О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.София, 27.06.2017 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
редседател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2450 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Обжалвано е определение № 1019 от 23.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1411/2017 г. на Апелативен съд – София, ГО, с което, като е оставена без уважение жалбата на К. М. П. с адрес в [населено място], е потвърдено определение от 20.12.2016 г. по гр.д. № 15737/2016 г. по описа на Градски съд – София, ГО, I-16 състав, с което е допуснато обезпечение на предявен иск на КОНПИ за установяване на престъпно обстоятелство и отнемане в полза на държавата на имущество.
Жалбоподателят К. М. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Й., поддържа доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че мотивираното искане за отнемане на имущество по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ е недопустимо, доколкото в конкретния случай не съдържа твърдения за наличието на всички изискуеми юридически факти, които водят до възникването на правото за отнемане на имущество на К. П. в полза на държавата. Сочи се, че не е изпълнено изискването на закона придобитото имущество да е на значителна стойност, а освен това не са изпълнени и общите предпоставки на процесуалния закон за допускане обезпечение на иск, предвидени в чл. 391, ал. 1 ГПК, тъй като липсва обезпечителна нужда. В тази насока се излагат съображения, че ефектът на вписването на исковата молба съвпада с този на възбраната като обезпечително действие, поради което и налагането на последната върху недвижимия имот на ответницата не е необходимо. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси: „Налице ли е обезпечителна нужда, когато се иска обезпечение чрез налагане на възбрана във връзка с вече предявен иск, по който исковата молба подлежи на вписване?“ , както и „Вероятно допустим ли е иск, ако страната не твърди, че всички предпоставки за уважаването му са налице?“. Обосновава се противоречие на възприетите от въззивния съд разрешения по тези въпроси със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 111 от 14.03.2012 г. по гр.д. № 594/2011 г. на ВКС, ГК, I г.о.
Ответникът по жалбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител юрк. В. Д. излага становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че от КОНПИ е предявена искова молба под формата на мотивирано искане, с която е поискано отнемане на имущество, собственост на К. М. П.. Предявеният иск е квалифициран по чл. 124, ал. 4 ГПК и чл. 28, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ и е счетен за допустим,както и подкрепен с писмени доказателства. Прието е, че е налице обезпечителна нужда, която с оглед целите на закона се презумира, доколкото при бъдещо позитивно решение изпълнението му би се затруднило в случай на разпореждане от ответницата с наличните към момента недвижими вещи. Изложени са съображения, че поисканата обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот е подходяща с оглед целите на обезпечението и съответства на обезпечителната нужда.
Настоящият състав при тези данни намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 23, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ е предвидено, че определението, с което се допуска обезпечението подлежи на въззивно и касационно обжалване , като в чл.28, ал.5 от същия закон се посочва , че производството се развива по реда на ГПК. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2 изр.3 / редакция Дв.в.бр.100 от 2010г./ ГПК урежда като обжалваеми по касационен ред, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тези определения на въззивния съд в обезпечителното производство, при които въззивът е допуснал обезпечението, след като е отменен отказ на първата инстанция. Всички други въззивни определения в обезпечителното производство не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Тези определения са окончателни, в каквато насока е и задължителното тълкуване, дадено с тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. В него изрично се приема, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, поради което ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. Ето защо, подадената срещу такова определение частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. В съгласие с тези съображения е допълнението на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, извършено с ДВ бр. 100 от 2010 г., с което се предвижда касационна обжалваемост само на тези въззивни определения, постановени в обезпечителното производство, с които за първи път се допуска обезпечение на иска. При тези изводи подадената от К. М. П. частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва бъде оставена без разглеждане от настоящия състав.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 6287 от 07.04.2017 г. на К. М. П. , подадена чрез адв. К. Й., против определение № 1019 от 23.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1411/2017 г. на Апелативен съд – София.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: