О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 03.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1898/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2858/23.03.2017г.,подадена от М. К. А.,против решение №70/22.02.2017г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№43/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №228/07.11.2016г. постановено по гр.д.№424/2016. по описа на Районен съд,гр.Свиленград-за признаване за установено,на основание член 124,ал.1 ГПК,по отношение на ответника М. К. А.,че ищецът Н. Т. С., е собственик по давностно владение на недвижим имот,представляващ стопанска сграда-Обор,със застроена площ от 520 кв.м,построена в ПИ №000259 в землището на [населено място],област Х.,с площ на имота 1429 кв.м и с начин на прайно ползване-стопански двор в м.”Б. д.”,като отменя на основание член 537,ал.2 ГПК констативен нотариален акт №57/2015г. на нотариус М. М..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Н. Т. С.,чрез пълномощника си адвокат М. Х.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че процесният имот представлява самостоятелен обект и може да бъде предмет на търсената защита,като с доказателствата по делото е установено,че ищецът с договор №20/26.04.2002г.,след проведен търг е закупил процесната сграда,от която дата е установено и владение върху вещта,което владение продължава и до настоящия момент,явно необезпокоявано и с намерение че свои обекта,на което никой не се е противопоставил,поради което на основание член 79 ЗС е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение.За да достигне до тези изводи,съдът е обсъдил всички доказателства по делото,преценил е поотделно показанията на разпитаните свидетели,като за всеки от тях е изложил доводи за последователността и непосредствеността им,и е обосновал изводите си за това,кои счита за достоверни и кои от тях са противоречиви и не достатъчно ясни по своето съдържание.В резултат на това,съдът е стигнал до крайния извод,че ищецът съгласно член 154,ал.1 ГПК е доказал наличието на фактите,на които основава своята претенция.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложени към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като/цитирам/:
„Считам,че по отношение на решение №70/22.02.2017г. по в.гр.д.№43/2017 по описа на ОС Хасково е налице касационното основание за отмяната му съгласно член 280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като този съдебен акт противоречи на практиката на Върховния касационен съд,обективирана в ТР №101/28.10.2016г. по гр.д.№853/2016г. на ІІ ро г.о. на ВКС,ТР №236/18.11.2013г. по гр.д.№2810/2013г. на І го на ВКС,според които съдът е длъжен да анализира поотделно депозираните свидетелски показания,да посочи въз основа на кои от тях обосновава своите изводи,защо приема част от тях за релевантни,включително и със съпоставянето им с останалите доказателства,свързани с решаването на спора.В настоящия казус ОС Хасково не е направил всичко това и базирал показанията си на един- единствен свидетел,които обаче са в противоречие не само с останалите писмени доказателства,но и с всички писмени доказателства.”
Видно от съдържанието на цитираните по-горе решаващи мотиви на обжалваното въззивно решение,същото е постановено не в противоречие,а в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС- решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,тъй като съдът е формулирал правните си изводи след обсъждане на всички доказателства по делото,както гласните ,със самостоятелна преценка за всяко от тях,така и във връзка със събраните по делото писмени доказателства,изрично отбелязвайки връзката и съответствието помежду им за установяване на твърдяните от ищеца факти,на които последният е основал претенцията си.Доводите,които касаторът сочи в изложението си се основават на негови твърдения,което обаче не кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основания за допускане на касациионно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №70/22.02.2017г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№43/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: