О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
София,24.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2145/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Р.А.-процесуален представител на ДП„Т. с. и в.е”срещу решение № 1867 от 06.12.2012 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 2747/2012 год.,с което е отменено изцяло решение № 1807 от 03.05.2012 год.по гр.д.№ 15945/2010 год. на Пловдивски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против В. Р. П. искове в размер на 13110,50 лв.,представляваща обезщетение за вреда – липси на 6500 литра дизелово гориво,причинени при изпълнение на служебното му задължение за заеманата отчетническа длъжност „началник склад” в периода 1.01.2007 год.-31.08.2010 год.,ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2010 год. и лихва в размер на 48,14 лв. за периода 30.09.-12.10.2010 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК по процесуално-правния въпрос – върху кого лежи доказателствената тежест относно причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника при осъдителния иск по чл.211 КТ във вр.чл.207,ал.1,т.2 КТ,с който работодателят реализира правото си на обезщетение от работник.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС – решение № 878/10 год. по гр.д.№ 3785/08 год. на ІІ г.о. ВКС.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта на касационното обжалване, както и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение,с което е уважен предявения иск въззивната инстанция е приела,че отговорността за причинена на работодателя вреда е в пълен размер само при наличието на умисъл у работника при причиняването й или при вреда от престъпление, съгласно чл. 203 ал.2 от КТ.Всички предпоставки за реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена тежест на работодателя.
Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като представеното решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и попада в основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,което в настоящия случай е налице,защото поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК , Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 1867 от 06.12.2012 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 2747/2012 год.
Указва на ДП„Т. с. и в.” ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 319 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: