О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София, 22.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 4297/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., чрез адв. Д. С. срещу определение № 2662/02.08.2019 г. по ч. гр. д. № 3617/2019 г. на Апелативен съд – София. С последното е оставена без уважение частна жалба на М. Д. срещу разпореждане № 304/13.06.2019 г. по ч. гр. д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил (ОС – Кюстендил), с което е върната депозираната от него частна касационна жалба с вх. № 1743/07.03.2019 г. по регистъра на ОС – Кюстендил срещу определение № 82/08.02.2019 г. по посоченото ч. гр. д. на окръжния съд.
В частната жалба се прави искане за отвод на всички съдии от състава на ВКС, които да я разгледат и се произнесат по нея.
Релевират се оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му.
На първо място, настоящият състав на ВКС, ГК, трето отделение, счита, че към момента липсват основания за отвод на съдиите Сотиров, Цонев и Владимиров. Спрямо тримата съдии не са налице факти, обосноваващи приложение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ГПК, вкл. и на основанието по т. 6 от същата – т. е. поради съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в тяхната безпристрастност. Ето защо, искането на жалбоподателя за отвод на съдиите от настоящия състав на ВКС следва да се остави без уважение.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС, в този си състав, приема следното.
Апелативният съд е постановил обжалвания правен резултат, като е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда и не е отстранил в срок констатираните нередовности на предходно депозирана негова частна касационна жалба – макар да е представила изложение на касационните основания страната не е представила приподписана от адвокат частна касационна жалба и изложение на касационните основания, както и доказателства да упълномощаване на адвокат за пред касационната инстанция. Решаващият състав е съобразил и изрично дадените от администриращия (окръжен) съд указания до жалбоподателя за последиците от процесуалното му бездействие, свързано с отстраняване недостатъците на частната му касационна жалба срещу определението от 08.02.2019 г. на ч. гр. д. № 15/2019 г. на ОС – Кюстендил.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи разпоредбите на чл.280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, с които обосновава приложно поле на предпоставки за достъп до касация, без обаче да формулира и постави релевантен правен въпрос.
По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК – когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и при очевидната му неправилност – така постановките по раздел І от ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК.
Разглеждането на жалбата в горните случаи е предпоставено от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящ правен въпрос.
Съгласно даденото обвързващо тълкуване по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК поставеният въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е релеватен и от значение за изхода по конкретното дело когато е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение. Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай липсва формулиран от касатора въпрос с характеристиките по т. 1 от цитирания по – горе тълкувателен акт – т. е. общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това обстоятелство, само по себе си, обуславя недопускане на касационното обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (за които няма мотивирано изложение).
В обобщение, липсват обосновани предпоставки в приложно поле на заявените основания за достъп до касационен контрол. Ето защо атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените мотиви, Върховният касационен съд в настоящия състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя М. Д. Д. за отвод на съдиите от съдебния състав – Сотиров, Цонев и Владимиров.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2662/02.08.2019 г. по ч. гр. д. № 3617/2019 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.