3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 02.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3228 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №96, постановено на 02.07.2018г. от тричленен състав на ВКС, Второ ГО по гр.д.№2329/2018г. е оставена без разглеждане молба с вх.№10919 от 04.05.2018г. на В. Т. С. и Р. Д. С. за отмяна ва влязлото в сила решение №772 от 29.02.2016г. по гр.д.№4919/2015г. и потвърждаващото го решение №887 от 30.06.2016г. по гр.д.№830/2016г. на Окръжен съд-Варна, като производството по гр.д.№2329/2018г. е прекратено.
Определението е обжалвано от В. Т. С. и Р. Д. С. с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че неистинските документи са представени пред XXXIII състав на Варненския районен съд и той е трябвало да установи тяхната неистинност, като още с исковата молба са оспорили истинността на А. №7756/30.04.2014г. и са поискали да се открие процедура по проверка на истинността на този акт на основание чл.193 ГПК, с което съдът не се е съобразил. Считат, че [община] не оспорва твърденията им, което обуславя допустимостта на подадената от тях молба за отмяна. Позовават се и на постановено в производство по гр.д.№7722/2014г. по описа на Варненския районен съд решение, с което е разрешен спор за принадлежността на правото на собственост върху същия имот, но между [община] и третите лица А. Д. Г. и Т. Я. Г..
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че производството по подадената от В. Т. С. и Р. Д. С. молба за отмяна е недопустимо, тричленният състав на Второ ГО на ВКС е изложил съображения, че основанието ма отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е приложимо само когато по надлежния съдебен ред /с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК/ се установи неистинност на документ, респ. документи, върху които е основано решението и за да отговаря молбата за отмяна на изискването да съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК е необходимо да съдържа твърдения, че с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК е установена неистинност на документ, обсъден при постановяване на влязлото в сила решение, като присъдата или решението по чл.124, ал.5 ГПК следва да бъдат приложени към молбата за отмяна. В случая е прието, че подобни твърдения липсват, поради което молбата не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.
Така изложените от тричленния състав на Второ ГО на ВКС съображения следва да бъдат споделени на първо място по причина, че производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е уредено в ГПК като извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, навеждането на които е ограничено от процесуалния закон. Хипотези, които не попадат в приложното поле на чл.303 ГПК, не обосновават наличие на основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Освен това с оглед извънредния характер на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения предвидените в чл.303 ГПК основания не следва да бъдат тълкувани разширително.
В настоящия случай в подадената от В. Т. С. и Р. Д. С. молба за отмяна не се твърди поддържаната от тях неистинност на А. №7756/30.04.2014г. да е била установена по предвидения в закона ред – чрез влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, нито такива доказателства са посочени или представени с молбата. Изложеното от тях твърдение за направено в хода на производството по гр.д.№4919/2015г. оспорване на документа по реда на чл.193 ГПК не попада в приложното поле на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Обстоятелството, че [община] не изразява становище по подадената от тях молба за отмяна също само по себе си не би могло да обоснове наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, доколкото законът не допуска влязло в сила решение да бъде отменено без поддържаното основание да бъде обосновано.
Наличието на влязло в сила решение по спор за собственост с участието на трети лица също не обосновава наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, дори в това производство по реда на чл.193 ГПК да е констатирана неистинност на документа, тъй като в отношенията между страните по настоящето дело това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №96/02.07.2018г. на тричленен състав на ВКС, Второ ГО, постановено по гр.д.№2329/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: