3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София 04.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3320/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
С определение № 328 от 17. 05. 2016 г. по гр. д. № 92/2016 г. на Варненския апелативен съд са осъдени ищците Н. К. Т., Ц. Р. Т. и Н. С. Я., на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, да внесат по сметка на Апелативен съд – В. сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение за адв. В. С. И., АК – В., за процесуално представителство на ответницата С. Б. П. във въззивното производство, като не е уважена претенцията на особения представител за определяне на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в минимално определения с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 2197, 50 лв.
Определението е обжалвано от адвокат В. С. И., АК – В., в частта, с която молбата му за определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение за осъществяваното по реда на 47, ал. 6 ГПК процесуално представителство на ответницата по иска С. Боева П. пред въззивната инстанция не е уважена над сумата 300 лв. до сумата 2197, 50 лв.
Ответниците по частната жалба Н. К. Т., Ц. Р. Т. и Н. С. Я. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.
В хипотезата на назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК разноските за възнаграждението на особения представител се понасят от ищеца, а размерът на възнаграждението не може да е по-нисък от този, предвиден в Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото /участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия/, а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция.
В случая, адвокат В. С. И., АК – В., е участвал в първоинстанционното и въззивно производство като особен процесуален представител на ответницата по иска С. Б. П.. Бил е назначен като такъв с разпореждане от 6. 04. 2015 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на В., 6 с-в, на осн. чл. 47, ар. 6 ГПК. Предвид цената на исковете /общо 80000 лв./ и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 1 от цитираната наредба, минималният размер на дължимото на особения представител адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство възлиза на 2930 лв., която сума ищците са внесли по сметка на ОС – Варна, а минималният размер на дължимото на особения представител адвокатско възнаграждение за въззивното производство възлиза на 2197, 50 лв. /3/4 от 2930 лв./. Като е определил същото в размер на 300 лв., апелативният съд е постановил незаконосъобразно определение /несъобразено с цитираните по-горе норми/, което следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което дължимото на адв. В. С. И. възнаграждение за въззивното производство бъде определено на 2197, 50 лв., която сума следва да бъде внесена от ищците по сметка на АС – Варна.
Доколкото атакуваното определение е обжалвано частично и е влязло в сила в осъдителната част за сумата 300 лв., то ще следва, вместо да се приложи чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК /чрез предоставяне на възможност за внасяне на дължимата разлика от 1897 лв. с предупреждение за обезсилване на невлезлите в сила съдебни актове и прекратяване на производството по делото при неизпълнение в срок на това указание/, ищците да бъдат осъдени да внесат по сметка на АС – Варна допълнително сумата 1897, 50 лв. /над присъдените с обжалваното определение 300 лв./ за адвокатско възнаграждение, дължимо на адв. В. С. И., АК – В., за осъществяваното процесуално представителство на ответницата по иска С. Боева П. във въззивното производство.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 328 от 17. 05. 2016 г. по гр. д. № 92/2016 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която молбата на адвокат В. С. И., АК – В., назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК като особен представител на ответницата по иска С. Б. П., за определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. Б. П. във въззивното производство, не е уважена над сумата 300 лв. до сумата 1897, 50 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ дължимото от ищците Н. К. Т., Ц. Р. Т. и Н. С. Я., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, адвокатско възнаграждение за осъществяваното от адв. В. С. И., АК – В., процесуално представителство на С. Б. П. във въззивното производство по гр. д. № 92/2016 г. на АС – Варна, в размер на 2197, 50 лв. И ОСЪЖДА ищците Н. К. Т., Ц. Р. Т. и Н. С. Я. да внесат по сметка на АС – Варна допълнително сумата 1897, 50 лв. /над определените и присъдени с обжалвания съдебен акт 300 лв./ за дължимо, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, на адв. В. С. И., АК – В., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. Б. П. във въззивното производство по гр. д. № 92/2016 г. на АС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: