1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
[населено място], 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3255 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Й. К. чрез адв.С. С. срещу решение № 117 от 15.04.19г.по в.гр.дело № 694/18г.на Врачанския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 187 от 13.06.18г.по гр.дело № 911/16г.на Мездренския районен съд. С него е отхвърлен предявения от същата страна против Д. Ц. Г. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.с чл.209 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника,че сделката за покупко-продажба,сключена с нот.акт № 149,том ІІ,рег.№ 1338,д.№ 172/12г.на нотариус Б. М.,рег.№ 593 в НК и район на действие РС – М.,е нищожна поради противоречие със закона.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Необходимо ли е да се установи и обезпеченото правоотношение,или е достатъчно да се констатира функционална връзка между продажбата е предварителния договор, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.209 ЗЗД; 2.За да е налице уговорка за обратно изкупуване, необходимо ли е продажбата и договорът,чието изпълнение тя обезпечава,да се сключени на една и съща дата; 3.Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и всички доводи на страните; 4.Как трябва да се преценяват доказателствата по делото – поотделно, или в тяхната съвкупност и взаимовръзка; 5.Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на въззивника; 6.Обвързан ли е съдът от правното основание на иска, посочено в доклада,или може да посочи друго основание на иска – да приеме за разглеждане иск по чл.209 ЗЗД,а да отхвърли иск по чл.152 ЗЗД ; 7.При оплаквания във въззивната жалба за допуснати нарушения във връзка с доклада,дължи ли въззивната инстанция даването на указания относно предприемането на действия за посочване на относими към делото доказателства, когато такива указания не са били дадени от първата инстанция.
Ответникът по жалбата Д. Ц. Г. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ”Г.-2001-И. К.”гр.М. и „Д. –Р. и синове”ЕООД М.,чийто едноличен собственик и управител е ответникът,са били в търговски взаимоотношения в период,предшестващ сключване на процесния договор.На 18.05.12г.с нот.акт № 149/2012г.И. К. е продал на Д. Г. Ѕ ид.ч. от УПИ ,парцел І пл.№ 462 кв.26 по плана на [населено място],целият с площ от 400 кв.м.,ведно с първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда,за сумата 13 300 лв.Към тази дата И. К. е бил в брак с М. К..Прието е за установено,че сумата от 13 300 лв не е била заплатена преди изповядване на сделката. На 19.06.12г.ответникът е внесъл по сметка на ищеца в Банка ДСК сумата от 28298.62 лв,тъй като имотът е бил обременен с ипотека, а посочената сума била остатък по отпуснат на И. К. ипотечен кредит.Установено е още,че на 2.08.12г.с договор за кредит № 56 ”Банка ДСК”ЕАД София е предоставила на „Д. –Р. и синове”ЕООД М. кредит за оборотни средства в размер на 50 000 лв,със срок на погасяване 60 месеца.За обезпечаване на вземанията на банката ,на същата дата, с нот.акт № 52/2012г.Д. Г. е учредил в полза на „Банка ДСК”ЕАД договорна ипотека върху процесния имот.На 15.08.12г.между „Д. – Р. и синове”ЕООД и М. Ц. К. /съпруга на ищеца/е сключен предварителен договор за покупко- продажба на същия имот за сумата от 50 000 лв.Уговорено е,че купувачът ще заплати договорената цена на равни месечни вноски,съгласно договор за кредит № 56 и съгласно приложения към него погасителен план.Освен това, страните са се задължили да прехвърлят собствеността върху имот с нот.акт в едномесечен срок,след като купувачът погаси задълженията по договора за кредит и след като ипотеката бъде заличена.В предварителния договор е посочено,че владението на имота се предава при сключването му.На 30.08.12г., с нот.акт № 33/2012г. ответникът е продал имота на трето лице – В. Д. Д..В изпълнение на задълженията си по предварителния договор, в периода от 27.08.12г.до 25.02.15г.М. К. е внесла по заемната сметка на „Д. – Р. и синове”ЕООД М. общо сумата 14874.47 лв.Посочено е, че няма данни владението на имота да е предавано от ищеца на ответника след подписване на нот.акт № 149/2012г.,както и да е предавано на последващия купувач В. Д..Съдът е приел за установено от свидетелските показания,че в началото на м.август 2012г.И. К.,съпругата му М. и нейната майка – св.М. Стоянова са инициирали среща с Д. Г.,на която той се съгласил да прехвърли собствеността върху процесния имот обратно на ищеца,след като той изплати задълженията си към него.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че атакуваната сделка за покупко – продажба е валидна и следва да се определи като даване вместо изпълнение.Уговорка между страните за обратно изкупуване не е съществувала към 18.05.12г.,а е възниквала три месеца по –късно – на 15.08.12г.,но между трети лица ,а не между страните по сделката – между ЮЛ „Д. –Р. и синове”ЕООД и съпругата на ищеца М. К..Посочено е ,че не е налице хипотезата на чл.152 ЗЗД ,тъй като не е уговорено между страните преди или едновременно със сделката,от която възниква главното задължение,че ако то не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
Не следва да се допусне касационно обжалване на възивното решение и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените в изложението материалноправни въпроси, отговор на които е даден в задължителната практика на ВКС.В решение № 92 от 6.04.12г.по гр.дело № 761/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е посочено,че ако прехвърлянето на недвижим имот, ипотекиран в полза на заемодателя като обезпечение на задължението на заемополучателя по договор за заем, от длъжника на кредитора, е извършено след сключване на договора за заем и договора за ипотека и след настъпване на падежа на задължението и неизпълнението му, то прехвърлителната сделка е валидна и не прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД, тъй като съгласието за продажба на имота не предхожда, нито съвпада по време със сключване на договора за заем и на договора за ипотека, а е постигнато след сключване на тези договори и след настъпване падежа на задължението и неизпълнението. Тази прехвърлителна сделка представлява уговорка за даване вместо изпълнение, каквато уговорка е валидна предвид възможността на страните да уговорят изпълнение на нещо различно от първоначално договореното. В този смисъл са и р.408 от 10.09.10г.по гр.д.№ 82/09г.на ІV г.о.; р.№ 377 от 16.02.16г.по гр.д.№ 1160/15г.на ІV г.о.; р.№ 33 от 28.05.18г.по гр.д.№ 2112/17г.на ІV г.о.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.
Процесуално правните въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна свързаност ,както и доводите и възраженията на страните,не е разрешен в противоречие със практиката на ВКС.Въззивният съд изчерпателно е обсъдил доказателствения материал по делото и е изложил правни съображения, като е отговорил на изложените в въззивната жалба оплаквания.Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на съдебния акт,която подлежи на контрол по реда на чл.281 т.3 ГПК,но не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се произнесъл в рамките на поисканата с исковата молба защита.В решение № 33 от 28.05.18г.по гр.д.№ 2112/17г.на ІV г.о. на ВКС е посочено, че правилото на чл.209 ЗЗД, прогласяващо недействителността на продажбата с уговорка за изкупуване,е частен случай на забраната по чл.152 ЗЗД, така че не може да се приеме,че съдилищата са се произнесли по непредявен иск.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 15.04.19г. по в.гр.дело № 694/18г.на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Й. К., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Ц. Г.,с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв /петстотин/разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.