О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 03.01.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4512 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 5614 от 24.07.2017 г. на К. Й. М., която е насочена срещу:
(1) Решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр.д.№ 50/2003 г. по описа на РС – Несебър,
(2) Решение от 04.10.2004 г. по гр.д.№ 719/2004 г. по описа на ОС – Бургас,
(3) Решение № 191 от 26.02.2008 г. по гр.д.№ 356/2007 г. по описа на ВКС, П. г.о. и
(4) Решение № ІІ-121 от 27.09.2013 г. по гр.д.№ 1253/2013 г. на ОС – Бургас.
Твърди се, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането е съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна, да отмени атакуваните решения, както и да присъди разноски.
Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата [община] чрез адвокат А. Т. от САК, в който се оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Претендира разноски.
Преписи от молбата за отмяна са връчени на останалите страни по гр.д.№ 50/2003 г. по описа на РС – Несебър – А. Д. К., К. И. Д., К. И. К., Д. С. Д., Б. С. Д., Д. К. Д., З. В. Д. – Н. и В. К. Д., които не са подали отговори по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира, че същата е изцяло процесуално недопустима по следните съображения:
На първо място – производството пред районния съд е образувано по претенции, предявени от [община] срещу А. Д. К., К. И. Д., К. И. К., Д. С. Д., Б. С. Д., Д. К. Д., З. В. Д. – Н., В. К. Д. и К. Й. М., по които ответниците не се явяват задължителни необходими другари. По тази причина ответниците в исковото производство извън молителката К. Й. М. не са легитимирани да участват в извънинстанционното производство по глава ХХІV от ГПК и производството по отношение на тях следва да бъде прекратено поради отсъствието на процесуална легитимация.
Актът посочен по-горе под № 2 – Решение от 04.10.2004 г. по гр.д.№ 719/2004 г. по описа на ОС – Бургас, представлява въззивно решение, постановено при първото разглеждане на спора от въззивния съд. Същото е отменено изцяло с решение № 2914 от 18.01.2006 г. по гр.д.№ 2/2005 г. по описа на ВКС, Четвърто г.о. Това означава, че Решение от 04.10.2004 г. по гр.д.№ 719/2004 г. по описа на ОС – Бургас не е годно да бъде обект на отменителното производство. Това е причината, поради която следва да бъде прекратено производството по молбата за отмяна, в частта й, насочена срещу този съдебен акт.
Актът посочен по-горе под № 3 – Решение № 191 от 26.02.2008 г. по гр.д.№ 356/2007 г. по описа на ВКС, П. г.о., съдържа диспозитив в две части: (1) обезсилва решението на ОС – Бургас от 18.07.2006 г. по гр.д.№ 45/2006 г. /постановено при второто разглеждане на спора от въззивния съд/ в частта, с която е отменен н.а.№ 15, т. І, рег.№ 68, д.№ 13 от 09.01.2003 г. на нотариус с район на действие РС – Н. и прекратява производството по искането по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ в тази му част, както и (2) ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от К. Й. М. касационна жалба срещу останалата част от решението на ОС – Бургас от 18.07.2006 г. по гр.д.№ 45/2006 г. В първата му част диспозитива на Решение № 191 от 26.02.2008 г. по гр.д.№ 356/2007 г. по описа на ВКС, П. г.о. постановява благоприятен за К. Й. М. правен резултат, защото обезсилва отменяването на н.а.№ 15, т. І, рег.№ 68, д.№ 13 от 09.01.2003 г., с който е оформена сделката за продажбата на процесния имот на К. Й. М.. Това означава, че К. Й. М. няма правен интерес от отменяването на Решение № 191 от 26.02.2008 г. по гр.д.№ 356/2007 г. по описа на ВКС, П. г.о. в неговата първа част и молбата й в тази й част е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. По отношение на втората част от решението на ВКС, П. г.о. са изцяло важими разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които „не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска”. Макар да е наименован „Решение”, в тази му част актът на ВКС, П. г.о. има характер на определение за прекратяване на производството по касационното гр.дело № 356/2007 г. и не е постановено в резултат от отказ от иска, поради което по отношение на него не е допустимо да се провежда отменително производство. Ето защо и в тази й част молбата за отмяна е процесуално недопустима.
По отношение на актове № 1 и № 4 – Решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр.д.№ 50/2003 г. по описа на РС – Несебър и Решение № ІІ-121 от 27.09.2013 г. по гр.д.№ 1253/2013 г. на ОС – Бургас, следва да се има предвид следното:
С Решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр.д.№ 50/2003 г. на РС – Несебър е уважен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ предявен от [община] за собствеността върху имот, попадащ в територията на бивш пионерски лагер, като установяването правата на ищцовата община е постановено по отношение на първите девет ответници, без молителката К. Й. М.. По отношение на последната е постановен само отхвърлителен диспозитив по претенцията по чл. 108 ЗС с мотив, че същата не упражнява фактическа власт върху терена. В резултат от подадена на 26.09.2012 г. от [община] молба, с въззивно Решение № ІІ-121 от 27.09.2013 г. по гр.д.№ 1253/2013 г. на ОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на първоинстанционното Решение № 227 от 14.01.2004 г., в резултат от което действието на установителния диспозитив е разпростряно и по отношение на ответницата К. Й. М.. Това легитимира настоящата молителка като надлежна страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК да търси отмяната на актове № 1 и № 4. Последното налага да се пристъпи към преценка дали молбата за отмяна на тези актове съдържа изложение на надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че на тези въпроси не може да се отговори утвърдително по следните съображения:
В молбата се твърди, че на 15.05.2017 г. молителката случайно получила от съседи 5 нотариални акта, съставени в периода 1996 г. – 2003 г., които са съхранявани от „съответните държавни органи”. Молителката твърди, че приобщаването на тези документи към доказателствения материал е годно да промени правния резултат по спора, тъй като доказват, че наследодателят на нейните частни праводатели (продавачите по н.а.№ 15 от 09.01.2003 г.) е бил оземлен относно процесния имот. Споменава още, че „от представените скици се доказва, че нашия имот не е засегнат от мероприятието „пионерски лагер”, тъй като върху него не е било извършено застрояване”. Скици, обаче, към настоящата молба не са представени. С представянето на такива молителката е обосновала своя предходна молба за отмяна, по която е било образувано гр.д.№ 5101/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., приключило с постановеното от ВКС Решение № 187 от 24.10.2016 г. Последното мотивира настоящия състав да приеме, че доводът, че имотът не е засегнат от мероприятието „пионерски лагер”, обоснован с представянето на скици, е преклудиран, доколкото правото да се иска отмяна на това основание вече е упражнено, а основателността му – отречена с Решение № 187 от 24.10.2016 г. по гр.д.№ 5101/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. Повторното предявяване на молба за отмяна на същото основание е недопустимо.
Що се отнася до основанието за отмяна, обосновано с представените 5 бр. нотариални актове, на първо място съдът приема, че същите не представляват „нови доказателства” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Само по себе си отсъствието им в кориците на делото не е достатъчно, за да бъдат квалифицирани документите като „нови писмени доказателства” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Необходимо е още пропускът от представянето им по делото да не се дължи на небрежно водене на делото от съответната страна. В случая самата молителка признава, че нотариалните актове са съхранявани от „съответните държавни органи”, а това е Службата по вписванията. Молителката не сочи да е съществувала каквато и да е пречка за снабдяването й с тези документи в периода на висящност на делото – от образуването му с депозирането на исковата молба на 21.02.2003 г. до 09.05.2006 г., когато са приключени устните състезания при второто разглеждане на спора от въззивния съд по гр.д.№ 45/2006 г. на ОС – Бургас. Дори най-благоприятният за молителката от гледна точка на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК момент изисква съществувалите в периода на разглеждане на делото документи, достъпът до които е бил възможен при нормално проявена грижа за водене на делото, да са представени до 17.09.2013 г. – датата на заседанието, в което е приключено разглеждането на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Депозирането на документите не просто повече от три месеца, а години по-късно (с молбата от 24.07.2017 г.) се дължи на небрежното процесуално поведение на молителката, което не може да бъде поправено поради изтичането на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.
За пълнота следва да се посочи още, че елемент от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е съответните документи да са от съществено значение за делото, т.е. да са годни да променят крайните изводи на съда, ако са му били известни. Видно от мотивите на влязлото в сила решение по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, фактът относно оземляването на К. И. Д. не е бил подлаган на съмнение от инстанциите по съществото на спора. Този факт е подложен на съмнение само в съобразителната част на Решение № 191 от 26.02.2008 г. по гр.д.№ 356/2007 г. по описа на ВКС, П. г.о. Както вече се посочи, този акт не е източник на сила на пресъдено нещо и изложените в мотивите му разсъждения по съществото на спора за собственост са само становище на съответния състав, които не са част от правораздавателната воля, формирана с Решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр.д.№ 50/2003 г. по описа на РС – Несебър, Решение № 108 от 18.07.2006 г. по гр.д.№ 45/2006 г. по описа на ОС – Бургас и Решение № ІІ-121 от 27.09.2013 г. по гр.д.№ 1253/2013 г. на ОС – Бургас. С цитираните актове претенциите на [община] са уважени не защото наследодателят на частните праводатели на молителката не е бил собственик на имота преди колективизацията на земята, а защото е прието за установено валидно отчуждаване на терена, извършено за нужди на [община], както и че е реализирано мероприятието, за което е било извършено отчуждаването с произтичащата от това приложимост на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, изключващ земеделската реституция. Това означава, че документите, ангажирани в настоящото производство в подкрепа на твърдението, че К. И. Д. е бил оземлен с процесния имот, не са годни да доведат до промяна на формирания извод за основателност на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
Предвид прекратяването на производството, ответникът по молбата за отмяна има право да получи разноските, направени за защита в настоящото производство – сумата 2 500 лв., заплатена на Адвокатско дружество „Г. и партньори” по банков път като възнаграждение за процесуално представителство (л. 20 и 21).
Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх.№ 5614 от 24.07.2017 г., подадена от К. Й. М. срещу Решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр.д.№ 50/2003 г. по описа на РС – Несебър, Решение от 04.10.2004 г. по гр.д.№ 719/2004 г. по описа на ОС – Бургас, Решение № 191 от 26.02.2008 г. по гр.д.№ 356/2007 г. по описа на ВКС, П. г.о. и Решение № ІІ-121 от 27.09.2013 г. по гр.д.№ 1253/2013 г. на ОС – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4512/2018 г. по описа на ВКС, Второ г.о.
ОСЪЖДА К. Й. М. ДА ЗАПЛАТИ на [община] сумата 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл.7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: