2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 05.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1093/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. Б. И. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 1085/2009 г. и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, [фирма], [населено място] счита, че решението не поделжи на касационно обжалване, тъй-като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на [фирма] срещу М. И., предявен на основание чл. 207 КТ, за сумата 75 203.21 лв. – липса на материални ценности от склад „Спомагателни материали”, чийто управител е бил И.. Плевенският районен съд, с решение от 14. 10. 2009 г. по гр. д. № 2326/2000 г. е осъдил И. да заплати на [фирма] сумата 61 647.70 лв. и отхвърлил иска за разликата до 75 203.21 лв., както и да заплати сумата 1000 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата и сумата 1776 лв. разноски по делото. Решението е оставено в сила от Плевенският окръжен съд с въззивно решение от 26. 3. 2009 г. по гр. д. № 1085/2009 г.. Окръжният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за осъждането на И., като е приел, че в качеството му на отчетник, той носи отговорност за причинените щети – липси на материални ценности, и освобождаването му от отговорност е възможно само при установяване на обективни обстоятелства за възникване на щетите или причиняването им от друг, каквото доказване не е било направено.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По т. 1 е поставен въпросът, кога е допустима компенсация на липси с излишъци при реализация на пълната имуществена отговорност на отчетника, като е заявено, че решението на Плевенския окръжен съд е в противоречие с практиката на ВС – ППВС № 5/1955 г. и решения на състави на ВС от 1956 год. Искането за допускане на касация по т. 3 е относно реда по който следва да се движи производството по делото – общият ред по чл. 211 КТ или като особено исково производство по чл. 299 ГПК /отм./
Исканията са необосновани.
Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за компенсация между липси и излишъци и е приел, че по принцип, тя е допустима, но в случая не може да се приложи, тъй-като липсва причинна връзка между липсите и излишъците – не е установено липсата да е причинена от излъшъци на материали от същия вид. Произнасянето на съда по този въпрос е в съответствие със закона и съдебната практика, поради което не дава основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са изложени съображения, че разглеждането на делото по общия исков ред, а не като особено производство по чл. 299 ГПК /отм./, е обусловило крайния резултат и така проведената процедура има значение за развитието на правото, каквото има предвид чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По първия въпрос – доколко процедурата по чл. 299 и следващите ГПК /отм./ би довела до друг изход на спора по делото, въззивният съд правилно е констатирал и посочил, че самият жалбоподател няма интерес за реализиране на отговорността му по този ред, защото той е по-благоприятен за ищеца. Приложен е точно и закона – чл. 299 ГПК /отм./ е за случаите, когато няма извършено престъпление, а от приложеното наказателно дело е видно, че М. И. е извършил престъпно деяние по чл. 219, ал. 1 НК, но е освободен от наказателна отговорност поради изтичане на погасителна давност.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 26. 3. 2009 г. по гр. д. № 1085/2009 г. на Плевенския окръжен съд по жалбата на М. И. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: