2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София, 13.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5/2011 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. „М.”, [населено място] срещу въззивно решение на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 499/2010 г., към която е приложено изложение за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Н. К. Г. от [населено място] счита, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, а жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Свиленградският районен съд, с решение по гр. д. № 157/2010 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на Г., извършено със заповед от 16. 12. 2009 г., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник” в М. С. и осъдил А. „М.”, София да заплати на Г. сумата 3370.20 лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението за шест месеца. Решението е потвърдено от Хасковският окръжен съд с въззивно решение от 13. 10. 2010 г. по гр. д. № 499/2010 г.. Въззивният съд е възприел изцяло фактическите и правни изводи на районния съд, че са били налице предпоставките за уволнението на ищцата на основанието, посочено в уволнителната заповед – съкращаване на щата, относно изпълненото от страна на работодателя – ответник по иска, задължение за извършване на подбор по чл. 329 КТ и субективното му право да преценява качественото и ефективно изпълнение на трудовите функции от съответния служител, т. е., с оглед на професионалната целесъобразност да останат на работа по-добрите изпълнители. Въззивният съд е потвърдил решаващия извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на подбора, тъй-като по делото е установено от заключение на вещо лице, че в подбора на са включени трима служители, заемащи същата длъжност „технически сътрудник”.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, без да е конкретизиран правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и по коя от трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се преценява разрешението на въззивния съд.
Твърди се в изложението, че изводите на съда са неправилни и в противоречие с практиката на съдилищата, в каквато насока са представени решения на състави на ВКС и на САС. От тези съдебни актове, обаче, е видно, че съдилищата са се произнесли по законосъобразността на извършен от работодателя въпрос, с оглед на критериите по чл. 329 КТ – по-добра работа и по-висока квалификация. В случая, това не е решаващият въпрос, предопределил крайното решение, а фактът, че не е извършен подбор измежду всички служители, заемащи съответната длъжност. След като ищцата изрично се е позовала на обстоятелството, че подборът не е засегнал трима служители на същата длъжност, факт, установен от заключение на счетоводната експертиза и ответникът не е посочил и установил обстоятелства, даващи основание за това изключване или други доказателства, че изключването на тримата служители е правомерно, съдът е приложил точно закона и установената съдебна практика, като е приел, че подборът е извършен неправилно. По този въпрос няма противоречие между обжалваното решение и представените от жалбоподателя решения на други съдилища.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКа касационно обжалване на решението от 13. 10. 2010 г. по гр. д. № 499/2010 г. на Хасковския окръжен съд по жалбата на А. „М.”, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: