4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 03.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1105 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Н. М. срещу решение № 23 от 21.01.2016г. по в.т.д. № 695/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 326 от 18.08.2015г. по т.д. № 213/2014г. на Старозагорски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отменено решението за изключване на съдружника [фирма], обективирано в протокол от 19.06.2014г. на ОС на съдружниците на [фирма] и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски в размер на 1 595 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновност. Поддържа, че при решаването на спора въззивният съд е подходил изключително формалистично, ценейки едностранчиво събраните доказателства, без да отчита други, установени факти от значение за спора, в това число, че куриерската пратка, съдържаща поканата за провеждане на общото събрание, е адресирана до управителя на съдружника [фирма] и е връчена на адреса на управлението на този съдружник и поради това, което и лице да е получило поканата, е приложима разпоредбата на чл.301 ТЗ с оглед присъствието на представител на съдружника на проведеното общо събрание. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Следва ли при своята преценка долко е редовно уведомяването на търговеца – съдружник в О. за свикване на общо събрание на съдружниците в това О. съдът да се ръководи единствено от редовното оформление на облатната разписка за връчването чрез куриер на поканата за свикването на общото събрание лично на управителя или следва съдът да цени за редовността на уведомяването съвкупно обстоятелствата досежно: 1) Наличието на данни в обратната разписка за връчване на поканата лично на конкретно лице, приело поканата на адреса на управление на търговеца; 2) Фактът, че лицето, приело поканата, се е явило на насроченото общо събрание, легитимирайки се като представител на дружеството съдружник в О., което провежда събранието; 3) Фактът, че лицето, присъствало на проведеното общо събрание, е участвало активно в работата му – правило е предложения, излагало е аргументи, защитни тези от името на дружеството – съдружник, а по същество и в негов интерес и най-после е подписало протокола от събранието като представител на дружеството съдружник, макар и с особено мнение, изразено саморъчно.
2. Приложима ли е в горната хипотеза презумпцията на чл.301 ТЗ, след като търговецът – съдружник в О. не е изрично оспорил факта на връчването на поканата на лицето, приело да я получи, и не е изрично оспорил действията на това лице по представителство на търговеца, извършени в хода на провелото се общо събрание.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че поканата до [фирма] за общото събрание на съдружниците на 19.06.2014г. е била изпратена от подател [фирма] /другият съдружник в [фирма]/ с куриерска пратка чрез курерска фирма [фирма], адресирана до Н. Д. като управител на дружеството, въпреки че от 03.06.2014г. като управител в ТР вече е вписан Г. Д., както и че разписката не съдържа подпис на Н. Д. въпреки отбелязването, че му е връчена лично на 10.06.2014г. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода за липса на редовно и своевременно връчена покана на [фирма] за общото събрание на съдружниците в [фирма] на 19.06.2014г. Във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивният съд е обсъдил чл.24, чл.25 и чл.26 от Общите условия на „Е. експрес” и е счел за неоснователна тезата, че за удостоверяване на връчването не е нужен подпис на получателя, а са достатъчни само отбелязването за връчване и подписът на куриера. Счел е за ирелевантни доводите на въззивника, че този съдружник е бил призован по същия или по подобен начин за други провеждани общи събрания на съдружниците на същото дружество, на същия адрес, като е изложил съображения, че преценката за редовността на процедурата за свикване и провеждане на общото събрание се прави за всеки конкретен случай и че утвърдената в тази връзка практика на дружеството противоречи на задължителните разпоредби на закона и/или на дружествения договор.
Въззивният съд е посочил още, че към датата на провеждане на общото събрание Н. Д. не е разполагал представителна власт нито по силата на учредителния акт, нито по силата на изрично пълномощно от представляващия дружеството Г. Д., поради което не е могъл валидно да представлява съдружника на проведеното събрание, да прави изявления или да извършва каквито и да било действия от името на това дружество. С оглед на това е заключил, че присъствието на Н. Д. на процесното общо събрание и липсата на изрични възражения относно провеждане на събранието не биха могли да санират установения порок във връзка със свикването на това събрание.
Поради извода за нередовно връчване на покана на съдружника [фирма] за проведеното на 19.06.2014г. общо събрание на съдружниците въззивният съд е достигнал до крайния извод за незаконосъобразност на приетото на това събрание решение за изключване на този съдружник.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението въпроси не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въпросите са предпоставени от твърдението за наличие на данни в обратната разписка за връчване на поканата за процесното общо събрание лично на конкретно лице – обстоятелство, което въз основа на събраните по делото доказателства е изрично отречено от въззивния съд предвид липсата на подпис на обратната разписка на Н. Д., до когото в качеството му на управител е адресирана поканата. Въззивният съд е взел предвид и установената по делото липса на представителна власт на Н. Д. по отношение на [фирма]. Вторият формулиран въпрос също не съответства на мотивите на въззивния съд и на данните по делото, тъй като въззивният съд не е приел, че липсва изрично оспорване на факта на връчване на поканата, а и в исковата молба е оспорено, че покана за процесното общо събрание е връчена на дружеството. Поради това поставените въпроси не отговорят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за връчване на покана за общо събрание на търговско дружество и по прилагане на разпоредбата на чл.301 ТЗ е формирана постоянна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. От друга страна, отговорът на поставените от касатора въпроси е обусловен от конкретните факти по делото, поради което не може да се приеме, че би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 21.01.2016г. по в.т.д. № 695/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: