2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№….1
С.,05.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Ц. ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 1869 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 7, ал.7 ЗА.
С решение от 10.09.2010 година на Висшия адвокатски съвет на Р. България е оставена без уважение жалба, подадена от адвокат Д. Н. Г. срещу решение на Адвокатски съвет [населено място] от 08.07.2010 г., с което е отказано да бъде определено възнаграждение на основание чл. 36, ал.З от Закона за адвокатурата.
Решението на Висшия адвокатски съвет е обжалвано от адвокат Д. Н. Г. от Адвокатска колегия [населено място]. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението на Висшия адвокатски съвет. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие чл. 36 от Закона за адвокатурата и с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че жалбата срещу решението на Висшия адвокатски съвет е недопустима.
Върховният касационен съд упражнява контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в предвидените в Закона за адвокатурата случаи. Законът урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол – решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия – чл. 7 ЗА; решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р. България – чл. 10, ал. 5 ЗА; решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати – чл. 13, ал. 4 ЗА; решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества -чл. 53, ал.2 ЗА и решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия – чл. 61, ал.4 ЗА. Извън така изчерпателно изброените хипотези, решенията на Висшия адвокатски съвет не подлежат на обжалване пред съд, съобразно принципът, залегнал в чл. 134, ал. 1 Конституцията на Р. България, съгласно който адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. В съгласие с този принцип, Законът за адвокатурата в чл. 88, ал.5 урежда възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред Висшия адвокатски съвет, но решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидени хипотези, пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 8609 от 13.10.2010 г., подадена от Д. Н. Г. от [населено място], [улица] против решение от 10.09.2010 година на Висшия адвокатски съвет на Р. България, с което е оставена без уважение жалба, подадена от адвокат Д. Н. Г. срещу решение на Адвокатски съвет [населено място] от 08.07.2010 г., за отказ да бъде определено възнаграждение на основание чл. 36, ал.З от Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя Д. Н. Г. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: