О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№523
София, 23.09. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч.гр. дело № 474 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Ф. К. С. срещу определение № 690/15.04.2010 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 299/2010 г.
С него е потвърдено определение на Районен съд – Г. Д. за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд- С. З.. Определението за подсъдността подлежи на обжалване от заинтересованата страна и по своя характер е преграждащо, както изрично е изяснено в ТР № 1/17.07.2001 ОСГК ВКС, т. 5
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя приложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като се обосновава с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна А. Н. С. е отговори, че частната жалба е недопустима и неоснователна, като на практика излага само съображения за нейната неоснователност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 СК от 2009 г. от Ф. К. С. против А. Н. С..
По направено в срока за отговор възражение на ответника за местна подсъдност, сезираният Районен съд – Г. Д. е приел, че компетентен да се произнесе по иска е РС С. З., тъй като постоянният адрес на ответника е гр. С. З..
Това определение е потвърдено от Благоевградския окръжен съд, който се е позовал на чл. 105 ГПК.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът не е посочил при решаването на кои правни въпроси въззивният съд е достигнал до постановения резултат, съответно липсва и обосновка, че разглеждането им е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Несъгласието на С. с извода на съдилищата не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на съдебния акт /срв. разясненията, дадени в ТР № 1-2009 ОС ГК и ТГ на ВКС, т. 1/. Доводите й, при това почиват на житейски съображения, както и на обстоятелства, които са извън тези, които според законодателя определят местната подсъдност
Трябва да се посочи, че до голяма степен това несъгласие е резултат на непознаване на закона и способите за защита срещу изпълнителното основание, срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист и срещу принудителното изпълнение в изпълнителни процес.
В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 690/15.04.2010 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 299/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: