6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 02.01..2020 г.
Върховeн касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2873 по описа за 2019 година, съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 и чл. 274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х., в качеството му на съдружник в „Суис“ ООД, [населено място], против определение № 2677/05.08.2019 г. по в.ч.т.д. № 1396/2019 г. на Софийски апелативен съд в цялост, съответно : 1/ в ч а с т т а му, с която е потвърдено определение № 6473/10.12.2018 г. по т.д. № 262/2018 г. на Софийски градски съд, за връщане исковата молба на жалбоподателя, в ч а с т т а й , с която е предявен иск , с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна решенията на едноличния собственик на капитала на „Суис„ ЕООД – Х. К. П. , от 05.02.2018 г. – счетен за недопустим, тъй като към момента на вземане на тези решения ищецът не притежава процесуалноправна легитимация на съдружник в „Сиус„ООД , след изключването му като такъв , с предходно решение на ОС на „ Сиус „ ООД , макар от същата дата, предмет на самостоятелен иск по чл.74 ТЗ , производството по който, като допустимо, е останало висящо по т.д.№ 262/2018 г. на СГС ; 2 / в ч а с т т а на въззивното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Г. Х., срещу отказа на първоинстанционния съд да приеме за разглеждане предявени, с допълнителна искова молба, в условията на евентуалност спрямо исковете по чл.74 ТЗ, искове за прогласяване нищожност на част от решенията на ОС на „Сиус„ ООД от 05.02.2018 г., на основание чл.137 ал.5 вр. с ал.4 ТЗ. Жалбоподателят развива общи съображения, че обжалваното определение е неправилно, недопустимо и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Аргументира се с наличие на влязло в сила определение № 747/08.02.2018 г. по т.д.№ 247/2018 г. на СГС, с което „е спряно изпълнението на решенията на ОС на „Сиус„ ООД „ , последващо уточнено в изложението като „ спиране вписване в търговския регистър„ на обстоятелствата – предмет на атакуваните решения, поради което счита, че продължава да има права и задължения към дружеството. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила се визира в непроизнасяне на първоинстанционния съд по всички предявени искове / довод неотносим към процесуални нарушения на въззивния състав / , а също и в неотчитане от въззивния съд логическата връзка и последователност между решенията от една и съща дата , съответно – на ОС на „Сиус„ ООД и последващите, макар от същата дата, решения на вече едноличния собственик на капитала на същото дружество, след изключването на ищеца, като съдружник, и поемане дяловете му от капитала от оставащия такъв. Жалбоподателят счита, че спора, относно законосъобразността на изключването му като съдружник, е преюдициален по отношение процесуалната му легитимация на съдружник, по иска срещу последващите решения на оставащия съдружник, в качеството му на едноличен собственик на капитала, поради което и за съда е било налице основание за спиране на производството по иска по чл.74 ТЗ, срещу решенията на ОС, по смисъла на чл.147 ал.2 ТЗ , до приключване на това по отмяна на решението на ОС на „Сиус„ ООД от същата дата, за изключването му като съдружник. Страната намира, че правото й на защита е нарушено, поради непредоставена й възможност да отстрани нередовността на исковата молба, в указан й от съда срок.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявените от Г. Х. искове са с правно основание чл. 74 ТЗ – за отмяна на решения, взети на две последователни ОС на „ Сиус” ООД, съответно „ Сиус „ЕООД , от една и съща дата – 05.02.2018 г. , вторите от които – в качеството им на решения на едноличния собственик на капитала на „Сиус„ООД, съобразно чл.147 ал.2 ТЗ, след изключването на съдружника – Г. Х. и поемане дяловете му от капитала на „ Сиус „ ООД от оставащия съдружник – Х. П.. За атакуване на последните по реда на чл.74 ТЗ – за промяна на адреса на управление на дружеството, за приемане на нов учредителен акт и за упълномощаване на управителя Х. Ш. да впише промените в ТР по партида на дружеството – първоинстанционният съд е счел, че ищецът не притежава необходимата , за допустимост на иска, процесуалноправна легитимация на съдружник към момента на вземането им, поради което и върнал исковата молба в тази й част. С допълнителна искова молба, в условията на евентуалност спрямо предявените по чл.74 ТЗ, са заявени искове за прогласяване нищожност на някои от решенията на ОС, поради неспазване на изискуемата форма по чл.137 ал.5 вр. с ал.4 вр. с ал.1 т. 2 и т.5 ТЗ. Тези искове не са приети за разглеждане от състава на Софийски градски съд, с аргументацията, че като непредявени с първоначалната искова молба могат да бъдат разгледани само в хипотеза на чл.374 ал.2 ГПК, каквато не е налице, при това като главни, а не евентуални , спрямо исковете по чл. 74 ТЗ, съгласно разрешението на т. 2 от ТР 2/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд изцяло е възприел изводите на първоинстанционния състав, препращайки към мотивите му, на основание чл. 272 ГПК. Съдът допълнително е посочил, че съгласно съдебната практика на ВКС / съответно цитирана / , за да бъде допустим иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, ищецът следва да е съдружник в търговското дружество към момента на взимане на атакуваните решения, което обстоятелство не е налице в конкретния случай, досежно решенията на ОС на „ Сиус „ ООД, в лицето на едноличния собственик на капитала му, приети с л е д решението за изключване на жалбоподателя, поради незабавния ефект на последното за корпоративната общност. Приел е ,че липсва основание за спиране на производството по атакуване последващи решението за изключване на ищеца – съдружник решения на ОС, тъй като евентуалната отмяна на решението за изключването на съдружника ще действа занапред, т.е. не би възстановило легитимацията на ищеца като съдружник към момента на вземане на решенията. Решаващият въззивен състав е обосновал недопустимост на атакуване, по реда на чл. 74 ТЗ , решенията на едноличния собственик на капитала на ЕООД, поради липса на членствени правоотношения в последното.
Частната жалба, в частта й по п.2, съгласно описания в параграф първи на настоящото определение предмет, е по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК и подлежи на разглеждане , без обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.280 ГПК, касаещо частната жалба по п.1 от описания в настоящото определение предмет, жалбоподателят не формулира правен въпрос. Бланкетно сочи, че с обжалвания акт Софийски апелативен съд е допуснал съществени процесуални нарушения и се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които засягат дружественото право и установените права на съдружник в търговско дружество. Акцентира на обстоятелството, че с приемането на нов учредителен акт изцяло се променя функционирането на дружеството, в ущърб с интересите му , при евентуално възстановяване на членствени права, както и че не е отчетено обстоятелството по спряно вписване на промяната в обстоятелствата – резултат от атакуваните решения на ОС на „Сиус„ООД – в търговския регистър, по партидата на дружеството / последното обстоятелство се заявява за пръв път в настоящото производство и без доказателства / . Счита за основателно да бъде отчетена недобросъвестността в действията на оставащия съдружник. Сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но без да цитира съдебна практика. Самостоятелно се поддържа очевидна неправилност, по смисъла на чл.280 ал. 2 предл. трето ГПК, по същество обоснована с несподеляне правилността на съдебната практика, приемаща незабавно действие на решенията на ОС на ООД, във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, чрез органите му, независимо от невписването им в търговския регистър.
Липсата на формулиран правен въпрос е пречка за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт. Върховният касационен съд не е задължен самостоятелно да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал. 3 ГПК, а има единствено правомощието да го конкретизира. Дори да се приеме, като еднозначно и ясно изводим от изложението, въпроса – относно процесуалната легитимация на изключен съдружник да атакува, с иск по чл.74 ТЗ , решения на ОС на ООД , взети след решението за изключването му, но доколкото обстоятелствата, за които се отнасят, подлежащи на вписване, не са вписани в търговския регистър – въпросът би обосновал единствено общия селективен критерий , като би било невъзможно обосноваването на сочения допълнителен селективен критерий, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формираната съдебна практика еднозначно изключва принадлежността на такава легитимация, независимо от вписването в търговския регистър на обстоятелствата, до които се отнасят оспорените решения на ОС на дружеството. Взетите от ОС на съдружниците в ООД решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, чрез неговите органи, като вписването в търговския регистър няма отношение към това действие, т.е. конститутивното действие на вписването по чл.140 ал.3 и ал.4 ТЗ се проявява само спрямо третите за дружеството лица / така решения по т.д.№ 1068/ 2016 г. и т.д.№ 593/2017 г. на ІІ т.о. ВКС – цитирани и във въззивното определение – и описаните в тях предходни решения на състави на ВКС, в същия смисъл /. Извън това, касаторът не обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. трето ГПК. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния,без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима само от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта.
Атакуваното определение, в частта му за връщане на исковата молба, поради недопустимост на иска, не съдържа мотиви, разкриващи очевиден порок от вида на преждепосочените, а правилността на извода, относно липсваща процесуална легитимация на ищеца, е и надлежно обоснована с преждеупоменатата съдебна практика.
В частта си против определението на въззивния съд , за оставяне без разглеждане частната жалба на страната против определението на първоинстанционния съд, за неприемане , за общо разглеждане и решаване с предявения по чл.74 ТЗ иск , иска за установяване нищожност на някои от решенията на ОС на дружеството – ответник от 05.02.2018 г. , поради неспазване на чл.137 ал.4 вр. с ал.1 т.2 и т.5 ТЗ, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното определение не е преграждащо по отношение разглеждането на иск, за прогласяване нищожността на тези решения в самостоятелно производство, независимо дали би могъл да се квалифицира като инцидентен установителен иск, спрямо предмета на производството, в което е отказано разглеждането му / т. 7а от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС / . По начало, последващото му, спрямо предявяването на исковата молба, обективно съединяване с иска по чл.74 ТЗ би било допустимо само в хипотеза на чл.372 ал.2 ГПК – като инцидентен установителен иск, но преценката за приложимостта на чл.372 ал.2 ГПК в конкретния случай, предвид преждепосоченото задължително разрешение на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, очевидно е ирелевантна за преценката относно преграждащия характер на определението на първоинстанционния съд, а самостоятелна негова обжалваемост законодателят не е предвидил.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2677/05.08.2019 г. по в.ч.т.д. № 1396/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение № 6473/10.12.2018 г. по т.д. № 262/2018 г. на Софийски градски съд, за връщане исковата молба на Г. Х..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2677/05.08.2019 г. по в.ч.т.д. № 1396/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Г. Х., против определение № 6473/10.12.2018 г. по т.д. № 262/2018 г. на Софийски градски съд , с което е отказано приемането – за общо разглеждане и решаване в производството по предявения иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, иска на Г. Х. , за прогласяване нищожност на някои решения на ОС на „Сиус„ООД от 05.02.2018 г., вкл. последващо взети от едноличен собственик на капитала на дружеството на същата дата.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: