О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
Гр. София, 17.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 27.11.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 777/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на ЗК ЛЕВ ИНС АД против решение № 373 от 17.12.2018 г., постановено по в. т. д. № 395/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 121 от 06.03.2018 г. по т. д. № 565/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Т. А. Х. и В. А. Х., за разликата над 80 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, причинени от смъртта на Г. В. Х. – майка на ищците, настъпила на 10.08.2012 г. при ПТП в [населено място], на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./.
В касационната жалба се сочи, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно. Оспорват се като незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд за липса на основания за намаляване на отговорността на застрахователя въз основа на съпричиняване, доколкото пострадалият не е допринесъл за настъпването на вредите; както и преценката му по чл.52 ЗЗД, която не съответства на принципа за справедливост с оглед съобразяване критериите за определяне на конкретния размер на обезщетенията към момента на настъпване на събитието. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 200 000 лв. за всеки ищец, с пропорционално присъждане на сторените разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поставят на първо място правни въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД: За задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на конкретно причинените вреди; дали и как следва съдът да съобразява обществения критерий за справедливост при определяне на обезщетението; обществено-икономическата ситуация в страната има ли значение при преценката за размера на неимуществените вреди; като се твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с постановките на ППВС № 4/1968 г. На следващо място се задава въпросът, дали ако противоправният резултат е причинен от действията на неколцина, отговорността следва да се възложи само на застрахователя и в този случай той отговаря ли в условията на солидарност. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 115/16.09.2013 г. по т.д.№ 1110/2011 г. и решение № 71/28.02.2011 г. по гр.д.№ 1025/2010 г., съответно на II и I т.о.
Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на Т. А. Х. и В. А. Х. със становище, че същата не следва да бъде допускана до касационно разглеждане, евентуално – че е неоснователна.
Третото лице помагач – С. Г. Ц. не е депозирало отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Видно от мотивите на обжалваното решение, вторият формулиран въпрос не е обусловил правната воля на съда и няма значение за изхода на спора, поради което не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. За да счете възражението на касатора за съпричиняване на вредоносния резултат с бездействието на органите на Община Пловдив /да поддържат нужната височина на контактните проводници на тролейбусната мрежа/ въззивният съд е посочил само, че съпричиняването по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД изисква принос на пострадалия, какъвто в случая липсва. Не са обсъждани изобщо доводите на застрахователното дружество, дали е налице увреждане, причинено от неколцина, и дали в този случай то отговаря солидарно или разделно с третото лице, поради което няма основание касационният съд да се занимава с този въпрос.
Въпросите относно приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които задължително следва да се преценяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, са обусловили решаващата правна воля на съда. Доколкото от мотивите на въззивния съд не се установява да са обсъдени всички значими за спора обстоятелства в тяхната съвкупност, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на съответствието му с ППВС № 4/1968 г.
За разглеждане на касационната жалба по същество, ЗК ЛЕВ ИНС АД следва да представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, в размер на 4 800 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 373 от 17.12.2018 г., постановено по в. т. д. № 395/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав.
УКАЗВА на касатора ЗК ЛЕВ ИНС АД в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 4 800 лв., като при неизпълнение го предупреждава, че производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание, след изпълнение на дадените по-горе указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: