О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София,31.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дeвeтнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2274 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта срещу решение №1471/13.06.2018г. по т.д.№1914/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №197 от 27.01.2017г. по т.д.№6962/2015г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД агенцията е осъдена да заплати на „Ес Ви Ес“ АД сумата от 295 885,51 лв., представляваща допустими разходи по договор за безвъзмездна финансова помощ № ESF 2203 02 02019, сключен между ищеца като бенефициер и Агенцията по заетостта – Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти” в качеството на договарящ орган, за изпълнение на проект „Насърчаване на географската мобилност на персонала на „Ес Ви Ес“ АД чрез осигуряването на транспорт от и до работното място“, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.11.2015г. до окончателното ? изплащане, а по иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата от 14 079,13 лева, представляваща лихва за забава върху сумата 295 885,51 лв. дължима за периода от 19.05.2015г. до 05.11.2015г., както и направените по водене на делото разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, включително европейската нормативна уредба, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на конфликт на интереси и нарушение на принципите на прозрачност, равнопоставеност и лоялна конкуренция, както и на изискванията на ПМС №69/2013г.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос относно съдържанието на понятието за конфликт на интереси в контекста на правоотношенията, уредени с ПМС №69/2013г. / уточнен от състава на ВКС, съгласно раясненията в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, относно правомощията на касационната инстанция/. Касаторът поддържа, че въпросът е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата „Ес Ви Ес“ АД, оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че касаторът не е формулирал ясно и точно правен въпрос. Твърди, че формулираните от касатора правни твърдения могат да бъдат свързани с извършената от съда преценка на събраните доказателства и съответно да имат отношение към правилността на съдебния акт, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че исковете по делото с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са предявени на 05.11.2015г., преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и по силата на на § 10, ал.3 от допълнителните разпоредби на същия закон, компетентен да ги разгледа и да се произнесе по тях е гражданският, а не съответният административен съд. Установил е, че с договор за безвъзмездна финансова помощ с peг. №ESF 2203 02 02019 от 06.12.2013г. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Агенцията по заетостта като договарящ орган се задължила да предостави на „Ес Ви Ес“ АД безвъзмездна финансова помощ в размер на допустимите разходи от 387 250,27 лв. за изпълнение на проект „Насърчаване на географската мобилност на персонала на „Ес Ви Ес“ АД чрез осигуряването на транспорт от и до работното място на служителите на дружеството. Срокът за изпълнение на дейността е уговорен на 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора на 06.12.2013г. Съдът е констатирал, че с писмо с изх.№4701/1029/25.03.2014г. договарящият орган е одобрил документацията със съответните забележки, като е указал на бенефициера, че след привеждането ? в съответствие с тях може да публикува публична покана по реда на чл.11, ал.4 от ПМС№69/2013г. Процедурата по избор на изпълнител чрез публична покана е била осъществена и договорът с избрания изпълнител – „БТД Глобул Турс“ АД от 19.05.2014г. е сключен при действието на ПМС № 69 от 11 март 2013 г. Съдът е приел, че не са налице нарушения на предвидената в чл.22 ал.5 от ПМС № 69 от 11 март 2013г. забрана за сключване на договори за изпълнение на дейности, за които се предоставя безвъзмездна финансова помощ, с определени категории лица. Приел е също, че не са налице обстоятелства, съставляващи конфликт на интереси по смисъла на чл.57 т.2 от Регламент №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент №1605/2002 на Съвета. Поради това е стигнал до извод, че не са налице основания неизплатената по договора сума от 295 885,51 лв. да се третира като недопустим разход и същата подлежи на изплащане.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че основанията по чл.22 ал.2 от ПМС №69/11.03.2013г. имат формален характер – достатъчно е кандидатът да притежава качеството на свързано лице с дружеството – бенефициер или с член на неговия управителен или контролен орган, съобразно критериите, посочени в изчерпателно уредените хипотези на пар.1 ал.1 от допълнителните разпоредби на ТЗ, за да бъдат недопустими за финансиране разходите за осъществяване на съответната дейност. Приел е, че в случая тези изисквания не са нарушени, доколкото се отнасят за страните по договора за изпълнение на дейността – бенефициера – възложител и избрания изпълнител, а не за трето лице, от което изпълнителят наема вещи за изпълнение на договора. Въззивният съд също така е обсъдил наличието на конфликт на интереси при провеждането на процесната тръжна процедура, като е приел, че конфликт на интереси съставлява само такъв икономически или друг интерес, общ с този на получателя, който действително е повлиял върху крайния резултат от осъществяване на определен етап от процедурата по възлагане изпълнението на дейността, за която е уговорена безвъзмездната финансова помощ. След анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните, е приел, че в случая ползването на собствени на БТД Глобул Турс“ АД недвижими имоти за осъществяване на друга дейност на бенефициера „Ес Ви Ес“ АД (хотелиерска и туристическо-развлекателна), субстанциално различна от тази, за която е предназначена финансовата помощ, респ. от тази, предмет на договора от 19.05.2014г., няма данни да е повлияло нито върху избора на изпълнител за осъществяване на дейността- превоз на хора от персонала до работното място и извозването им оттам, нито върху финансово-икономическите условия, при които е сключен договорът от 19.05.2014г. Това е обусловило изводите му за основателност на исковите претенции. Следователно по отношение на въпроса, уточнен от състава на ВКС, относно съдържанието на понятието за конфликт на интереси в контекста на правоотношенията, уредени с ПМС №69/2013г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007 -2013г.“, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По въпроса не е формирана практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитие на правото. Посочените предпоставки са налице по отношение на поставения материалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6199,30 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1471/13.06.2018г. по т.д.№1914/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав
УКАЗВА на касатора Агенция по заетостта, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 6199,30 лева /шест хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.