4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 04.01. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5505/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Д., подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение № 1108 от 18.06.2015 г. по в. гр. д. N 65/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
От ответниците по касация В. Г. В. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а от останалите не са подадени писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 3188 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 12580/2009 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е извършена делба на възстановени по ЗСПЗЗ имоти, чрез изнасянето им на публична продан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: задължен ли е въззивният съд да уважи направените искания за допускане на нова експертиза за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното гледане на делото. Според жалбоподателката обжалваното решение противоречи на т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага съображения, че въпреки оплакванията пред въззивната инстанция за допуснати процесуални нарушения и заявени искания за нова експертиза за оценка на допуснатите до делба недвижими имоти и съставяне на дялове съобразно квотите на страните по колена, съдът неоснователно отказал назначаването на такава експертиза.
Следващият поставен в изложението въпрос се състои от две части: кога е налице голямо неудобство за образуване на дялове и необходимо ли е съгласието на наследниците за образуване на дялове по колена и разпределението им по чл. 353 ГПК. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., счита, че на първо място следва да отговори на въпроса, свързан със способа за извършване на делбата, който е предопределящ за разрешението на другия поставен въпрос.
Трайната съдебна практика, включително и задължителната, илюстрирана и с цитираните от жалбоподателката съдебни актове /решения, постановени по реда на чл. 218 ГПК /отм./, Постановление № 7/73 г. на Пленума на Върховния съд и решения на отделни състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК/, посочва примерно някои от хипотезите, при които е налице голямо неудобство за образуване на дялове – например подобрения, владение на отделни имоти и др., но е възможно според особеностите на всеки конкретен случай да има и други релевантни обстоятелства, които са решаващи за избора на способа за извършване на делба. Съдебната практика приема също, че когато делбата се извършва чрез разпределяне на имотите по колена, не е необходимо съгласието на всички съделители /напр. решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на ВКС, І-во г. о./. Обжалваното въззивно решение не противоречи на съдебната практика и по двете части на въпроса, защото разрешеният с него случай разкрива специфики, които са наложили избрания от съда способ по чл. 348 ГПК. На първо място необходимостта от съгласие на всички съделители е предпоставена от факта, че дял І, предложен от вещото лице М. В., е образуван от самостоятелни имоти, докато останалите дялове включват както самостоятелни имоти, така и идеални части от други имоти. Именно поради това въззивният съд е посочил, че макар да е възможно извършването на делбата по колена по реда на чл. 353 от ГПК, в конкретния случай липсва съгласие от страна на всички съделители по делото, доколкото не може да има хипотеза, в която част от страните да получат самостоятелен дял, а други – съсобствен. На следващо място разглежданият случай разкрива и тази особеност, че отделните дялове са много различни като стойност и не отговарят на стойността на дяловете, изчислени по колена, което означава, че ще се създадат множество облигационни претенции между страните или имот може да бъде възложен на лице, което не го е искало. Тук следва да се добави и това, че три от колената имат дялове, различни от тези на останалите четири, предвид извършените в хода на делото разпореждания по реда на чл. 212 ЗЗД, както и че имотите са различни по вид, тъй като част от тях, независимо че са земеделски земи, са застроени. Всички посочени обстоятелства са съобразени от съда като релевантни при избора на конкретния способ за извършване на делбата, поради което не се констатира твърдяното от жалбоподателката противоречие и няма основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В разглеждания случай в молбата-уточнение към въззивната жалба е поискано назначаване на експертиза за цената на делбените имоти, което съдът оставил без уважение по съображения, че срокът от шест месеца от последната оценка касае оценките до приключване на делото в първата инстанция, но не се отнася до инстанционния контрол; налице е преклузията по чл. 266 ГПК.
Според т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, обективирана в решението. При извършване на делбата по реда на чл. 348 ГПК въпросът за действителната стойност на изнесения на публична продан имот /имоти/ не е обуславящ изхода на спора. Това е така, защото цената на имота в този случай е от значение само за определяне стойността на дяловете и на дължимите от съделителите държавни такси за производството, а оценката на имота и началната цена, от която да започне наддаването, се определят с помощта на вещо лице в производството пред съдения изпълнител, който не е обвързан от определената в делбеното производство цена – аргумент от чл. 484, ал. 1, т. 4 и чл. 485 ГПК. Тъй като при този способ делбата реално се извършва не със съдебното решение, а с приключването на публичната продан, в която може да участва всеки един от съделителите и да изкупи имота при условията на чл. 354 ГПК, то и действителната /реалната/ пазарна цена се определя именно в това производство и така съсобствениците ще получат най-справедливо парично възмездяване – т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл с произнасянето на въззивния съд по направеното искане за установяване действителната стойност на делбените имоти не е разрешен въпрос от значение за изхода на спора. Затова и не се констатира да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Относно съставянето на дялове съобразно квотите на страните по колена, първоинстанционният съд е допуснал две експертизи с такъв предмет. Това е удовлетворило исканията на страните, проявили процесуална активност в тази фаза на производството. Жалбоподателката не е взела участие и не е поискала съставяне на дялове по предложен от нея вариант, а във въззивната жалба не е обосновала наличие на хипотеза по чл. 266, ал. 2 и/или 3 ГПК, която да прави допустимо искането й за нова експертиза с такава задача. Ето защо не се констатира въззивният съд да е процедирал в противоречие с т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. В. не е представил доказателства за сторени от него разноски за касационното производство във връзка с изготвения отговор на касационната жалба и искането за присъждане на такива не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1108 от 18.06.2015 г. по в. гр. д. N 65/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: