O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
[населено място], 03.01. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4435 / 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 114054/19.09.2019 г. на С. Д. М., чрез адв. А. Г., срещу определение № 19930 от 26.08.2019 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 10728/2019 г. за потвърждаване на определение № 112143 от 10.05.2019 г. на Софийски районен съд по гр.д. №72891/2018 г., с което производството по иска по чл. 59, ал. 9 СК е прекратено пред сезирания съд и делото е изпратено по подсъдност на Казанлъшкия районен съд.
Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно и връщане на делото на Софийския районен съд. Оспорва се изводът на въззивния съдебен състав, че възражението на ответника за липса на местна подсъдност е било заявено в преклузивния срок съвпадащ със срока за отговор на исковата молба. Противно на приетото в обжалвания акт се поддържа, че при изгубен обратен отрязък на съобщението за връчване на препис от исковата молба, съдът е следвало да приложи реда по чл. 90 П. за възстановяване на изгубен документ и въз основа на събраните по делото други доказателства установяващи, че преписът от исковата молба е бил връчен на ответницата на 14.12.2018 г., да приеме, че срокът за отговор е започнал да тече, както и че към датата на отправянето му отводът по чл. 119, ал. 4 ГПК е преклудиран. Поддържа се като процесуално нарушение и недопускането от въззивния съд на графологична експертиза, която да установи дали датата на отбелязване по описната книга на бюро „Призовки” към районния съд е манипулирана. Претендират се разноски за касационната инстанция. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с необходимостта от точно приложение на закона и развитие на правото се поставят, с твърдение за обуславящи, два правни въпроса. Отделно се поддържа и очевидна неправилност на обжалвания акт като основание за достъп до касация.
Ответникът по жалбата И. Т. М. не ангажира писмено становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Съставът на ВКС, III- то г.о., предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от процесуалното действие, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 вр чл. 274, ал. 4 ГПК въззивен съдебен акт, така допустима.
Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, III- то г.о., съобразява и намира следното:
Производството по гр.д. № 72891/2018 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по исковата молба на С. Д. М. срещу И. Т. М. за изменение, вследствие промяна на обстоятелствата, на мерките по упражняване на родителските права, на режима на лични отношения и на издръжката на общото, родено от прекратения между ищеца и ответницата с влязло в сила решение брак, непълнолетно дете К. С. М..
За да потвърди определението от 10.05.2019 г. на Софийския районен съд, с което делото е прекратено и изпратено с оглед чл. 127, ал. 2 СК по подсъдност на Казанлъшкия районен съд като съд по настоящия адрес на детето по см. на пар. 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет., съставът на градския съд в обжалваното сега определение, е приел, че оплакванията на въззивника- ищец по същество се свеждат до твърдения за преклудирано възражение на ответника за местна подсъдност на иска. От фактическа страна градският съд е констатирал, че с разпореждане от 26.11.2019 Софийският районен съд е разпоредил връчване на препис от исковата молба на ответницата, че е отбелязано изготвяне и изпращане на съобщение на 27.11.2018 г, но обратен отрязък от него с удостоверяване , че е получено, не е върнато и не се намира в кориците на делото. Приел е, че съгласно изисканата в първа инстанция описна книга на бюро „Призовки” и снетите обяснения на връчителя, съобщението е отбелязано като връчено лично на адресата на 14.12.2018 г. Прието е за установено, че писмен отговор е входиран в деловодството на съда на 14.01.2019 г., като същият, видно от плика на куриерската служба, е изпратен по пощата на 11.01.2019 г. От правна страна е прието , че преклузивните срокове за процесуалните действия по ГПК започват да текат едва от датата на редовното връчване на съдебните книжа, а самата редовност на връчването не може да се установява с доказателствени средства различни от посочените в чл.44 ГПК, за конкретния случай- с обратния отрязък на съобщението, носещ подписа на призовкаря, който удостоверява датата, лицето, както и качеството му, на което връчва книжата. Прието е, че обясненията на призовкаря не могат да установяват редовността на връчването тъй като не се ползват с материалната доказателствена сила на официален свидетелстваш документ, каквато притежава обратния отрязък на съобщението ( разписката). Предвид невъзможността да се докаже по надлежния начин редовно връчване на препис от исковата молба, прието е, че срокът за отговор по чл. 131 ГПК, а така и за отвода за липса на местна подсъдност по настоящия адрес на детето, не е започнал да тече. Прието е, че районният съд е следвало да разпореди изпращане на ново съобщение до ответника с препис от исковата молба, но данни това да е сторено отсъстват по делото. В заключение е направен извод, че отводът за липса на местна подсъдност на ответника не е преклудиран, а същият е и основателен предвид представеното удостоверение, според което настоящият адрес на детето е в съдебния район на Казанлъшкия районен съд.
При този предмет на делото пред въззивния съд и тези негови мотиви, първият от поставените в изложението като общо основание за допускане на касационното обжалване въпроси за това дали при липса в кориците на делото на разписка за връчване следва да се проведе процедура по възстановяване на липсващ документ по чл. 90 П., като съдът на база събраните в тази процедура доказателства следва да направи свой извод за законосъобразност на връчването, и за датата на връчване, или единствено следва да се извърши повторно връчване на книжата, не разкрива характеристиките на обуславящ по см. на т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният въпрос е по правилността на съдебния акт- какво съдът е следвало да извърши или да не извърши и то от гледна точка на доказателствата. Отделно от това не отговорът на този въпрос стои в основата на извода на съда, че срокът за отговор на исковата молба не е започнал да тече, респективно и за отвода по чл. 119, ал. 4 ГПК, а разбирането, че липсата на обратен отрязък от съобщението до ответника оформено с подпис на връчителя сочи на нередовно връчване т.с. на неизпълнение на задължението на съда да даде възможност на ответника за отговор на исковата молба, така въпросът за това дали срокът по чл. 131 ГПК е започнал да тече или не, и на още по –голямо основание дали е изтекъл към момента на заявяване на отвода, изобщо не стои. Когато съдът не изпълни свое задължение, каквото е това да връчи редовно препис от исковата молба на ответника, негативни последици за страната свързани със собственото и неправомерно процесуално поведение не могат да настъпят и това разбиране е константно в практиката на ВКС. Поставянето на въпрос, който не разкрива характеристиките на обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по тълкуването му ТР № 1/ 2010 г. е равнозначно на липса на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване и е достатъчно основание обжалваният акт да не се допусне до касационна проверка като прави безпредметно изследването за наличието на наведената от касатора специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По см. на цитираното ТР само кумулативната даденост на общата предпоставка ( обуславящ въпрос) и поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК може да обоснове допускане на касационното обжалване. Въпреки това настоящият състав на ВКС държи да посочи, че в контекста на оплакванията на касатора и установената от въззивния съд фактическа обстановка, дори ако се допусне, че съдът е следвало да проведе процедура по възстановяване на изгубен документ по чл. 94 П. ( а не по чл. 90 П.) , то от събраните други доказателства е видно, че съобщението с препис от исковата молба е връчено на 14.11. 2018 г, така заявеното на 11.01.2019 , входирано в деловодствотото на 14.01.2019 г., с отговора на исковата молба възражение за липса на местна подсъдност е в преклузивния едномесечен срок, като съдът при наличието и на свидетелски показания по принцип не е длъжен да назначава експертиза дали датата отбелязана в описната книга е манипулирана.
Вторият въпрос за това дали възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК, заявено преди да започне да тече преклузивният срок по чл. 131 ГПК е редовно, в см. допустимо, и дали обвързва съда, пред който е направено, също не разкрива характеристиките на обуславящ въпрос по съображения сходни с изложените във връзка с първия въпрос, като също следва да се посочи, че въпросът е зададен в контекста на фактическа обстановка различна от приетата за установена по делото от въззивния съд, сочеща на това, че препис от исковата молба е връчен на 14.12.2018 г. , а отговорът с отвода за подсъдност е изпратен по пощата на 11.01.2019 т.с. отводът е в срока по чл.119 ал. 4 вр чл. 131 ГПК, ако се допусне, че обясненията на призовкаря и отбелязванията в описната книга на бюро „Призовки“ са годно доказателствено средство за редовността на връчването, в който смисъл са твърденията и оплакванията на касатора. Отделно от това последователна е практиката на ВКС, че ако срокът изобщо не е започнал да тече, макар и преждевременно извършено, процесуалното действие е допустимо и обвързва съда, следователно не е налице и наведената от касатора специална предпоставка по чл. 280, ал.1. т. 3 ГПК .
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно, за която неправилност като отделно служебно основание по чл. 280, ал. 2 , предл 3-то ГПК за достъп до касация ВКС следи и сам. При прочит на акта ( субек-
тивният елемент на очевидната неправилност ) не се констатира видимо тежко нарушение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика, довели от своя страна до приложение на закона в негова обратен смисъл или в неговия несъществуващ смисъл или до явна необоснованост на съдебния акт ( обективният елемент на очевидната неправилност).
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване като при този изход на спора поисканите разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III -то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №19930 от 26.08.2019 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 10728/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: