5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 453/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр.София,03.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Боян Балевски
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 453/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. К. от гр.София, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Г.Вълков от С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1525/30.11.2009 год., постановено по гр.дело № 2019/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, І-12 състав № 90/06.12.2007 год. по гр.дело № 02564/2006 год. апелативният съд е осъдил ответника-касатор на основание чл.81 от Закона за застраховането да заплати на ЗПАД”ДЗИ-Общо застраховане”, гр.София сумата 10 390 лева, представляваща обезщетение за вреди изплатени от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” за отстраняване на повредите на л.а.”Фиат Мареа” с рег.№ С 8950, настъпили при ПТП на 09.03.2002 год. по вина на С. К. управлявал л.а.”Опел Вектра” с рег.№ С 6958 след употреба на алкохол.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с данните по делото съдът е квалифицирал претенцията на ищеца като регресен иск по чл.81 ЗЗ вместо по чл.402, ал.1/отм./ТЗ какъвто е предявен. Навеждат се доводи, че в случая не е отчетена спецификата, че ищецът се явява едновременно застраховател на увредения собственик на МПС по застраховка „каско” и на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. В тази връзка, изплащайки обезщетение за третото увредено лице застрахователят се суброгира в правата му срещу причинителя на вредата на основание чл.402, ал.1/отм./ТЗ. Поддържа се становището, че регресният иск е недопустим поради обстоятелството, че твърдяното правно основание на заведения регресен иск е изплатена щета по застраховка „каско”, а не изплатена щета по застраховка „гражданска отговорност”, за да възникне правото на регрес на застрахователя срещу делинквента.
В изложението си касаторът не е конкретизирал основанието си за допускане на касационно обжалване, като най-общо е посочил, че спорът е за това дали обстоятелствата по случая дават основание за предявяване на регресен иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ както е посочил ищеца или регрес по чл.81 ЗЗ /респ. чл.407, ал.2-отм.ТЗ/, както е квалифицирана претенцията от съда. Твърди, че по този въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е налице противоречива съдебна практика и е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложени към жалбата три решения на различни състави на ВКС: по гр.дело № 1030/1992 год. на ІV г.о.; по гр.дело № 1785/2001 год. на V г.о.; по гр.дело № 2162/1994 год. на ІV г.о., както и на т.р.№ 14/03.01.1967 год. на ОСГК и ППВС № 7/04.10.1978 год.
Ответникът по касационната жалба „ДЗИ-Общо застраховане”АД, гр.София поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-водач на увреждащия автомобил, причинил ПТП след употреба на алкохол, да възстанови на застрахователя по риска „гражданска отговорност” изплатеното от него обезщетение на собственика на пострадалия автомобил. Квалифицирайки иска по чл.81 ЗЗ решаващият съд е приел, че в случая основание за предявяване на регреса е виновното противоправно поведение на ответника, който е причинил вредите, управлявайки пътно превозно средство под въздействие на алкохол при изрична забрана предвидена в чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП, който е бил в сила при настъпване на застрахователното събитие. Направен е извода, че тъй като виновният водач е застрахован при ищеца, застрахователят е изплатил по неговата застраховка „гражданска отговорност” обезщетение на увреденото лице и има право на регрес срещу делинквента, който е специален по отношение общият състав на чл.402/отм./ТЗ.
Видно от съдържанието на касационната жалба касаторът не е конкретизирал съществения правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като най-общо оплакванията се свеждат по правната квалификация на предявения иск, който според ответника е суброгационния иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ, а не регресния иск по чл.407, ал.2/отм./ТЗ, респ. чл.81 ЗЗ. Останалите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на поставения от касатора процесуален въпрос във връзка с правната квалификация на предявения иск. В постоянната си непротиворечива практика ВКС приема, че дадената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който е длъжен сам да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум, които позволяват да се индивидуализира твърдяното субективно право или правоотношение, чиято защита се претендира. В този смисъл е т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 год., както и р.№ 51/07.04.2009 год. по т.дело № 764/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., р.№ 176/03.11.2010 год. по т.дело № 118/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и др. постановени при действието на новия ГПК, представляващи задължителна съдебна практика съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. В случая правилно в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика апелативният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.81 ЗЗ, тъй като видно от изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, предмет на иска е регресното право на застрахователя по риска „гражданска отговорност” срещу застрахования делинквент причинил ПТП след употреба на алкохол.
За разлика от общата норма на чл.402, ал.1/отм./ТЗ, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право предвидено в чл.407, ал.2/отм./ТЗ и чл.81 ЗЗ има специален характер. То възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане – застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и той понася реално своята гражданска отговорност когато умишлено е увредил третото лице, както и когато щетите са причинени от водач на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо средство. В посочените хипотези застрахователят е освободен от задължението си спрямо застрахования делинквент по застраховката „гражданска отговорност”, независимо че последният е плащал застрахователни премии. В този смисъл е ППВС № 7/1977 год. Ето защо, тъй като в конкретния случай ответникът се явява едновременно застраховател на собственика на увреденото МПС и на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”, той може да ползува регресното си право по чл.407, ал.2/отм./ТЗ, респ. чл.81 ЗЗ срещу виновния причинител на ПТП употребил алкохол, а не се явява негов длъжник по сключения договор за застраховка „гражданска отговорност”. По този начин съдът е решил спора, с който е бил сезиран, поради което неправилно се явява оплакването на касатора, че е разгледан иск на непредявено основание. В тази връзка приложените към касационната жалба съдебни решения на различни състави на ВКС са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят различни казуси и са свързани с приложението на чл.402/отм./ТЗ, чл.334/отм./ЗЗД. Тези решения не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различният краен извод е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет на настоящото дело.
Наличието на задължителна съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос във връзка с правната квалификация на предявения иск каквато представляват цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК изключва основанието за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав № 1525/30.11.2009 год., постановено по гр.дело № 2019/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/