О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№708
гр. София, 11.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №843/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Я. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1231 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 5400/2017 г. на Софийски апелативен съд , в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение №3452/18.05.2017 г. по гр.д. № 16710/15 на СГС в осъдителната част за разликата от присъдените 108 000 лева до 84 000 лева, и е отхвърлен искът на същия срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ в тази част, както и в частта, с която е потвърдено същото решение в отхвърлителната част за разликата до 180 000 лева-частично предявени от общо 210 000 лева, за претърпени болки и страдания на ищеца от телесни увреждания в следствие на настъпило на 13.11.2015 г. пътнотранспортно произшествие /ПТП /, както и в съответната част за законната лихва и разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-София изпраща отговор на същата, в който изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касация, съответно–за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата, виновно причинено от водача на лек автомобил, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество са причинени процесните травматични увреждания на ищеца: многофрагментна фрактура фрактура с разместване на дясната бедрена кост, многофрагментна фрактура на дясна тибия и дясна фибула, които са причинили на пострадалия трайно затруднение на движение на десен долен крайник за срок над 30 дни, фрактура с разместване на лява раменна кост,довела до трайно затруднение в движенията на горен ляв крайник за същия срок,фрактура на долния край на дясна раменна кост с изкълчване на дясна лакетна става, причинило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок над 30 дни. Контузия на белите дробове с пневмоторакс, вляво-въздух в плевралната кухина и плеврален излив-разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на пет ребра в ляво,причинило затруднено движение на снагата за повече от 30 дни . На пострадалия са извършени множество изследвания и операции в рамките на седем месеца след инцидента, последната от които е била проведена на 24.06.2016 г.. Налице е остатъчен функционален дефицит в дясна колянна става. Цялостният оздравителен период е продължил около една година, като предстоят още три операции за отстраняване на фиксационен метал.
На база данните от заключението на вещото лице по САТЕ и тези на СМЕ за степента и местата на телесните увреждания, механизма на ПТП и механичните повреди на автомобила, в който ищецът е пътувал като пътник при настъпване на МПС съдът е направил и свои изводи за липса на предпазен колан по време на настъпване на произшествието, което е обосновало да се приеме от страна на правораздавателния орган налично съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 10 на сто.
Като второ обстоятелство представляващо съпричиняване в отношение на 20 % е квалифицирано поведението на пострадалия до настъпване на ПТП: същият, заедно с водача на МПС, причинил процесното ПТП е консумирал високоалкохолна напитка/ракия/, във вечерта преди настъпването му, което е счетено за установено от показанията на самия пострадал в производството по НПК и отразени в съответните протоколи. Последните следва да се ценят в гражданския процес като извънсъдебно признание на неблагоприятни за страната факти, съгласно чл.176 ГПК. Ето защо е налице съпричиняване, доколкото пострадалият е знаел за консумирането от страна на водача на МПС на значително количество алкохол и въпреки това се е съгласил да пътува в МПС, управлявано от първия.
От всичко изложено и при отчетена възраст на пострадалата от 24 г. към датата на увреждане е направен извод за обоснован размер на обезщетението за конкретно претърпени болки и страдания до 120 000 лева, редуциран, с оглед 30 на сто –общо съпричиняване, или 84 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора въпроси, които се свеждат до две основни групи: първо: за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/и второ: за обосноваността на обжалваното решение относно изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Твърди се противоречие в отговора на първия въпрос от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част по първия въпрос за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС.
Вторият въпрос касае основателността на касационната жалба, доколкото се съотнася към оплакване по чл.281 т.3 ГПК-необоснованост на обжалваното решение.
С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1231 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 5400/2017 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.