3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 03.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №455/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт В. Ш., срещу определение №825 от 02.06.2011 г. по гр.дело №598/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №1287 от 18.02.2011 г. по гр. дело №1829/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и жалбоподателят е осъден да заплати И. Г. В. 480 лв. С първоинстанционното разпореждане е върната въззивната жалба на [фирма] срещу решение №1773 от 15.12.2010 г. по гр. дело №1829/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това дали съдът трябва да укаже изрично законовия срок, в който трябва да бъдат отстранени нередовностите на въззивната жалба и дали се дължат деловодни разноски в производството по обжалване разпореждането за връщане на въззивниата жалба. Сочи, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представеня определение на ВКС.
Ответникът по частната жалба И. Г. В., [населено място], не е заявил становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред ВКС съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в указания едноседмичен срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите на въззивната жалба като не е внесъл следващата се държавна такса.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси в случая са релевантни за изхода на делото, но касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като те не се решават противоречиво от съдилищата. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, включително и представената от самия жалбоподател. Според нея съобразно разпоредбата на чл.275, ал.2 ГПК във вр. с чл.262, ал.1 ГПК ако частната жалба не отговаря на изискванията за редовност, то на страната се съобщава в едноседмичен срок да отстрани нередовностите, а деловодни разноски се присъждат при приключване разглеждането на спора по същество, както е в случая.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №825 от 02.06.2011 г. по гр.дело №598/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.