О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 69
София..06.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 708/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. от гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 169 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 2389/2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-„д” отделение, с което е оставено в сила решението от 11.07.2006 г. по гр.д. № 4090/2005 г. на Софийския районен съд, Гражданска колегия, 30 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от И. Г. срещу „О” О. , / в ликвидация/ и „В” ЕО. искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор от 05.11.2001 г. обективиран в нотариален акт № 1* д. № 714/2001 г. на нотариус В. Б. , с рег. № 302 в Нотариалната камара, за замяна на недвижим имот, собственост на „О” ООД/ в ликвидация/ срещу дълг към кредитора „В” ЕО. и за предаване на недвижимия имот, предмет на същия договор, на основание чл.34 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Инвокирани са доводи за произнасяне на въззивния съд извън заявеното с исковата молба и поддържано в хода на процеса основание за нищожност на договора. Твърди се, че въззивният съд е въвел несъществуваща йерархичност на основанията за недействителност на сделките и приемайки, че договорът е нищожен на друго основание, а именно липса на две насрещни престации, е отхвърлил предявения иск, основаващ се на нарушение на закона поради неспазване на изискванията на чл.268, ал.2 ТЗ.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице произнасяне по съществени материалноправни въпроси, свързани с определянето на една сделка като разпоредителна и основанията за прогласяването й за нищожна, както и по съществени процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да се произнесе по предявения иск, както и с допустимост на контрол за законосъобразност на отказа на първата инстанция да допусне изменение на предявения иск по реда на чл.116 ГПК/отм./ Счита се, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а от друга страна се решават противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация – „О” ООД/в ликвидация/ и „В” ЕО. , със седалище в гр. С., не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените обективно и пасивно субективно съединени искове, въззивният съд е приел, че нотариалният акт, представляващ самия договор, следва да индивидуализира не само престацията на „О” О. , но и тази на „В” ЕО. – изявено от последното дружество съгласие да получи собствеността върху недвижимия имот вместо частично плащане по вземане, на което то е кредитор. Констатирано е, че нотариалният акт не съдържа белезите, индивидуализиращи вземането – юридическият факт, който го е породил и неговия пълен размер, с извод, че липсват две насрещни престации и, че ответните дружества не са сключили договор, по който „О” ООД/в ликвидация/ се разпорежда с имуществото си.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посоченият от касатора основен процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да се произнесе по предявения иск, е решен от въззивния съд в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 1/1985 г. – т.8 и Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност по съществото на спора и последиците от неговото нарушаване. Това обуславя наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, неточно квалифицирано в изложението по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Инвокираните от касатора доводи, свързани с тълкуване и прилагане разпоредбата на чл.268, ал.2 ТЗ във връзка с поддържаното основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, са относими към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, а поддържаният съществен процесуалноправен въпрос по проверка законосъобразността на отказа на първата инстанция да допусне изменение на иска, е обусловен от произнасянето по първия посочен по-горе процесуалноправен въпрос.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №169 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 2389/2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-„д” отделение.
УКАЗВА на касатора И. А. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: