– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
София, 03.01.2018 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 (двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3692 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 4349/25.07.2017 година, подадена от Д. Е. К. и А. Ж. К., срещу определение № 391/05.07.2017 година на Апелативен съд В., гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 282/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна е потвърдил определение № 1171/28.04.2017 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2469/2014 година. С последното е оставена без уважение подадената от Д. Е. К. и А. Ж. К. молба по чл. 40, ал. 1 от ЗОПДНПИ, с вх. № 7836/17.03.2017 година, за разрешаване на плащане на техни задължения към НАП по ревизионни актове, както следва: 60 192.68 лева за Д. Е. К. по ревизионен акт №[ЕИК]/23.01.2013 година и ревизионен акт №[ЕИК]/03.07.2014 година и 34 280.67 лева за А. Ж. К. по ревизионен акт №[ЕИК]/03.07.2014 година, както и други данъчни задължения, които са избегнати като не е подадена данъчна декларация или е подадена такава, в която е потвърдена неистина или е затаена истина, за което е образувано ДП № 26/2016 година на О. Д. или общо сумата от 94 473.35 лева, която е част от сумата 485 000.00 лева, върху която е наложен запор с определение № 484/18.07.2014 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. 480/2014 година. В частната си касационна жалба Д. Е. К. и А. Ж. К. твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно и е поискал неговата отмяна, като бъде поставеното друго, с което молбата им да бъде уважена. Същевременно в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частните касатори твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на определението на Апелативен съд В..
Ответникът по частната касационна жалба К…. [населено място] е подал отговор на същата, с вх. № 5028/23.08.2017 година, с който е изразил становище, че жалбата е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Ако това не бъде възприето е жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Д. Е. К. и А. Ж. К. са били уведомени за обжалваното определение на 18.07.2017 година, а подадената от тях частна касационна жалба е с вх. № 4349/25.07.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗОПДНПИ след влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на К…. [населено място] съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост. Именно по такава молба, подадена от заинтересованите лица Д. Е. К. и А. Ж. К. се е произнесъл съставът на Апелативен съд Варна с обжалваното определение № 391/05.07.2017 година, постановено по гр. д. № 282/2017 година. По силата на чл. 40, ал. 2 от ЗОПДНПИ съдът е длъжен да се произнесе по молбата на ал. 1 на същата разпоредба незабавно с определение, което подлежи на обжалване. От тълкуването на посочената разпоредба е видно, че същата урежда възможност за обжалване на определението на съда, който е компетентен да се произнесе по молбата като първа инстанция, но не и такава за обжалване на определението на въззивната инстанция. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗОПДНПИ в случай че съдът уважи молбата по чл. 40, ал. 1 от ЗОПДНПИ, той трябва да вдигне и наложените върху съответните имущества обезпечителни мерки. Затова определението, с което молбата по чл. 40, ал. 1 от ЗОПДНПИ се уважава има характера на такова за отмяна на допуснатото обезпечение. От посоченото следва извода, че разпоредбата на чл. 40 от ЗОПДНПИ урежда допълнително основание за отмяна на допуснатото по реда на този закон обезпечение, наред с общото такова по чл. 402 от ГПК, поради което постановеното въз основа на нея определение е такова постановено в обезпечително производство. Това производство съгласно ТР № 1/21.07.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2010 година на ОСГТК на ВКС е двуинстанционно и постановените в него актове не подлежат на касационен контрол, с изключение на посочения в решението случай, който впоследствие е закрепен нормативно в разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от ГПК.
В разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗОПДНПИ е предвидено че определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок, който тече за молителя от датата на връчване на определението, а за ответника по обезпечението-от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда. Липсва обаче изрично предвидена възможност за касационно обжалване на определението, като тази по чл. 23, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), а в чл. 56 от ЗОПДНПИ изрично е предвидено, че за неуредените в закона въпроси относно обезпечителното производство се прилагат разпоредбите на ГПК. Това препращане води до приложението на разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от ГПК по отношение на възможността за касационно обжалване на постановените в обезпечителното производство по ЗОПДНПИ определения. Затова определенията, с които съдът се произнася по допускането на обезпечение подлежат само на въззивно обжалване, с изключение на случаите по чл. 396, ал. 2 от ГПК, когато е допустим и касационен контрол при наличието на обстоятелства по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В този смисъл определение № 58/03.02.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 230/2015 година, определение № 454/07.10.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 4471/2015 година, определение № 40/09.02.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 106/2016 година, всичките по описа на ВКС, ГК, І г. о.; определение № 218/13.07.2015 година, постановено по ч.гр. д. № 3523/2015 година, определение № 219/13.07.2015 година, постановено по ч.гр. д. № 1847/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.; определение № 133/04.03.2015 година, постановено по ч. гр.д. № 587/2015 година, определение № 272/11.05.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 727/2015 година, определение № 401/29.06.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 3122/2015 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така и определение № 31/21.01.2013 година, постановено по ч. гр. д. № 7/2013 година, определение № 154/04.03.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 815/2015 година, определение № 730/12.11.2015 година, постановено по ч.гр. д. № 5330/2015 година, определение № 151/30.03.2016 година, постановено по ч.гр. д. № 1300/2016 година и определение № 208/24.04.2017 година, постановено по ч.гр. д. № 1501/2017 година, петте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
С оглед на посоченото обезпечителното производство по ЗОПДНПИ е двуинстанционно и постановените в него съдебни актове подлежат на въззивно, но не и на касационно обжалване. Последното ще е допустимо, при наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки, само ако въззивната инстанция, след като е отменила отказ на първата такава за допускане на обезпечението, е допуснала такова, респективно е отменила отказа за отмяна на обезпечението и го е отменила. Конкретния случай не е такъв, поради което обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване. Затова подадената срещу него частна касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Без значение е обстоятелството, че в това определение е посочено, че подлежи на касационно обжалване. Правото на обжалване възниква и може да бъде упражнено само при наличието на установените в закона предпоставки за това, поради което погрешните указания в тази насока са без правно значение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 4349/25.07.2017 година, подадена от Д. Е. К. с ЕГН [ЕГН] и А. Ж. К. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], А и със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Г. А., срещу определение № 391/05.07.2017 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 282/2017 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3692/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.