О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 04.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№536 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2, вр.чл.396, ал.2 ГПК.
С определение №2093 от 20.07.2012г. по ч.гр.д.№1881/12г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на определение №8512/12.06.2012г. по гр.д.№8111/12г. на Варненския районен съд, е допуснато обезпечение на исковете на Д. Н. Н., чрез нейната майка и законен представител Р. Д. Ц., срещу Н. А. Н., за присъждане на издръжка за минало време в размер на 3300лв., заедно със законната лихва, както и издръжка занапред в размер на 300 лв. месечно, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент №62, находящ се на девети етаж в жилищна сграда на [улица] [населено място].
Въззивният съд се е позовал на правилото на чл.329 ГПК, според което при искове за издръжка обезпечението се допуска без да се спазват изискванията на чл.391 ГПК – т.е. без да е необходимо да се преценява вероятната основателност на исковете и наличието на обезпечителна нужда. Преценено е, че предявените искове по чл.143 и чл.149 СК са допустими. Иска се обезпечение на парично задължение за издръжка в размер общо на 14 100лв. /предвид разпоредбата на чл.69, ал.1, т.7 ГПК/, при което възбраната е подходяща мярка. Пазарната цена на възбранения апартамент е 54 000 евро, но той е ипотекиран във връзка с изплащане на кредит за същата сума, поради което обезпечителната мярка не е прекомерна, въпреки по-ниската цена на исковете.
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от Н. А. Н.. Той счита, че не е налице такава обезпечителна нужда, която да доведе до налагане на възбрана върху недвижим имот, който при това е ипотекиран. Позовава се на обстоятелството, че е дал предварително за издръжката на детето 2400 евро, което е установено по делото. Развива съображения, че при една евентуална публична продан получената цена за имота ще отиде изцяло за връщане на кредита, по който е наложена ипотеката и няма да останат средства за задължението за издръжка, което прави наложената обезпечителна мярка неадекватна. Иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за предпоставките за допускане на обезпечение по чл.391, ал.1 ГПК и по чл.392 ГПК.
Ответникът в производството Д. Н. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Р. Д. Ц., оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.392 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на предпоставките на чл.391 ГПК има формирана богата съдебна практика. Приема се, че обезпечение се допуска, когато искът е вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда. Съгласно чл.392 ГПК, преценката на тези предпоставки не се изисква при искове за издръжка. По този начин е процедирал и въззивният съд. Липсва основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изключва възможността ВКС да се произнесе по поставения въпрос по повод конкретния казус.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2093 от 20.07.2012г. по ч.гр.д.№1881/12г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: