№421 от 25.9.2018 по нак. дело №522/522 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 421

София 25.09.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2743/2018 год.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. А. Ч. против определение № 245/06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 286/2018 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 3688/30.04.2018 г. против протоколни определения от 24.04.2018 г., постановени по гр.д. № 3265/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с които е оставено без уважение искането на А. Ч., действащ като пълномощник на жалбоподателя, формулирано в молба с вх. № 12392/24.04.2018 г., да бъдат отведени вещите лица, както и да бъдат изискани призовки за техните служебни ангажименти, отменено е определение от 28.02.2017 г., с което по делото е допусната комплексна съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза, оставено е без уважение искането на ищеца за отмяна на постановеното вече определение, с което е отменено определението за допускане на комплексна съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза, както и замяна на назначените в нея вещи лица, приключва се съдебното дирене и е прекратено производството по възз.ч.гр.д. № 286/2018 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Жалбоподателят релевира доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното опраделение. Заявява, че въззивното определение подлежи на обжалване, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото. Счита, че определенията, които са свързани с приключване на съдебното дирене по делото преграждат пътя за установяване на истината. Изложил е съображения, че актът на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на производството по нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Апелативен съд-П. е посочил, че определенията на първоинстанционния съд, постановени в открито съдебно заседание и свързани с допускането и събирането на доказателства по делото не попадат в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК, доколкото нито преграждат по-нататъшното развитие по делото, нито законодателят е предвидил изрично обжалваемостта им. Те могат да бъдат отменяни и изменяни от постановилия ги съд при условията на чл. 253 ГПК. Съдът е приел, че не е нарушено правото на защита на страните срещу такива определения, тъй като тя се осъществява при обжалване на самото решение, доколкото във въззивното производство е предвидена възможността по чл. 266, ал. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на определенията от този род се извършва в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност по реда на обжалването на решението. С тези мотиви подадената частна жалба срещу протоколни определения по събирането на доказателства от 24.04.2018 г. е оставена без разглеждане.
Постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Действително съгласно чл. 2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Това правомощие обаче се осъществява съобразно предвидените в закона ред и процедура. Определенията, с които съдът се произнася по доказателствените искания на страните, не попадат в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК и частните жалби срещу тях са с недопустим предмет. Мотивите на въззивния съд са достатъчно ясни и изчерпателни и е излишно да бъдат преповтаряни. Постановяването на порочни съдебни актове по доказателствените искания на страните може да доведе до неправилно съдебното решение, поради което защитата на страните се осъществява чрез обжалване на решението. Законодателят е предвидил механизъм, който да гарантира събирането на всички относими и необходими доказателства – чл. 266, ал.3 ГПК.
Поради изложеното изводът на въззивния съд за недопустим предмет на подадената частна жалба е правилен и законосъобразен, поради което същата правилно е оставена без разглеждане.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 245 от 06.06.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 286/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top