4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. София, 13.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30 октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №496/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. К. Д. [ЕГН] срещу решение №1758 от 09.07.2018 на Софийски апелативен съд по в.т.д. №1446/2018 г., в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4738 от 02.07.2015 г. по т.д. № 17628/2013 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която по иск по чл.422 ал.1ГПК „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] е признато за установено, че касаторът дължи на ищеца сумата от 92 035,30 лева- общо по запис на заповед, издаден на 21.08.2008 г. за обезпечаване изпълнението на задълженията си , произтичащи от договор за лизинг на МПС № 84948/21.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за изхода по спора са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК.
Ответникът по касационната жалба „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] в отговора на същата изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност. Подава насрещна касационна жалба срещу същото въззивно решение, в отменителната му част, с която е отхвърлен иска на лизингодателя за разликата до пълнопредявения размер от 127 078,36 лева, ведно със законната лихва върху разликата от 35 043,36 лева и в съответната част за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на доказаните правоотношения на страните по сключен договор за лизинг на МПС № 84948/21.08.2008 г., изпълнението на който от страна лизингополучателя е обезпечено с издаване от негова страна на процесния запис на заповед на 21.08.2008 г. . Лизингополучателят се е задължил по ценната книга да заплати на ищеца-лизингодател общо сумата от 133 062,53 евро, платими на предявяване с уговорен срок за това до 37 месеца от издаването. Предявяването е станало на 26.03.2013 г. с връчването на нотариална покана.
По силата на цитирания договор за финансов лизинг, лизингодателят е придобил от доставчика на цена от 221 272,91 лева и предоставил на лизингополучателя договорения обект на лизинга срещу уговорено възнаграждение в размер на 155 470 , 90 евро. Лизингополучателят е предплатил авансово на доставчика на обекта сумата от 32 870 лева, видно от допълнително споразумение между страните от 22.08.2008 г. и с протокол от 09.09.2008 г. автомобилът предмет на договора е предадено на ответницата по иска в качеството й на лизингополучател. Договорът е сключен със срок на действие от 21.08.2008 г. до 22.01.2011 г.. По време на действието му лизингополучателят А. Д. е погасила общо 266 198 ,76 лева вноски по договора с настъпили падежи към 12.02.2011 г.. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК -09.04.2013 г., съгласно заключенията на счетоводните експертизи задълженията на лизингополучателя възлизат на: 47 718,29 лева- главници представляващи месечните вноски за възнаграждение, 1507, 38 лева –възнаградителни лихви, неустойки за забава -6 470,87 лева , непогасени задължения за застраховки -10 325,18 лева, неустойка за неизпълнение- 53 778,30 лева, законна лихва за забава за периода 13.02.2011 – 09.04.2013 в размер на 26 013,58 лева и 3 247,20 лева-разноски по връщането на автомобила на лизингодателя.
Изложени са съображения за липса на доказателства, че нотариалната покана за разваляне на договора за лизинг не е била надлежно връчена на адресата-лизингополучател, поради което и договорът не е развален, от което следвало, че не се дължи неустойка за разваляне, поради неизпълнение- 53 778,30 лева, както и разноските по връщането на автомобила на лизингодателя в размер на 900 лева и 114 лева-разходи за връчване на нотариалната покана. Въпреки това преустановяването на действието на договора е настъпило, с изтичането на срока му на действие -22.01.2011 г..
Предплатената встъпителна вноска от Д. на доставчика не следва да се прихваща от общия размер на нейните задължения към ищеца, тъй като същата е била вече прихваната по силата на уговорката в т.2 от споразумителен протокол към договора за финансов лизинг, подписан между страните и представеното от ответницата извлечение за състояние за сметка за периода от 01.01.2008 г. до 18.04.2011 г..
Лизингополучателят дължи заплащането на лизингодателя на заплатените от последния застрахователни премии към застрахователя срещу рискове „Каско“,”Злополука“ и ГО на водача за срока на действие на договора за лизинг по силата на уговорките между страните –чл.13 и чл.19 ал.7 . Общият размер на всички неизплатени задължения е определен на сумата от 92 035,30 лева, до който размер и искът е счетен за основателен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ответник по иска сочи като обуславящи изхода по спора три въпроса, от които два /първият и последният /се свеждат до това, дали се дължи лихва за забава върху действително признатите за дължими суми по договора за лизинг или върху цялата претендирана от ищеца сума. Сочи се противоречие по въпроса с отговора в Р № 75/16.07.2015 г. по т.д. № 519/2014 на ВКС,Второ т.о..
Вторият въпрос е за това, следва ли съдът да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения по отношение предмета на спора и да изложи мотиви по всеки от тях, относно необсъдено възражение за приспадане от задълженията към лизингодателя на платена на 26.08.2008 г. от лизингополучателя пряко към застрахователя застрахователна премия в размер на 18 310 лева .
Твърди се противоречие на въззивното решение с Р №59/14.04.2015 г. по т.д. № 4190_14 на ІV г.о на ВКС и с Р №27 от 28.06.2017 г. по т.д. №2430/15 на І т.о.
По насрещната КЖ в изложението на основанията за допускане до касация се навежда въпрос, касаещ обосноваността на решението в обжалваната част: следва ли да се изследва връчване на нотариална покана за разваляне на договора за лизинг, при наличие на косвени доказателства, че волеизявлението за това е достигнало до адресата, който въпрос не е правен , а по правилността на решението /с оглед на фактите по конкретния спор/.
Относно това, допустимо ли е произнасяне на съда „надпетитум“ в частта, с която съдът е обезсилил решението за сумата от 1422,96 лева-лихва за периода от падежа по ценната книга до заявлението по чл.417 ГПК, тъй като ищецът твърди, че изобщо не е предявявал такава претенция, то дори и да е налице подобно произнасяне, то същото е без значение за предмета на спора.
Ето защо, настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване само по КЖ на А. К. Д. и то в съответните части на въззивното решение за проверка за съответствие с посочената практика на ВКС по формулираните от страна на касатора правни въпроси .
С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Касаторът следва да внесе държава такса в размер на 886,47 лева по сметка на ВКС и да представи вносен документ в деловодството на съда в едноседмичен срок.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1758 от 09.07.2018 на Софийски апелативен съд по в.т.д. №1446/2018 г., в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4738 от 02.07.2015 г. по т.д. № 17628/2013 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която по иск по чл.422 ал.1, от „УниКредит Лизинг“АД ЕИК[ЕИК] е признато за установено, че касаторът дължи на ищеца сумата от 92 035,30 лева- общо по запис на заповед, издаден на 21.08.2008 г. за обезпечаване изпълнението на задълженията на първия , произтичащи от договор за лизинг на МПС № 84948/21.08.2008г. само в частта до размера на 44 323,58 лева/ 18 310 лева плюс 26 013,58 лева –общо/.
УКАЗВА на касатора А. К. Д. [ЕГН] да внесе държава такса в размер на 886,47 лева по сметка на ВКС и да представи вносен документ в деловодството на съда в едноседмичен срок.
След изпълнение на горните указания, делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.