О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
гр. София, 20.09.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 16.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1551/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, срещу определение № 840 от 10.05.2019 г. по ч.гр.д. № 347/2019 г. на Бургаски окръжен съд. Със същото е потвърдено определение № 4 от 21.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Бургас, с което по молба вх.№ 2043/21.02.2019 г. е отказано вписване на удостоверение за подновяване на особен залог, на основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗБН.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не е налице нарушение на чл. 22а, ал. 4 във вр. с чл. 18 от ПВ, както е приел съдът, т.к. заявеният за вписване акт е удостоверение, издадено от ТРРЮЛНЦ и приложено в два еднообразни екземпляра. Защитава се тезата, че дори да липсва предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в СВ, няма пречка вписването да бъде извършено по партидата на залогодателя на основанието по § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. – посочената разпоредба дава възможност на банката да поднови всяко едно обезпечение за нов срок. Изразява се и становище, какво следва да включва обхватът на проверката, извършвана от съдията по вписванията в подобна хипотеза. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на преписката в СВ – гр. Бургас със задължителни указания за извършване на исканото вписване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на съдията по вписванията в СВ – гр. Бургас, с което е отказано да се впише подновяване на особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, включващо недвижими имоти, Бургаският окръжен съд след извършена служебна проверка от съдията по вписванията е установил, че такъв залог не е бил вписан в регистъра и не е налице заличаването му. Изложил е доводи, че подновяването на вписването няма самостоятелен характер, а е свързано с наличие на предходно вписване. Поради липсата на първоначално вписване, окръжният съд е заключил, че не може да се извърши исканото подновяване. На следващо място е приел, че молителят не е представил по делото необходимите документи съгласно чл. 22а ПВ във вр. с чл. 18, ал. 1 ПВ, поради което не са налице предвидените предпоставки за уважаване на молбата. Съдът не е споделил и доводите на жалбоподателя, че дори и да няма предходно вписване в имотния регистър, понастоящем липсва пречка за вписването на учредения особен залог на търговско предприятие, тъй като същото представлява вторично вписване или отбелязване на вече извършено съгласно чл. 21 от ЗОЗ вписване в търговския регистър. Посочил е, че към молбата е представено копие от договора за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 30.07.2013 г., но от същото не може да се установи дори дали е спазена формата на сключването му по см. на чл. 21 от Закона за особените залози – писмена с нотариална заверка на подписите; като не са налице и останалите предпоставки на закона за извършването на първоначално вписване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател сочи като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следните въпроси: 1. Следва ли на основание чл. 18 от ПВ във вр. с чл. 22а, ал. 4 от ПВ молителят, освен посоченото в чл. 22а, ал.1 от ПВ удостоверение за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ, да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл. 22а, ал. 4 от ПВ, към който намира приложение чл. 18 от ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл. 22а от ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?; 2. В случаите на поискано вписване в имотния регистър на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотния регистър по чл. 22а от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността, и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. във вр. с чл. 22а от ПВ? Поддържа се допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Служебно известно на настоящия състав на ВКС е обстоятелството, че по отправено от Окръжен съд – Видин на 17.10.2018 г. преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, със страни по главното производство „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и „Елит Петрол“ АД, е образувано дело С–647/18 на С.. Сред формулираните преюдициални въпроси са: 1. Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 от Д. и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект; 2. Може ли съдът директно да се позове и приложи чл. 2 от Д., ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, нарушава ценността „правова държава“ и горепосочените принципи, на които същата се основава.
С оглед принципното значение на поставените въпроси за повдигнатия по настоящото дело спор, основан на приложението на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., и по арг. от чл. 631 ГПК, производството по делото следва да бъде спряно, до приключване на процедурата по чл. 267 ДФЕС. По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.т.д. № 1551/2019 г. по описа на ВКС, ІІ Т.О. до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: