О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 04.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2814/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. И. Д. чрез пълномощник адв.М. П. и по касационна жалба от Военно формирование 32 890-Б.,чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. Б. срещу решение № ІV-1/ 26.01.2017 г. по гр.д. № 1965/2016 г. на Окръжен съд-Бургас. С него е отменено решение №1598/20.10.2016 г. по гр.д.№410/2015 г. на Районен съд-Бургас в частите, с които са отхвърлени исковете на ищеца Н. И. Д. за осъждане на ответника да му заплати сумите 17132,52 лв. възнаграждение за положен извънреден труд, формиран от фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време в периода 01.11.2002 г.-31.08.2012 г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 3 819,53 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 16.11.2012 г.-24.01.2015 г. и вместо това е постановено уважаване на същите за посочените суми .Решението е потвърдено в частите, с които е отхвърлен иска за заплащане на мораторна лихва до размер на сумата 13 838,17 лв.и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в първоинстанционното производство в размер на 855 лв. Присъдени са разноски.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията му за присъждане на мораторна лихва за горницата от 3 819,53 лв. до размер на сумата 13 838,71 лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането му да заплати на ответника 855 лв. разноски по делото.
Ответникът обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено въззивното решение и вместо него е постановено уважаване на предявените срещу него искове – главният иск за сумата 17 132,52 лв. и акцесорният иск- за сумата 3 819,53 лв.
Ищецът поддържа в касационната си жалба оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение.Счита,че лихва следва да се начисли върху дължимата главница от първо число на месеца, за който е дължимо обезщетение за извънреден труд до датата на подаване на исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл.250 ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.235 ЗОВСРБ. Относно разноските счита,че трябва да се приложи изменения чл.78 ал.8 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя въпроса:
-Дължи ли се заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за извънреден труд и от кой момент.
Счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решения на ВКС по гр.д.№706/2009 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 887/2009 г., ІV г.о.
Следващият въпрос е:
-Длъжен ли е съдът да съобрази изменението на чл.78 ал.8 ГПК за претендираните разноски от страна, която е представлявана в производството от юрисконсулт към момента на постановяване на съдебния акт и следва ли да съобрази този размер в рамките на чл.37 ЗПрП.
По този въпрос поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на липса на съдебна практика.
Ответникът намира,че неправилно въззивният съд не е уважил възражението му за изтекла погасителна давност, приемайки че правото на възнаграждение като за извънреден труд възниква от прекратяване на договора и че нормата на чл.136 А КТ е неприложима. Посочва,че правото на работника да иска извършване на компенсация с почивка ,както и акцесорното вземане за мораторна лихва се погасяват с тригодишна давност.В касационната жалба е инкорпориран следният правен въпрос:
– От кой момент започва да тече погасителният давностен срок, като се разграничат два момента-докато трае служебното правоотношение и след неговото прекратяване.
Поддържа се,че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решения на ВКС по гр.д.№3253/2013ІV г.о.,гр.д.№503/2010 г., ІV г.о., гр.д.№7210/2014 г., ІІІ г.о.
Иска се обжалваното решене да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете и да се реши спора по същество,като те бъдат отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички допълнителни основания по чл.280 ал.1 ГПК. Поставя следните въпроси:
-1.Следва ли ползваните компенсации,които не се отнасят за наряди за настоящия или за предходния месец да се отнесат към най-старите задължения,включени в процесния период.
-2. Законосъобразно ли е отхвърляне на възражението ни за погасителна давност по чл.111 б.“а“ ЗЗД
-3.От кой момент възниква възможността за ищеца да търси възнаграждение за извънреден труд.
Поддържа,че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решения по посочените по –горе дела и по гр.д.№1123/2010 г., ІІІ г.о., гр.д.№199/2010 г., ІІІ г.о.гр.д.№699/2009 г., ІІІ г.о., гр.д.№2005 г.,2016 г., ІV г.о., както и на решения на различни по степен съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила.
Страните взаимно оспорват подадените касационни жалби.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационните жалби са подадени в предвидения от закона срок от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие и са процесуално допустими , с изключение на частта от касационната жалба на ищеца, насочена срещу въззивното решение в частта за разноските.
С разпореждане от 08.12.2017 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.д.№ 6/2017 г. на ОСГК за приемане на ТР по следния въпрос:
-В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужащ,положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства,некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото,включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.
Разрешението по този въпрос е с обуславящ характер за настоящото дело, поради което производството по него следва да бъде спряно до произнасяне на ТР по тълк.дело № 6/2017 г. на ОСГК.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 2814/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. до приемане на ТР по тълк.дело № 6/2017 г. на ОСГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: