1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр.София, 04.01.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд – ГК и Върховният административен съд, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия Марчева
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Николай Гунчев
Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело №35-А по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София и Районен съд – София относно компетентният съд, който следва да разгледа жалбата на А. И. К. от [населено място], насочена срещу мълчаливия отказ на Директора на СДВР, потвърден с Решение №812100-17421/15.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, касаещ изплащане на дължими суми за полагащо се на жалбоподателя униформено облекло за 2013г. и 2014г. В жалбата е направено искане за отмяна на административния акт и за присъждане на обезщетения за имуществени вреди в размер на паричната равностойност на непредоставеното униформено облекло за 2013г. и 2014г., както и за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., произтекли от неравноправно третиране на служителя във връзка с правото му ежегодно да получава униформено облекло, или паричната му равностойност.
Жалбата на А. К. е подадена първоначално чрез МВР до ВАС на РБ. В разпореждане от 06.10.2016г. ВАС е посочил, че се обжалва мълчалив отказ на Директора на СДВР, потвърден от Министъра на вътрешните работи, поради което и на основание чл.98 ал.2, чл.132 ал.1 и чл.133 АПК, жалбата е изпратена за разглеждане по компетентност на Административен съд – София – град.
АССГ е счел, че спорът не му е подведомствен и специалният ред по чл.203 и сл. от АПК е неприложим, тъй като в случая не се касае до обезщетения, произтичащи от отменен незаконосъобразен акт. Посочено е, че приложение следва да намери нормата на чл.125 ЗДСл и спорът да се разгледа по общия исков ред. С тези мотиви делото е изпратено на местно компетентния Районен съд – София.
РС – София е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като съгласно чл.128 ал.1 т.6 АПК , компетентен да разглежда искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица е административният съд. Посочил е, че претенциите на А. К. подлежат на разглеждане по реда на чл.203 и сл. АПК, като в тази насока следва да се зачетат мотивите по т.4 и т.6 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС на РБ.
Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд – София-град, по следните съображения:
Съгласно чл.125 от Закона за държавния служител имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. До влизане в сила на АПК в частта му за съдебното обжалване – 01.03.2007г. – тази разпоредба на ЗДСл определяше гражданският съд като компетентен да разглежда и решава както споровете за дължими възнаграждения и обезщетения по повод законосъобразно развитие на служебните правоотношения, така и споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове по прекратяване на служебно правоотношение или налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители.
С влизане в сила на АПК редът за разглеждане на споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове бе уреден по принципно нов начин, като компетентен да разглежда същите вече е административният съд. Съгласно чл.128, ал.1, т.6 /предишна – т.5/ от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Въз основа на тази норма от АПК, исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове на административните органи са подведомствени на административните съдилища. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл.125 от ЗДСл. В този смисъл е константната практика на 5-членни състави на ВКС и ВАС, както и мотивите по т.4 и разрешението по т.6 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС на РБ. С цитираното постановление е прието, че имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища /т.6 от ТП№2/2015г./. В мотивите по т.4 от постановлението е разяснено, че нормата на чл.128 ал.1 т.5 /сегашна – т.6/ от АПК въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. За да се приеме, че искът за вреди от нарушаване на права, уреждащи равенство в третирането, е подсъден на административния съд е необходимо той да се основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т.е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност.
В случая, А. К. претендира обезщетения за вреди, които не са произтекли от законосъобразното развитие на служебното му правоотношение, а са такива, за които жалбоподателят е изложил твърдения, че са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ на Директора на СДВР да разпореди изплащане на суми за полагащо се на служителя униформено облекло за 2013г. и 2014г., потвърден с Решение № №812100-17421/ 15.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Следователно, страната основава претенцията си и за двата вида вреди /имуществени и неимуществени/ на незаконосъобразно упражнена административна дейност. Отмяната на административния акт е изрично претендирана с жалбата, както е приел и ВАС в разпореждането си от 06.10.2016г., с което е изпратил делото за разглеждане на АССГ.
Съгласно чл.203 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI-та „Производства за обезщетения” от АПК. По аргумент от чл.204 ал.1 АПК, допустимостта на осъдителната претенция е обусловена от предварителната отмяна на административния акт. С ал.2 на цитираната норма е регламентирана възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт, от който са настъпили вредите. Обективното съединяване зависи от волята на жалбоподателя и е възможно винаги, когато оспорването на административния акт е по предвидения в АПК ред за оспорване на индивидуални, общи и нормативни административни актове, фактически действия и бездействия на администрацията.
В контекста на изложеното, жалбата на А. К., в която са съединени оспорването на административен акт, с искове за обезщетение за вреди, произтекли от същия акт /респ., причинени от незаконосъобразна административна дейност/, следва да бъде изпратена за разглеждане и решаване на компетентния Административен съд – София –град.
Водим от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подадената от А. И. К. от [населено място][жк],[жилищен адрес] жалба с вх.№812100-17977/ 21.07.2016г. е Административен съд – София-град.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София-град.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – София за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: