5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
гр. София, 04.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2313/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – гр. София, чрез пълномощника й гл. юрисконсулт Г. Н. от Областно пътно управление – гр. София, срещу решение № 1658 от 08.03.2019 г. по гр. д. № 2719/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, ІІ-Д въззивен състав.
Ответникът К. И. А., чрез пълномощника му адв. Г., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил становище за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените разноски.
Третото лице – помагач Консорциум „ХПВС-ССТ“ със седалище гр. Варна и ЕИК по БУЛСТАТ 176609282 не е подало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По допустимостта на подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата срещу въззивното решение в частта на произнасянето по предявените искове (главен и евентуален, обратен) за заплащане на сумата от 2 000 лв., е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Жалбата в посочената й част е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд. Неин предмет е цитираното по-горе въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 297812/19.12.2017 г. по гр. д. № 5911/2017 г. на Софийски районен съд (СРС), І ГО, 32 състав в частта за осъждането на ответната пътна агенция да заплати на ищеца А., на основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.11.2016г., около 19.00 ч. в [населено място], Северна скоростна тангента (част от републиканската пътна мрежа), при управление на МПС – лек автомобил „Опел“ с ДК [рег.номер на МПС] и сблъсък с насип на пътя, който е довел до нанесени повреди по автомобила и в частта за отхвърляне на предявеният при условията на евентуалност обратен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД на пътната агенция против третото лице – помагач, консорциум „ХПВС-ССТ“ за заплащане на сумата от 2 000 лв. – присъдено в тежест на ответника обезщетение за имуществени вреди от горното събитие (деликт). Съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, не подлежат на касационен контрол. Ето защо, касационната жалба срещу въззивното решение в частта на произнасянето по предявените искове с цена до 5 000 лв. всеки, попада в предвиденото от законодателя и цитирано по-горе ограничение в обхвата на касационното обжалване. Затова въззивното решение в тази му част не подлежи на касационен контрол.
Касационната жалба срещу горното въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за осъждането на пътната агенция да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от описаното ПТП и е отхвърлен предявеният от ответника обратен иск срещу третото лице – помагач за тази присъждане на тази сума е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима (предвид цената на главния иск по чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД за обезвреда на неимуществените вреди от 20 000 лв. и доколкото регресното притезание е обусловено от него и заявената там сума).
За да постанови обжалвания в тази част правен резултат (и осъди ответната агенция да заплати на ищеца, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 3 000 лв. – обезщетение за търпени неимуществени вреди от описаното по-горе ПТП, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 30.01.2017 г. до изплащането й, а за разликата над 3 000 лв. до претендираните 20 000 лв. да отхвърли претенцията, както и да отхвърли предявеният при условията на евентуалност обратен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД на пътната агенция против третото лице – помагач, консорциум „ХПВС-ССТ“ за заплащане на сумата от 3 000 лв., присъдено в тежест на ответника обезщетение за имуществени вреди от горното събитие) въззивният съд е приел наличие на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на търпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Съдът се е позовал на чл. 30 от Закона за пътищата, установяващ задължение на ответната агенция да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, което в случая не е изпълнено, както и приел правомерност в поведението на пострадалия (ищеца), движещ се по скоростния път с разрешената от закона – чл. 21 ЗДвП скорост при управление на лекия автомобил, от 90 км/ч. По споделени съображения с тези в първоинстанционното решение СГС е определил размера на дължимото от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД и е намерил, че сумата от 3 000 лв. е необходим и достатъчен еквивалент на обезвредата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът не поставя конкретни правни въпроси, а се задоволява да интерпретира твърденията в исковата молба, да обсъжда доказателства по делото (протокола за процесното ПТП), както и да сочи елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, а също и критериите на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД. Поддържа също, че неимуществените вреди, за чието репариране се претендира обезщетение, са настъпили поради неизпълнение на договорни ангажименти от страна на едно трето лице – „Хидрострой“ АД със седалище гр. София (отговорно за дейността по осъществяване на контрол за поддържане състоянието на пътното платно) по договора, сключен между пътната агенция и изпълнителя на СМР по изграждане на Северната скоростна тангента на гр. София. Като основание за допускане на касационен контрол се сочи и това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение с твърдения за неговата необоснованост.
Съгласно задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебният контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В случая са налице данни, създаващи вероятност въззивното решение в частта за потвърждаване решението на СРС за отхвърляне на предявения обратен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 000 лв., предмет на регресното притезание на АПИ срещу подпомагащата страна за платено обезщетение за неимуществени вреди, да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба и срещу ненадлежен ответник. Затова се налага, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, да се допусне касационно обжалване на съдебния акт в тази му част.
В частта на произнасянето по главния иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт въззивното решение не следва да се допуска до касация. Непоставянето на въпрос, обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора – т.е. на общо основание, само по себе си има за последица недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това –вж. постановките по т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт.
Заявената от страната необоснованост на обжалваното решение не осъществява предпоставките на основанието „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Такъв довод е релевантен в производството по разглеждане на касационната жалба, тъй като е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не съставлява критерий за селектирането й в предходния стадий на касационното производство – това по чл. 288 ГПК. Без значение са и аргументите, изведени от обсъждане на установената фактическа обстановка или критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, доколкото касаят правилността на решението, която не е предмет на настоящото производство. В случая липсва мотивирано изложение на предпоставки от фактическия състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с което касаторът да обосновава порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Това е дефинитивното понятие на визираното основание, съобразно разбирането на настоящия състав на касационния съд за наличието му.
При този изход на делото в настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ищеца – ответник по жалба, сумата от 600 лв., която е договорена и платена за адвокатски хонорар, съобразно направеното искане и удостовереното в договора за правна защита и съдействие, като извършеното вписване за направеното плащане има характера на разписка – в този смисъл е обвързващото тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София срещу решение № 1658 от 08.03.2019 г. по гр. д. № 2719/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав в ЧАСТТА, в която е потвърдено решение № 297812/19.12.2017 г. по гр. д. № 5911/2017 г. на Софийски районен съд (СРС), І ГО, 32 състав в частта за осъждането на пътната агенция да заплати на К. И. А., на основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.11.2016 г., около 19.00 ч. в гр. София, Северна скоростна тангента (част от републиканската пътна мрежа), при управление на МПС – лек автомобил „Опел“ с ДК [рег.номер на МПС] и сблъсък с насип на пътя, който е довел до нанесени повреди по автомобила и в частта за отхвърляне на предявеният при условията на евентуалност обратен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД на пътната агенция против третото лице – помагач, консорциум „ХПВС-ССТ“ за заплащане на сумата от 2 000 лв. – присъдено в тежест на ответника обезщетение за имуществени вреди от горното събитие и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2313/2019 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на първоинстационния районен съд за уважаване на иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от К. И. А. против Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.11.2016 г., в размер на 3 000 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на първоинстационния районен съд за отхвърляне на обратния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София против подпомагащата страна Консорциум „ХПВС-ССТ“ със седалище гр. Варна за сумата от 3 000 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, бул. Македония № 3 да заплати на К. И. А. от с. гр. сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски за касационното производство.
УКАЗВА на жалбоподателя Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да внесе държавна такса в размер на сумата от 60 (шестдесет) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София и е прекратено производството по делото в тази част, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, с връчване на препис от него, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.