О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 03.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.12.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1165/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Г. С. от [населено място] против решение от 04.02.2011г. на Софийски градски съд,административно отделение,постановено по гр.д.№9988/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение № І-24-9 от 3.04.2010г. по гр.д.№7983/2006г. по описа на Софийски районен съд,Іго,24 състав.
С изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че налице основанията на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като, /цитирам/:
„1.С обжалваното въззивно решение СГС,Административно отделение,се е произнесъл по материалноправен въпрос- доказване на правото на собственост по реда на член 108 от ЗС при наличието на предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост и наличието на годен административен акт и съдебно решение,постановено по член 14 ал.3 ЗСПЗЗ по гр.д.№11529/2002г. на СРС,49 състав.
2.По делото е установено,че приложеното по делото съдебно решение по посоченото по-горе гражданско дело е влязло в законна сила без да е обжалвано от ответника по същото дело –ОСЗ-П. и съгласно член 302 ГПК има задължителен характер за гражданските съдилища. В подкрепа на това становище е Решение №9762/13.07.2010г. по а.д.№13122/2009г. на ВАС,ІVотд.”,след което се цитира част от постановеното с мотивите на това решение на Върховния административен съд,както и се позовава на т.4 на ТР №6/2005г. на ОСГК на ВКС и в заключение,касаторът твърди/цитирам/:
„В настоящия казус въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдебната практика като е разширил приложното поле на тълкувателното решение и върху казус,който не е обхванат от цитирания текст.”
В писмения си отговор,ответникът по касационната жалба [фирма] София,счита че не налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София,в писмения си отговор,моли да се постанови определение,с което да не допусне касационно обжалване на въззивното решение,поради липса на посочените предпоставки за това.
Преди всичко в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда.Съгласно възприетото в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил изводите на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт, ще се направи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението ме,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложението на касатора,цитирано почти изцяло по-горе,в същото липсва посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил правните изводи на съда.В съдържанието на същото се излагат фактически констатации по делото и предмета на спора,като се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които се сочи съдебна практика на ВКС,както и такава на ВАС,която е неотносима към настоящото производство.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.02.2011г. на Софийски градски съд,административно отделение,ІІІ-б състав,постановено по гр.д.№9988/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: