О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 02.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1529/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационните жалби на „Екстрийм”ЕООД (в несъстоятелност), на П. С. С. и на Т. П. К. срещу решение №22 от 18.01.2018г., постановено по в.т.д.№653/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
С касационната жалба на „Екстрийм”ЕООД (н.) се обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №235/27.07.2017г. по т.д.№158/2016г. на Старозагорски окръжен съд за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) на сделката, сключена с договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК. Поддържа, се че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно и необосновано като се излагат съображения, че не са налице предпоставките за успешното провеждане на иска по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ, предявен от синдика на дружеството, поради което се иска отмяна на въззивното решение в тази му част и отхвърляне на претенцията по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ с произтичащите от това правни последици. Същевременно в касационната жалба се твърди, че уваженият против Т. П. К. иск за присъждане на сумата 51 299.41лв. като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.5 е недоказан и необоснован, поради което се претендира отмяна на въззивното решение и в частта му, с която е осъдена Т. К. да заплати посочената сума в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.).
В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК като се твърди, че в обжалваните му части въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като от една страна според касатора „категорично” неправилно и необосновано е становището на съда, че даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото, а от друга страна – че липсват убедителни мотиви за уважаване на иска против Т. П. К. за сумата 51 299.41лв.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба на „Екстрийм”ЕООД (н.) от синдика на дружеството М. Г. С., в който се сочи, че въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК в частта му, с която е уважен главния иск по чл.647, ал.1 т.3 ГПК. Твърди се, че в частта, с която се атакува въззивното решение за осъждането на Т. К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на дружеството равностойността на самостоятелен обект с идентификатор: 68850.501.409.1.5, въззивната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С касационната жалба на Т. П. К. (с приблизително идентично съдържание с касационната жалба на „Екстрийм” ЕООД /н./ и със същите съображения) се обжалва въззивното решение както в частта му, с която е потвърдено решение №235/27.07.2017г. по т.д.№158/2016г. на Старозагорски окръжен съд за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) на сделката, сключена с договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК, така и в частта му с която е уважен иска против Т. П. К. за присъждане на сумата 51 299.41лв. като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68850.501.409.1.5. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и отхвърляне на исковете, предявени против „Екстрийм” ЕООД (н.) и против Т. П. К..
В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК ( с аналогични мотиви на тези в изложението към касационната жалба на „Екстрийм” ЕООД /н./) се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК.
В писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК синдикът на „Екстрийм” ЕООД (н.) – М. С. излага доводи, че въззивното решение не е очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2 ГПК.
С касационната жалба на П. С. С. се обжалва въззивното решение в частта му, с която след частична отмяна на решение №235/27.07.2017г. по т.д.№158/2016г. на Старозагорски ОС, е осъден П. С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм”ЕООД (н.) равностойността на недвижимите имоти, сделките по разпореждане с които са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество, но които не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, а именно: сумата 69 298.64лв. – равностойност на самостоятелен обект с идентификатор: 68850.501.409.1.11 и сумата 71 803.96лв. – равностойност на самостоятелен обект с идентификатор: 68850.501.409.1.22, ведно с дължимите държавни такси. Оспорва се извода на въззивния състав, че е налице свързаност между Т. К. и „Екстрийм”ЕООД (н.) по смисъла на чл.647, ал.3 ТЗ, както и твърдението във въззивното решение за ирелевантност за спора на възражението на С., че е изтеглил получените суми за продажните цени на двата имота и че ги е предал на Т. К. в качеството й на управител на „Екстрийм” ЕООД. Според касатора от доказателствата по делото се установява (въпреки, че К. не е издала документ за получените от нея в брой суми), че именно К. се е облагодетелствала от продажните цени на двата имота, поради което исковите претенции спрямо П. С. по чл.55, ал.1 ЗЗД са неоснователни. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от С. част и отхвърляне на предявените против него искове.
В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК касаторът П. С. поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка със следните два въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1. „Налице ли е свързаност между „Екстрийм” ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Т. П. К. и П. С. С. като се има предвид, че в конкретния случай П. С. не е надарил „Екстрийм” ЕООД (н.) с Е. Т. К., а физическото лице Т. К. и в тази връзка страните по сделката за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирана в нот.акт №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК, вписан в службата по вписванията [населено място] с вх.рег №6852/26.06.2014г., т.ХІХ, акт 127, дело №3853/2014г. с продавач „Екстрийм” ЕООД и купувач П. С. С., свързани лица ли са по смисъла на ТЗ?”.
2. „Следва ли въззивният съд правилно да определи предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните?”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба на П. С. от синдика на „Екстрийм”ЕООД (н.) – М. С., в който се поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда., а от друга – че въпросите са относими към правилността на решението, която е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение №22 от 18.01.2018г., постановено по в.т.д. №653/2017г. на Пловдивски апелативен съд, въззивният състав е отменил решение №235/27.07.2017г. по т.д.№158/2016г. по описа на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от синдика на „Екстрийм”ЕООД (н.) – М. Г. С., против П. С. С. искове за заплащане на равностойността на недвижимите имоти, а именно: апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.11 и апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.22 и вместо това е осъдил П. С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм”ЕООД (н.) равностойността на недвижимите имоти, сделките по разпореждане с които са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество, но които не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, а именно: сумата 69 298.64лв. като равностойност на апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.11 и сумата 71 803.96лв. като равностойност на апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.22, както и да заплати по сметка на Пловдивски апелативен съд дължимите държавни такси по обусловения осъдителен иск и за въззивното обжалване по него.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) сделката, извършена с договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК, вписан в службата по вписванията [населено място] с вх.рег №6852/26.06.2014г., т.ХІХ, акт 127, дело №3853/2014г. както и в частта, с която е осъдена Т. П. К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм”ЕООД (н.), равностойността на недвижимия имот, който не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността, а именно: сумата 51 299.41лв. като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.40.9.1.5.
В частта, с която П. С. е осъден да предаде в масата на несъстоятелността на „Екстрийм”ЕООД (н.) собствеността и владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.40.9.1.1., решението на Старозагорския ОС не е обжалвано и е влязло в сила.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен главния иск на синдика на „Екстрийм” ЕООД (н.) с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ против „Екстрийм”ЕООД (н.) и П. С. С. за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) на сделката, сключена с договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК, включващ продажбата на четири самостоятелни обекта – апартаменти в сграда съответно с идентификатор: 68850.501.40.9.1.1.; 68850.501.40.9.1.5.; 68850.501.40.9.1.11 и 68850.501.40.9.1.22, въззивният състав е приел, че производството по несъстоятелност на „Екстрийм”ЕООД е открито с решение №553/26.11.2014г. по т.д.№246/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора, като е определена начална дата на неплатежоспособността – 30.04.2014г.. Посочил е, че молбата по чл.625 ТЗ, въз основа на която е открито производството по несъстоятелност, е подадена на 14.08.2014г.
Въззивният състав е приел, че е налице първата визирана в закона предпоставка на иска по чл.647, ал. 1, т.3 ТЗ. посочвайки, че сделката – предмет на предявения от синдика преферентен иск за попълване на масата на несъстоятелността, е сключена на 26.06.2014г., т.е в „подозрителния” период, визиран от нормата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ (двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността).
На второ място апелативният състав е приел, че даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото по смисъла на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Анализирал е цените на имотите, посочени в договора за продажба и ги е сравнил с пазарните им цени към датата на сделката според заключението на вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Обосновал е извода, че за последните три имота ако се изхожда само от договорената за плащане цена, липсва съществено несъответствие, но що се отнася до апартамент с идентификатор 68850.501.40.9.1.1, съдът е приел, че разлика от близо 8 000лв. (при договорена цена 42 000лв. и пазарна стойност 49 507.70лв.), обуславя наличие на съществено несъответствие между уговорената цена, на която е прехвърлена собствеността върху имота и пазарната такава, поради което даденото за този имот значително надхвърля по стойност полученото.
Въззивният състав е изложил доводи за това, че когато се преценява какво е даденото по сделката, следва да се има предвид и уговорката в атакуваната сделка, че цената не се заплаща към момента на продажбата, а плащането на договорената цена е отложено за срок от шест години. Съдът е посочил, че имотите са прехвърлени без реално да е получена дори и част от продажната цена към момента на сделката, без да е уговорено обезпечение на задължението на купувача и без са уговорени лихви за този толкова дълъг период от 6 години. Според съда на практика дружеството в несъстоятелноскт към момента притежава към купувача едно необезпечено и нелихвоносно вземане с ненастъпил падеж, отложен далеч във времето, което според заключението на вещото лице обуславя пропуснати ползи от лихви в размер на 123 889.21лв. (върху главница от 235 000лв. за период от 6 години при среден лихвен процент от 11.26%). С оглед посочените по-горе обстоятелства въззивният състав е приел, че даденото по договора и за четирите обекта общо значително надхвърля полученото по смисъла на чл.647, ал.1 т.3 ТЗ.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която Т. К. е осъдена да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм”ЕООД (н.), равностойността на недвижимия имот, който не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността, а именно: сумата 51 299.41лв. като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.5., въззивният състав е посочил, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.08.20214г., ответникът П. С. (купувач по сделката от 26.06.2014г., обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „Екстрийм”ЕООД /н./) е дарил на Т. К. (едноличен собственик на капитала и управител на „Екстрийм” ЕООД) в качеството й на физическо лице, самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.5. с предназначение жилище с площ от 63,43кв.м. Съдът е посочил, че с оглед пар.1, ал.1, т.9 от ДР на ТЗ, П. С. и Т. К. се явяват свързани лица, тъй като едното е направило дарение в полза на другото и че с оглед разпоредбите на чл.646, ал.7 ТЗ Т. К. не може да се ползва от защитата на чл. 647, ал.З ТЗ. Въззивният състав е посочил, че доколкото имотът с идентификатор 68850.501.409.1.5. не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността, заради правата, придобити от трето добросъвестно лице (Т. К. е прехвърлила възмездно с нотариален акт от 19.08.2014г. собствеността на имота на трето добросъвестно по смисъла на чл.647, ал.3 ТЗ лице – М. Д. Д.), ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.), равностойността на процесния недвижим имот в размер на 51 299.41лв, определена от експертизата като справедлива пазарна цена.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да осъди П. С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) равностойността на недвижимите имоти, сделките по разпореждане с които са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество, но които не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, а именно: сумата 69 298.64лв. като равностойност на апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.11 и сумата 71 803.96лв. като равностойност на апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.40.9.1.22, въззивният състав е посочил, че собствеността и на двата имота е била прехвърлена възмездно на трети добросъвестни лица: 1.) с нот.акт от 19.01.2015г. П. С. е продал на Д. Д. Д. самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.22 и 2.) с нот.акт от 06.04.2015г. П. С. е продал на Р. И. П. самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.11. Въззивният състав не е споделил доводите на първата инстанция за отхвърляне на исковете против П. С. за посочените суми, свързани с приетия от окръжния съд за установен факт въз основа на свидетелски показания, че П. С. е възстановил (предал) на Т. К. получените суми като цена за двата имота, поради което не е налице неоснователно обогатяване на С. по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Апелативният състав е посочил, че релевантно за спора е обстоятелството, установено от заключението на вещото лице А., че П. С. е получил паричен банков превод по негова сметка за продажната цена и по двете сделки. Във въззивното решение е посочено, че първоинстанционният съд е кредитирал недопустими свидетелски показания, целящи установяване дали парите, представляващи продажна цена по сделките са изтеглени от С. и са предадени на К. за поети задължения от С. към К. по съществуващи договори между тях. Според апелативния състав събирането на тези доказателства противоречи на нормата на чл.164, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, поради което свидетелските показания не следва да бъдат обсъждани. Отделно според въззивния състав всички тези доказателства са неотносими, тъй като дори и да има предаване на суми, представляващи цена за продадените имоти, то това не представлява погасяване на задължението на С. да заплати по сметка на масата на несъстоятелността равностойността на имотите, тъй като такова задължение възниква едва с прогласяване недействителността на сделката по отношение на кредиторите докато плащане в някакъв минал момент може да се отнася само до някакви други взаимоотношения между С. и К. и не касае основателността на претенцията на синдика на „Екстрийм” ЕООД (н.).
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „Екстрийм”ЕООД (н.).
Касационната жалба на „Екстрийм”ЕООД (н.) е процесуално допустима, но само в частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) на сделката, сключена с договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК. Не е налице обаче твърдяното от касатора в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПКза допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. В случая доводите на въззивния съд, че даденото от „Екстрийм”ЕООД (н.) значително надхвърля по стойност полученото от П. С., свързани с уговорения дълъг отлагателен срок за плащане на цената при липса на уговорена в договора обезщетителна лихва, не могат да обосноват извода, че въззивното решение, с което е уважен иска по чл.647, ал.1 т.3 ГПК, е очевидно неправилно в изложения по-горе смисъл.
В частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция, с което е уважен обусловения иск против Т. П. К. за присъждане на сумата 51 299.41лв. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като касаторът не е страна в производството по съединения при условията на евентуалност иск на синдика на „Екстрийм”ЕООД (н.), против Т. К. и не е активно легитимирана страна на обжалва въззивното решение, постановено по този иск.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Т. П. К..
Касационната жалба на Т. К. е допустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №235/27.07.2017г. по т.д.№158/2016г. на Старозагорски окръжен съд за осъждането на Т. П. К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) сумата 51 299.41лв. като равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.5. По съображения, аналогични на изложените по-горе относно липсата на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касация по касационната жалба на „Екстрийм” ЕООД (н.), не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба на Т. К.. Въззивното решение, с което е прието, че Т. К. дължи връщане на равностойността на получения като дарение имот с идентификатор 68850.501.409.1.5, който не може да бъде върнат в масата на несъстоятелността, заради правата, придобити от трето добросъвестно лице, не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Касационната жалба на Т. К. следва да бъде оставена без разглеждане в частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) на сделката, сключена с договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК, тъй като Т. К. като физическо лице не е страна по спора по главния иск по чл.647, ал.1, т.3 ГПК, предявен от синдика на „Екстрийм” ЕООД (н.) против „Екстрийм” ЕООД (н) и П. С..
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на П. С. С..
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка.
Нито един от поставените от касатора П. С. два въпроса не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът: „Налице ли е свързаност между „Екстрийм” ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Т. П. К. и П. С. С. като се има предвид, че в конкретния случай П. С. не е надарил „Екстрийм” ЕООД (н.) с Е. Т. К., а физическото лице Т. К. и в тази връзка страните по сделката за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирана в нот.акт №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК, вписан в службата по вписванията [населено място] с вх.рег №6852/26.06.2014г., т.ХІХ, акт 127, дело №3853/2014г. с продавач „Екстрийм” ЕООД и купувач П. С. С., свързани лица ли са по смисъла на ТЗ?”, е въпрос изцяло относим към правилността на въззивното решение, чиято проверка излиза извън обхвата на проверката по чл.288 ГПК. Отделно следва да се отбележи, че начинът, по който е формулиран въпроса с посочване на конкретни обстоятелства и имена, изключва твърдението на касатора, че въпросът е от принципно значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На последно място въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния състав за уважаване на исковите претенции против П. С., които изводи са обусловени от обявяването за недействителен на договора от 26.06.2014г. по реда на чл.647, ал.1 ТЗ, констатираното от съда последващото прехвърляне на имотите на трети добросъвестни лица и недоказване на предаването на получените като цена от С. суми на „Екстрийм” ЕООД (н.).
Въпросът: „Следва ли въззивният съд правилно да определи предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните?” не е значим за конкретния правен спор, тъй като въззивният съд е действал в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, произнасяйки се по въведените от въззивниците оплаквания във въззивните им жалби, обсъждайки доводите и възраженията на страните, както и обстоятелствата, които е приел за релавантнти за спора. Твърденията в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК във връзка, с които е поставен въпроса, представляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение, но не обосновават противоречие с константната практика на ВКС по този въпрос.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 18.01.2018г., постановено по в.т.д .№653/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Екстрийм” ЕООД (н.) в частта й, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №235/27.07.2017г. по т.д.№158/2016г. на Старозагорски ОС за осъждането на Т. П. К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Екстрийм”ЕООД(н.) сумата 51 299.41лв.- равностойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.409.1.5.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. П. К. в частта й, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №235/27.07.2017г. по т.д.№158/2016г. на Старозагорски ОС за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н.) на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижими имоти №57, том.ІІ, рег.№2003г., д.№222/2014г. на нотариус с рег.№381 на НК,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване с изключение на частта му, с която са оставени без разглеждане касационните жалби на „Екстрийм” ЕООД (н.) и на Т. П. К., в която му част определението подлежи на обжалване пред друг троен състав на ВКС, търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: