О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 06.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1328 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Министерство на здравеопазването, гр. София и „Ада-Софт“ ООД, гр. Пазарджик срещу решение № 208/24.01.2019г., постановено по т.д.№ 3072/2018г. от Софийски апелативен съд.
Касаторът „Ада-Софт“ООД обжалва решението в частта, с което частично е отменено решение № 104/12.01.2018г. по т.д.№ 4779/2014г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от дружеството против Министерство на здравеопазването иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 12745,28 лв. до предявения размер от 47335,48 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 04.11.2010г. до 09.07.2013г. върху главницата от 125452,80 лв. – дължимо възнаграждение по фактура № [ЕГН]/04.11.2010г. и КИ № [ЕГН]/30.11.2010г. и фактура № [ЕГН]/04.11.2010г. и КИ № [ЕГН]/30.11.2010г.
Касаторът Министерство на здравеопазването обжалва решението в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждането му да заплати на „Ада-Софт“ ООД на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 125452,80 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнена работа по договор за абонаментно обслужване на софтуер от 01.04.2007г., ведно със законната лихва от 09.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 12745,28 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 04.11.2010г. до 09.07.2014г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно в обжалваните от тях части, излагат основания за допускане на касационното обжалване и взаимно си оспорват жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че фактите са правилно установени от първоинстанционния съд, а именно, че на 01.04.2007г. между страните е сключен договор за абонаментно обслужване на софтуер, по който Министерство на здравеопазването е възложило на „Ада-Софт“ ООД да извършва поддръжката на два програмни продукта. По две издадени фактури № [ЕГН]/04.11.2010г. и № [ЕГН]/04.11.2010г. изпълнителят е начислил дължимо възнаграждение по договора за месец ноември 2010г., които са осчетоводени от възложителя, включени са в дневника за продажби и са намерили отражение за съответните данъчни периоди. На 16.01.2012г. ръководителят на дирекция „Бюджет и счетоводство“ е потвърдил на изпълнителя салдата по двете фактури. Софийският апелативен съд е обсъдил въведеният в процеса довод на възложителя за периодичност на плащанията по договора за обслужване във връзка със заявеното възражение за погасяване на вземанията с тригодишна давност. Изложените съображения са, че задълженията не са периодични, тъй като плащанията по договора са били извършвани в едногодишен период от време, но падежът за всяка от съответните години не е бил предварително определен, поради което вземанията се погасяват с петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, която към момента на предявяване на иска не е изтекла. По отношение на вземанията за мораторни лихви решаващият състав е приложил тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, като е приел, че не е направено признание на вземането, което да прекъсва давността съгласно чл.116, б.“а“ ЗЗД. Според въззивния съд потвърждението на салдата е в отговор на направено запитване от изпълнителя и включва само начислените суми по фактурите за възнаграждение, но не и лихвите, поради което липсва признание на вземанията. От друга страна, е счетено и че потвърждението е направено от лице без представителна власт и липсва потвърждаване от представляващия министерството, тъй като нормата на чл.301 ТЗ не намира приложение за учрежденията, а само за търговците. Решаващият състав е изчислил лихвите върху главниците по фактурите за периода от 10.07.2013г. до 09.07.2014г. – датата на предявяване на иска, а вземанията за лихви за периода до 09.07.2013г. е приел за погасени по давност.
Касаторът „Ада-Софт“ ООД се позовава на очевидна неправилност и на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: „Върху кой период се дължи лихва за забава, за кой период вземането за лихви за забава се погасява, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане?“. Изложен е довод, че когато искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска, а вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност. Посочени са решения на ВКС.
Касаторът Министерство на здравеопазването не формулира конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но въвежда довод за противоречие на обжалваното решение с ТР № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС относно отхвърленото възражение за погасителна давност на вземанията за възнаграждение, които според него представляват периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да допусне касационното обжалване на част от обжалваното решение.
Въпросът, поставен от касатора „Ада-Софт“ ООД е обуславящ за крайните изводи на въззивния съд за частично отхвърляне на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно цитираната практика на ВКС решение № 24/17.02.2009г. по т.д.№ 547/2008г. на І т.о., решение № 20/30.06.2010г. по т.д.№ 484/2009г. на ІІ т.о. и решение № 2648/10.10.1978г. по гр.д.№ 1767/1978г. на І г.о. лихвите се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и когато искът е предявен след изтичането на три години от възникване на вземането, не се погасят всички лихви, а само тези които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: „За кой период се дължи лихва за забава и за кой период вземането за лихви за забава се погасява, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане?“.
От жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касатора Министерство на здравеопазването може да се приеме, че обуславящият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е дали вземането за възнаграждение по договора за обслужване на софтуер е периодично плащане. Този въпрос е обуславящ при обсъждане на въведеното възражение за погасителна давност, но от значение са конкретните уговорки в договора, които са обсъдени от въззивния съд. Изрично са изложени съображения, че задълженията не са за периодични плащания, ако падежите им случайно са се оказали изискуеми през определени периоди от време, както е в процесния случай. Посоченото разрешение е дадено в ТР № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният акт съответства на практиката на ВКС и касационното обжалване не се допуска в тази част.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът „Ада-Софт“ ООД следва да заплати държавна такса в размер на 691,80 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208/24.01.2019г., постановено по т.д.№ 3072/2018г. от Софийски апелативен съд в частта, с което частично е отменено решение № 104/12.01.2018г. по т.д.№ 4779/2014г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „Ада-Софт“ ООД против Министерство на здравеопазването иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 12745,28 лв. до предявения размер от 47335,48 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 04.11.2010г. до 09.07.2013г. върху главницата от 125452,80 лв. – дължимо възнаграждение по фактура № [ЕГН]/04.11.2010г. и КИ № [ЕГН]/30.11.2010г. и фактура № [ЕГН]/04.11.2010г. и КИ № [ЕГН]/30.11.2010г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208/24.01.2019г., постановено по т.д.№ 3072/2018г. от Софийски апелативен съд в останалата част.
УКАЗВА на касатора „Ада-Софт“ ООД, [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 691,80 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: