7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
С., 03.01. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2430 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 12495/26.04.2018 г. от Е. Н. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-Б., против въззивно решение № 455 от 16.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 66 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 4 с-в, с което като е потвърдено решение № 4648 от 14.11.2017 г. по гр.д. № 4393/2017 г. на Варненския районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на [фирма] да заплати на Е. С. солидарно с [фирма] следните суми: 893, 31 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. март 2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 100, 19 щ. д., представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015 г. до 03.06.2016 г.; 852, 29 щ. д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. април 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 95, 59 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015 г. до 03.06.2016 г.; 397, 83 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. юли 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и 30, 45 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до 03.06.2016 г.; 1060, 80 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от 01.08.2015 г. до 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 81, 20 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до 03.06.2016 г. С първоинстанционното решение № 4648 от 14.11.2017 г. по гр.д. № 4393/2017 г. на Варненския районен съд така предявените искове са били уважени срещу първия ответник [фирма] и в тази част то е влязло в сила като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з от К. отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба; 2) допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 от К., да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. – допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице, да бъде наемател, респ. – пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг; и 3) длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на третия правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ІV-то г.о. на ВКС, решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. на І-во г.о. на ВКС и решение № 341/11.11.2011 г. по гр.д. № 992/2010 г. на І-во г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. Ш. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени оценяеми искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с цена над 5 000 лв. и обусловени от тях искове по чл. 245, ал. 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът-ищец е изпълнявал длъжността „моряк“ по два трудови договора с [фирма], през периода 22.12.2014 г. – 26.04.2015 г. и през периода 14.07.2015 г. до 02.09.2015 г., на моторен кораб „Батя“, както и че работодателят не му е заплатил процесното трудово възнаграждение. Приел е за установено и че подписите, положени за чартьорите в договор от 07.05.2013 г. между ответното [фирма] и „Ш. Л. С.А“, са изпълнени от К. Н. И., както и че „Ш. Л. С.А“ е осъществявало реалната експлоатация на кораба. Приел е за установено и че по силата на същия договор за подбеърбот чартър ответното [фирма] е отдало под наем на „Ш. Л. С.А“ – М. острови, за срок 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. моторния кораб „Батя“, плаващ под български флаг, регистриран в пристанище В., както и че вписването е било заличено на 17.11.2015 г. поради продажбата на кораба на трето лице. При така приетите за установени обстоятелства, въззивният съд е намерил, че основният спорен въпрос по делото е дали ответникът [фирма] е солидарно отговорен с другия ответник [фирма]. В тази връзка е приел, че както в исковата молба, така и във въззивната жалба ищецът обосновава материалноправната легитимация на [фирма] по предявените искове солидарно с първия ответник – [фирма], с твърдения, че през процесния период същият е бил беърбоут чартьор на кораба, съответно с приложението на чл. 199з К.. Приел е, че съобразно § 1, т.17 и т.25 ДР К., „беърбоут чартър” е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба. „Беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за определен срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а К., договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба. Нормата на чл. 199г К., от своя страна предоставя възможност, в случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него – в настоящия случай под-беърбоут чартьор е „Ш. Л. С.А.“, М. острови. Нормативно уредени са и задълженията на наемателя по договора за беърбоут чартър, приложими и за договора за под-беърбоут чартър, като е предвидено че търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, както и всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка – чл. 199ж от К.. Според чл. 199з от К. (Отговорност на наемателя пред трети лица) наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества. Приел е, че от друга страна, на основание т. 2 на чл. 225а от К. с договора за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя и комплектуването на корабния екипаж с правоспособни морски лица. Кодекса за търговското корабоплаване дава легална дефиниция на понятията „корабособственик” и „корабопритежател” като създава ясно разграничение между тях. Съгласно чл. 9, ал. 3 К. корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание. В случая е приел за установено, че с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г. корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“, е предоставил м/к „Батя“ под наем на [фирма] за срок от 11.01.2012г. до 06.01.2017г., както и че на 07.05.2013 г. [фирма] (понастоящем АД) е преотдал под наем кораба на „Ш. Л. С.А“, за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., а на същата дата последното дружество е сключило с [фирма] договор за корабен мениджмънт на м/к „Батя“, както и че е безспорно, че и двата трудови договора на ищеца са сключени с корабния мениджър [фирма]-В., който при сключването му е действал от свое име. Прието е, че с преотдаването под наем на кораба ответникът [фирма] е придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл.9, ал.3 К. и затова задължението за заплащане на възнаграждението е за сметка на наемателя, т.е. на „Ш. Л. С.А.“, а не на първоначалния наемател. Прието е за неоснователно позоваването от страна на ищеца на разпоредбата на чл.199з К., доколкото същата се отнася до вреди, възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, каквото качеството нямат членовете на екипажа. За пълнота е отбелязано, че в конкретния случай трудовите договори на ищеца са сключени с [фирма], като в същите не е упоменато, че дружеството действа съобразно предоставени му правомощия по договор за корабен мениджмънт с „Ш. Л. С.А.“, М. острови. По тези съображения е прието от въззивния съд, че правата и задълженията по трудовите договори са възникнали в правната сфера на [фирма], като заплатените трудови възнаграждения от корабния мениджър са въпрос на вътрешни отношения между него и корабособственика към процесния период – „Ш. Л. С.А.“. По тези съображения и предвид липсата на договорно или законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника [фирма] за заплащане на претендираните суми, въззивният съд е намерил предявените срещу него искове за неоснователни.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, намира следното:
Правният въпрос – обхваща ли установената в разпоредбата на чл. 199з К. отговорност на беърбоут чартьора пред трети лица и отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения, не се явява обуславящ за изхода на делото. За да отхвърли иска срещу ответника [фирма], въззивният съд е приел, че през процесния период (2015 г.) ответното дружество не е имало качеството на корабопритежател на моторен кораб „Батя”, поради което не следва да отговоря за вземания по трудови правоотношения с екипажа на кораба. Както разходите по експлоатация на кораба, в т.ч. възнаграждението на екипажа на кораба (чл. 199ж К.), така и вредите, възникнали във връзка с тази експлоатация (чл. 199з К.), са за сметка на наемателя (беърбоут чартьора). Доколкото е прието, че ответникът не е имал качеството на наемател, въпросът какво включват вредите по чл. 199з К. няма отношение към изхода на спора.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 К. и корабът е плавал под българско знаме, е основателен. Въпросът е обуславящ изхода на делото, не е намерил разрешение в установената съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Основание за допускане на касационно обжалване дава и правният въпрос от процесуално естество – длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. Съгласно установената практиката на Върховния касационен съд, във въззивното решение съдът е длъжен да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, в т.ч. доводите кои доказателства са относими към спора и кои факти приема за установени въз основа на тези доказателства. Изводът, че в процесния период през 2015 г. наемател (беърбоут чартьор) на моторен кораб „Батя” не е ответникът [фирма], а трето неучастващо по делото лице – „Ш. Л.” С.А., съдът е формирал въз основа на доказателствата, че договорът му като подбеърбоут чартьор е вписан в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър, при Изпълнителна агенция „Морска администрация”, за периода от 07.03.2013 г. до 07.05.2016 г.; че „Ш. Л.” С.А. е сключило договора за мениджмънт и е изплащало мениджърско възнаграждение на ответника [фирма] (в изпълнение на който са сключени трудовите договори с ищеца). Съдът е формирал тези изводи без да обсъди въведените с въззивната жалба доводи, че в корабния дневник е вписано наименование на корабособственика [фирма]; че корабът е плавал под български флаг, както и че вписването в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър, на договора с „Ш. Л.” С.А. е в нарушение на българското законодателство, поради което не е породило правно действие. Не е обсъдил и представените в подкрепа на тези доводи доказателства. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед предмета на делото – трудов спор за неизплатени от работодателя възнаграждения, касаторът ищец не дължи внасяне на държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 455 от 16.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 66 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 4 с-в.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: