1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 02.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1863 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Д. И. Ш. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. П. П. срещу решение № 892 от 18.04.2017 г. по в. т. дело № 276/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение №№ 1575 от 07.09.2016г. по т. дело № 306/2015г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав и ответницата /въззивник в производството пред САС/ е осъдена да заплати на М. – К. К. А. П., гражданка на Б., и на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 81 ГПК на всеки от тях по 4 800 лв. – направени разноски за въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Д. И. Ш. е осъдена да заплати следните суми: 1/ на М. – К. К. А. П. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 15 000 евро – получена без правно основание чрез нареден банков превод от 10.10.2012г., ведно със законната лихва от 01.08.2014г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 623,48 лв. – направени разноски; 2/ на [фирма] сумата 25 000 евро – получена без правно основание чрез наредени банкови преводи от 10.10.2012г. и 11.10.2012г., ведно със законната лихва от 01.08.2014г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 406,52 лв. – направени разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /решение № 1131/22.12.2016г. по т. д. № 717/2006г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 400/20.01.2015г. по гр. д. № 1756/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о./ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Налице ли е неоснователно обогатяване на продавача по един договор по смисъла на чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато цената по този договор е платена от трето лице?
2. Длъжен ли е продавачът по един договор да следи за произхода на средствата, които са му платени, и да изисква купувачът да докаже, че плаща със свои собствени средства?
Ответниците /ищци в първоинстанционното производство и въззиваеми във въззивното производство/ М. – К. К. А. П. и [фирма] не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и в нея са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди направените доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въз основа на представените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е установил, че сумите – предмет на предявените искове, са платени от ищците в полза на ответницата Д. Ш. чрез банкови преводи на 10.10.2012г. и 11.10.2012г. за придобиване на дружествени дялове от [фирма].
Възраженията на ответницата по исковата молба /настоящ касатор/ за наличие на годно основание да задържи претендирните суми, тъй като за нея било без значение кое лице е платило цената на дружествените дялове, както и че е престирала срещу платената цена, са приети от съдебния състав за неоснователни.
Въззивната инстанция е изложила съображения, че обстоятелството, че ответницата /настоящ касатор/ се е разпоредила с притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на [фирма], не е достатъчно, за да се приеме, че е допустимо да задържи престираните суми. Изводът за наличие на неоснователно обогатяване е аргументиран и с липсата на пряка корелативна връзка между задължението и престацията. Във въззивното решение е посочено, че доколкото престираното от страна на ответницата е в изпълнение на уговореното в правоотношение с трети лица, различни от ищците, и тази престация е довела до имущественото им обедняване, то същото не е противпоставимо на последните. Изложени са съображения, че участници в правоотношението, възникнало от неоснователното обогатяване, са лицето, което е дало, и това, което е получило без основание имуществена облага, респективно обеднелият и обогатеният за чужда сметка, като законодателят е обвързал възникването на правата на обеднелия с фактически момент – този на получаването, а не с правния – придобиването на права. Изводът, че е без значение дали ищците са предявили аналогичен иск към третите лица М. М. и Р. А., е обоснован с обстоятелството, че законодателят не е предвидил плащането на едно чуждо задължение чрез престиране на парични ценности като основание за възникване на отговорността на длъжника да върне престираното на неговия кредитор.
Въззивният съд е приел за ирелевантни следните факти, обстоятелства и доводи: дали обогатилият се е приел престацията поради грешка или незнание; дали ищците са предявили незабавно след извършените преводи претенция за реституция на даденото без основание; дали е имало уговорка между ищците и третото лице М. М. в качеството му на пълномощник да придобие от името и за сметка на ищците процесните дружествени дялове, след като е осъществен фактът на придобиване на тези дялове от третите лица в техния патримониум; какви са били намеренията на пълномощника и защо последният не е придобил от името на ищците дяловете от капитала на [фирма]. Поради това, че правно значими са само фактите на даване и получаване, и предвид липсата на доказано основание за получаването, съдебният състав е заключил, че предявените искове са основателни и доказани по размер.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси не отговарят на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвидена в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посоченият от касатора първи правен въпрос е важен, но както и да бъде решен, същият не би променил изхода на спора, тъй като изводът за основателност на предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е аргументиран и с обстоятелството, че дружествените дялове са придобити от трети лица. Цената е платена от ищците в полза на ответницата Д. Ш. чрез банкови преводи на 10.10.2012г. и 11.10.2012г. за придобиване от тях на дружествени дялове от [фирма], а дяловете са прехвърлени от ответницата по исковата молба на трети лица.
Посоченият от касатора втори материалноправен въпрос е ирелевантен за спора, тъй като не е обосновал правните изводи на въззивната инстанция при решаване на спора с обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 892 от 18.04.2017 г. по в. т. дело № 276/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.