5
5
Определение по т. д. № 1000/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1000/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№246
София, 27.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1000 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 178/21.07.2011 г. по в. т. д № 277/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 167/28.02.2011 г. на Варненски окръжен съд по т. д. № 223/2010 г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, дефиниран от него по следния начин: ”чие е задължението да заплати по-големия обем от извършената работа при положение, че такъв обем работа не е бил договорен предварително, нито в договора между възложителя и изпълнителя, нито в последващия договор между изпълнителя и подизпълнителя, и трябва ли да се приеме, че собственикът на пътя е освободен от разноски за извършената в негова полза работа.”
Освен това е посочен и втори въпрос: „дали за разликата на договорените първоначално квадратни метри площ, за които е осъществено плащане до претендираните от ищеца 4709 кв. м. следва да се приеме, че е налице приемане на чужда работа, която е одобрена от собственика и кой е приложимият закон при такава хипотеза”.
Твърди се, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, и двата въпроса, така както са формулирани, не биха могли да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд в своето решение, с което потвърждава първоинстанционния съдебен акт, е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266 ЗЗД, 61 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Безспорно е било установено, че [община] е провела конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка за посочения по делото обект, сключен е бил договор на 30.06.2009 г. с ответното дружество – жалбоподател, като в договора са посочени общата стойност на видовете работа с ДДС и краен срок на изпълнение.
По делото са приети и обсъждани двустранно подписани протоколи, с които са приети извършени строителни дейности и актуван ремонт на 1621 км. м. пътна настилка на посочена стойност с ДДС.
С договор от 02.07.2009 г. жалбоподателят е сключил споразумение с подизпълнител за същия пътен участък при определени в него параметри – видове дейности, материали, количества и цени. По този договор страните са подписвали двустранни протоколи за приети дейности, въз основа на тях са оформяни фактури, като по тях касаторът е платил 91 000 лв. и са останали неразплатени 5000 лв.
По съставен протокол от 10.07.2009 г. за извършени дейности на стойност 89 508,80 лв. фактура не е издадена, като в рамките на съдебното производство се е спорило по въпроса за представителната власт на лицето, подписало протокола от името на изпълнителя, като съдилищата са приели приложимост на чл. 301 ТЗ в посочената хипотеза. В. на ремонтните дейности е потвърдил извършването на уговореното в договора, като е уведомил и МРРБ.
По спорните въпроси за включването на трошенокаменна настилка в асфалтирането на пътя съдът е счел, че това твърдение е останало недоказано, предвид предмета на договора от 02.07.2009 г., в който се съдържа разграничение на видовете дейности и конкретно са посочени цени за всяка една от тях.
Според решаващия съд, за извършената над договорения обем работа от подизпълнителя се дължи заплащане от изпълнителя по основния договор /дружеството жалбоподател/ на основание чл. 61 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие, като е посочил вида на тези дейности, количеството и цената с ДДС.
Основанията за достъп до касационно обжалване в конкретния случай следва да бъдат свързани с предмета на въззивното решение и разрешените с него материалноправни и процесуалноправни въпроси. Въпросите за обема на възложена работа по договор, за конкретните параметри на договора – вид, количество, цена, начин на разплащане и пр. са значими по всеки един правен казус, свързан с разрешаване на правоотношения по договор за изработка. Дали и колко е обема на договорената работа е въпрос на конкретна преценка по всеки един договор, при съблюдаване процесуалните правила, свързани с доказване на релевантите за спора факти. Дали следва за извършени дейности над договореното да се приеме, че сме пред хипотеза на чл. 61 ЗЗД също е въпрос, относим към преценката на конкретни факти, наведени по отделно дело.
Поставените два въпроса от жалбоподателя обаче предполагат преценка на правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, и от тук и за приложението на материалния закон въз основа тях, а тези въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Тези предпоставки отсъстват в настоящата хипотеза, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 178/21.07.2011 г. по в. т. д № 277/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: