, като в случая първоинстанционният и въззивният съд са достигнали самостоятелно до два различни резултата при прилагане на една и съща математическа формула.
По тези съображения ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК по въпроса за служебното установяване на обстоятелства, които изискват специални знания.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТССГПК касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5029,65лв. за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1955/30.07.2019г., постановено по т.д.№ 2315/2019г. от Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Община Руен, [населено място], обл.Бургас, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за платена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5029,65 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока и изпълнение на указанието относно представяне на документ за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на I т.о. на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание, а при неизпълнение на указанието – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.