О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
[населено място] ,02.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на осми ноември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2698/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ Каррат груп „ ЕООД против определение № 2770/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 3693/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 06.06.2018 г. по гр.д.№ 10556/2017 г. на Софийски градски съд. Със същото е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против С. П. акционерный коммерческий банк „ Т. „ иск за установяване по отношение ответника недействителност на клаузата на т.5.3 от кредитен договор № 395-КВ/2004 г. , съгласно която споровете по договора се разглеждат от арбитражния съд в С. П. и Ленинградската област.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение , като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствено правило – чл.124 ал.4 ГПК, в противоречие със задължителна съдебна практика / цитирана / при съобразяването на правния интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, доколкото съдът е отрекъл наличието му по така предявения иск. Касаторът проследява осъществените пред арбитражен съд в С. П. процесуални действия, акцентирайки на обстоятелството, че арбитражното производство е било спряно до разрешаване със сила на пресъдено нещо спора за действителността на арбитражната клауза, предмет на гр.д.№ 10556/2017 г. на СГС и това му процесуално действие е в съответствие с чл.9,41,65,71 и 143 от Арбитражно процесуалния кодекс на Руската федерация.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът предявява установителен иск за нищожност на арбитражна клауза, съдържаща се в договор за кредит от 03.03.2004 г., сключен с ответното дружество, със седалище в С. П.. В съответствие със същата арбитражна клауза / т.5.3 / и с предмет задължения по договора за кредит / заем /, е образувано и висящо производство пред Арбитражния съд на С. П. и Ленинградската област.Междувременно и след образуването на гр.д.№ 10556/2017 г. на СГС, арбитражното производство е спряно, до постановяване на решение по спора пред СГС.
За да прекрати производството, поради недопустимост на иска, с оглед липсата на правен интерес, всяка от двете инстанции се е позовала на правото на ищеца да оспори действителността на арбитражната клауза в самото арбитражно производство, а доколкото арбитражният съд се счете обвързан с такава и постанови решение, правото на защита на страната в производството по екзекватура на постановеното арбитражно решение, по реда на чл.51 ал.3 ЗМТА и Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранните арбитражни решения, във връзка с чл.117 – 122 КМЧП.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, а възпроизвежда доводите си за неправилност на въззивния акт, като постановен при съществено нарушение на процесуална норма.Като такава се сочи чл.124 ал.4 ГПК, която в никоя от хипотезите си не е приложима към спора. Искът не е с предмет установяване на факт с правно значение – чл.124 ал.4 пр. второ ГПК, който по начало би бил допустим само ако е изрично предвиден в закона, а обстоятелствената му част не предпоставя установителен иск за неистинност на документ – чл.124 ал.4 пр. първо ГПК, тъй като ищецът не твърди неавтентичност на подпис,т.е. разминаване между формално посоченото и действително подписалото лице, като очевидно се оспорва законовата представителна власт на действително подписало , при това за противната страна, лице .В останалата си част ищецът навежда твърдение за съставяне на договора на дата, различна от посочената в същия , но не по-рано от 04.07.2004 г. . Не съдържа годно да предпостави неистинност на договора за заем , съставен на руски език обстоятелство и уточнението с молба от 25.10.2017 г., с което не се оспорва автентичността на документа, вкл. по отношение подписа на представляващия ищеца.Никое от първоначално заявените и последващо наведени твърдения няма отношение към иск с правно основание чл.124 ал.4 пр.първо ГПК. Достатъчно в случая, обаче, е неформулирането на конкретен правен въпрос, отговор на който да е обусловил решаващ извод на въззивното определение, а именно : че не съществува пречка оспорването на арбитражната клауза да бъде противопоставено в самото арбитражно производство, както и че съществува процесуален ред за защита на ищеца – ответник в арбитражното производство, срещу неправилно приета от арбитражния съд компетентност, което изключва правния му интерес от предявяването на самостоятелен иск за нищожност на арбитражната клауза. Изложението по чл.280 ГПК съдържа доводи в обосноваване касационни основания за неправилност, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК , различни от основанията по чл.280 ГПК. Независимо от това , въззивният съд не се е и произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика,в частта й даваща отговор на правен въпрос,доколкото не е отрекъл задължителността на преценка за наличието на правен интерес и е осъществил такава, но с негативен за ищеца резултат. Цитираните актове на ВКС , в каузалната си част, не разкриват идентитет с настоящите, релевантни за изключване на правния интерес според съда, обстоятелства, поради което, дори да би бил поставен конкретен правен въпрос, не би бил обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2770/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 3693/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: