О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
София, 02.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3487/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат С. К., като пълномощник на Е. А. Т., срещу въззивното решение № 77 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 28/2018 г. на Габровския окръжен съд. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което е допустима.
Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е оспорил същата.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Предмет на предявения от Е. А. Т. срещу Т. Л. Г. иск за ревандикация е реална част с площ от 279,6 кв. м. от имот № 552.302 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание Х.- местност „К. баир“, землището на [населено място], целият с площ от 714,5 кв. м., като спорната част е защрихована в червено на скица – приложение № 2 към заключението на основната съдебно-техническа експертиза, изслушана в първоинстанционното производство.
Ищцата е изложила твърдения, че по силата на наследствено правоприемство от М. Х. П., възстановяване на собствеността и договор за доброволна делба притежава право на собственост върху имот № 552.294 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г., с площ 941,5 кв. м., като северната част от възстановения й имот неправилно е отразена като част от имот № 552.302 по този план. Евентуално е посочила, че е придобила процесната част по давност, изтекла в нейна полза вследствие на осъществявана фактическа власт с намерение за своене в десетгодишен период от време, считано от възстановяването на имота с акт на органа по земеделска реституция през 1997 г.
Ответникът е посочил, че се легитимира като собственик на поземлен имот № 552.302 по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 176/24.08.2016 г. Продавачът по договора – Д. К. е придобила правото на собственост на същото придобивно основание, като в полза на нейните праводатели Д. Й., И. К. и Ц. А. е бил издаден констативен нотариален акт № 106/29.10.1991 г., с който е било удостоверено правото им въз основа на обстоятелствена проверка.
Видно от решение № 222/14.05.1997 г. на ОСЗ – [населено място], със същото е възстановена собствеността в полза на наследниците на М. Х. П. върху лозе от 1 дка в землището на [населено място], местността „С.“, в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Не са описани границите на възстановения имот.
По силата на договор за доброволна делба, сключен на 16.03.2006 г., в дял на ищцата е поставен имота, възстановен като лозе в цитирания по-горе административен акт, индивидуализиран по неодобрения план на новообразуваните имоти като поземлен имот № 552.294, местността „К. баир“, при описани граници /като северна граница е посочен Д. Й./. От изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че планът на новообразуваните имоти е изработен по графични данни от неодобрен кадастрален план от 1985 г., като е налице съвпадение между границите на имот № 552.302 по двата плана. В нотариален акт № 106/1991 г. и нотариален акт № 114/2001 г. на праводателите на ответника като съседи от юг са посочени лицата П. Г. и Н. Н., които са били ползватели на имота на ищцата.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 228/04.12.2017 г., постановено по гр. д. № 488/2017 г. на Севлиевския районен съд, с което предявения от касатора иск е отхвърлен, тъй като е прието, че процесната част се включва в собствения на ответника имот № 552.302 по плана на новообразуваните имоти. Съображенията са свързани с това, че решението на органа на земеделска реституция, постановено в полза на наследниците на М. П., не съдържа индивидуализация на възстановения имот по начин, удовлетворяващ изискването за индивидуализиране на недвижим имот с граници, както и с липсата на скица като задължителен елемент от решението, което не може да породи конститутивното си действие съгласно разясненията в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. До одобряване на плана на новообразуваните имоти включеният в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот не бил е индивидуализиран с граници; тази индивидуализация е извършена с приемането на плана; правото на собственост на ищцата е възникнало в пространствените предели, определени от този план и съвпадащи с тези, описани в договора за доброволна делба. Освен това са изложени и доводи, че имотът не е съставлявал годен обект за придобиване право на собственост и съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на него придобивна давност след 21.11.1997 г. в рамките на исковия период не е текла.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. приложима ли е разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ относно имоти, които вече са реституирани; 2. не следва ли да бъдат съобразени старите реални граници на възстановения имот, които в случая се установяват от нотариален акт № 13/1943 г. на наследодателката на ищцата, в които последната е продължила да упражнява фактическа власт. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на първата и третата специални предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. Не посочва съдебна практика.
Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В съдебната практика се приема, че когато възстановеният имот се намира в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и решението на административния орган за възстановяване на собствеността в стари реални граници е постановено до изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г./, същото има конститутивно действие. Пораждането на това действие е обусловено от наличието на индивидуализация на възстановения имот, като тази индивидуализация може да бъде извършена и чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план или помощен план, както и по друг начин /дори и да не е приложена скица/. Необходимо е имотът да е описан по начин, който позволява неговата индивидуализация. В разглеждания случай индивидуализацията е извършена с приемането на плана на новообразуваните имоти през 2006 г. Решаващите изводи на въззивния съд са свързани с определянето на границите на новообразувания урегулиран имот с този план. Процесният имот представлява реална част с площ от 279,6 кв. м. от имот № 552.302 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание Х. – местност „К. баир“, землището на [населено място]. Правото на собственост върху реално определена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, която намира приложение и в конкретния случай, само ако отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за съответната територия /решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728 от 2015 г. на ВКС, първо г. о./. Нормата на чл.200 ЗУТ е императивна и за спазването й съдът е длъжен да следи служебно /решение № 34 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 2022 от 2017 г. на първо г. о.; решение № 105 от 12.11.2018 г. по гр. д. № 3109 от 2017 г. на първо г. о. и др./. В настоящата хипотеза процесната реална част от УПИ в границите на селищно образувание не е отговаряла на тези изисквания, поради което не е могла да бъде обект на придобивна давност.
С оглед на изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос, формулиран като втори в изложението.
Въпросът, свързан с приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /първи в изложението/, не е обуславящ за изхода на делото. В съответствие с установената съдебна практика съдът е приел, че до одобряване на плана на новообразуваните имоти процесният имот не е бил индивидуализиран и поради това не е съставлявал годен обект за придобиване по давност. Придобивна давност за имот, подлежащ на реституция, тече от момента на окончателно приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. Определянето на този момент е обусловено от законовите изисквания към момента на провеждане на административното производство. В настоящата хипотеза обаче упражняваното от ищцата владение върху процесната част, неотговаряща на изискванията на чл.19 ЗУТ, не би могло да доведе до придобиване на същата на основание давностно владение.
В обобщение не следва да се допуска касационно обжалване на посочените основания.
С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по жалба направените разноски в размер на 1 200 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 77 от 17.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 28/2018 г. на Габровския окръжен съд.
Осъжда Е. А. Т. от [населено място], [улица], ап.9, да заплати на Т. Л. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Х. Б., сумата 1 200 лв., представляваща направени разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: