О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 03.01.2020 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 3738 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предмет на разглеждане е касационна частна жалба вх. № 15717 от 16.08.2019 г. на З. В. С., подадена чрез адвокат Б. Т. от САК, срещу определение № 2126 от 25.06.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 2874/2019 г. на АС – София, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 29382 от 12.12.2018 г. по гр.д.№ 16906/2015 г. на СГС, І-2 г.о. Искането е въззивното определение да бъде отменено и делото – върнато на СГС за продължаване на производството.
Ответниците по касация Й. К. Ц. и „Първа инвестиционна банка” АД са подали отговори на жалбата, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното определение е правилно. Претендират разноски.
Ответниците по касация А. В. Н. и А. Т. Н. не са подали отговор на жалбата.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С потвърденото от въззивния съд определение, след като е отклонено искането за постановяване на неприсъствено решение, е постановено прекратяване на производството по гр.д.№ 16906/2015 г. по описа на СГС, І-2 г.о. на основание чл. 238, ал. 2 ГПК – предвид констатацията на първоинстанционния съд, че ищците (настоящата касаторка и нейната майка – А. Н. С.) не са се явили в насроченото за 12.12.2018 г. първо заседание по делото, не са взели становище по отговорите на исковата молба и не са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Срещу така постановения акт е подадена въззивна частна жалба само от З. В. С. (респ. – прекратяването на производството по отношение на А. Н. С. е неотменяемо). Въззивната частна жалба съдържа изложение на житейски обстоятелства; довод, че първоинстанционното определение е незаконосъобразно и искане да бъде отменено. Отсъстват конкретни оплаквания в какво се състоят допуснатите от СГС (според жалбоподателката) нарушения на процесуалните правила, с които да обоснове довода и искането си. В този смисъл въззивната частна жалба се явява бланкетна. Същата е разгледана от САС, І г.о., който (независимо от бланкетния характер на жалбата) е извършил служебна проверка за допустимостта и правилността на първоинстанционното определение и като е констатирал, че процесуалното поведение на ищците в насроченото за 12.12.2018 г. първо заседание по гр.д.№ 16906/2015 г. по описа на СГС, І-2 г.о. е осъществило фактическия състав по чл. 238, ал. 2 ГПК, е потвърдил атакувания акт.
В представеното изложение на касационните основания се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване поради противоречие с Определение № 259 от 25.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1436/2017 г. на ВКС, ІV г.о., като не е формулиран правен въпрос, който според касаторката да е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочения акт на ВКС.
На следващо място са поставени следните два въпроса:
(1) „Допустимо ли е приложението на чл. 238, ал. 2 ГПК, когато преди провеждане на първото заседание по делото съдът е връчил на ищеца призовка за нова, т.нар. „резервна дата”, без да укаже изрично при настъпването на какви обстоятелства делото ще бъде разгледано на новата дата и то при наличието на постъпила молба от ответна страна за отлагане на заседанието от първата дата.” и
(2) „При настъпването на приемство в процеса по силата на чл. 227 ГПК поради смърт на първоначалния ищец (след приключване на фазата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК и издадено Определение по чл. 140 ГПК), новоконституираният ищец дължи ли становище по вече депозираните отговори на ответниците и неподаването на такова становище представлява ли предпоставка за прекратяване на делото по смисъла на чл. 238, ал. 2 ГПК.”
Касаторката поддържа, че цитираните два въпроса обосновават основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като изрично е заявила, че „в атакуваното определение не е даден отговор” на тези питания.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
На първо място – не са налице предпоставките за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото отсъства формулиран правен въпрос, по отношение на който да се преценява дали възприетото от въззивния съд съответства или е в противоречие с релевираната от касаторката съдебна практика. Както е разяснено с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не се допуска.
Не са налице предпоставките за допускане на обжалването и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси въззивният съд изобщо не се е произнасял, нито е бил длъжен да ги разгледа (като се отчита бланкетния характер на въззивната частна жалба и дължимия обхват на въззивната дейност в такива случаи, съобразно ТР № 6/2017 г., ОСГТК). В този смисъл въпросите нямат обуславящо значение за изхода на спора, което ги дисквалифицира като общо основание за допускане на обжалването.
При този изход на делото касаторката дължи заплащането на разноски на ответниците по касация, които са упражнили правото си на защита в настоящото производство. Относно размерите: дължимите на Й. К. Ц. разноски възлизат на сумата 600 лв. (съгласно т. 3 от ДПЗС от 30.08.2019 г., л. 35), а на „Първа инвестиционна банка” АД – в размер на 50 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2126 от 25.06.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 2874/2019 г. на АС – София.
ОСЪЖДА З. В. С. ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. Ц. сумата 600 (шестстотин) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА З. В. С. ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка” АД сумата 50 (петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: